Пролетната среща на върха на лидерите на Европейския съюз в Брюксел на 14 и 15 март премина под обсадата на хиляди протестиращи от Белгия, Великобритания, Франция и Германия, сред които имаше учители, фабрични работници, студенти и профсъюзни активисти. В официално изявление Конфедерацията на европейските профсъюзи, която организира протестите, настоя за промяна на посоката. Строгите икономии не вършат работа – обяви конфедерацията. – Те тласкат икономиката в рецесия и вкарват най-уязвимите граждани в бедност. Еврозоната е в криза вече повече от година, а безработицата е 11.9 процента. Близо 26 млн. души на територията на целия ЕС в момента нямат работа. Около 7 млн. от тях са младежи.
Именно въпросите на заетостта и на растежа бяха в центъра на обсъжданията в белгийската столица. Обичайно Франция, Италия и няколко други по-бедни държави натискаха за по-високи разходи за стимулиране на стопанствата и разрешаване на проблемите си. Германия пък, традиционно, държеше на стриктната фискална дисциплина.
Особено гласовит беше френският президент Франсоа Оланд. Ако има прекалено много икономии, ще има и прекалено висока безработица, заяви той. Според него е необходима гъвкавост, за да стане растежът приоритет. Темата е изключително болна за Париж, защото правителството очаква през тази година бюджетен дефицит в размер на 3.7% от БВП. И иска повече време, за да го сведе под 3 процента.
В подкрепа на гъвкавостта се изказа и премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Той подчерта, че е привърженик на консолидацията, но мерките за бюджетни корекции не бива да създават риск за растежа и ще е необходима известна интелектуална и практическа гъвкавост.
Бившият премиер на Италия Марио Монти, за когото тази среща на върха ще е последна, също предупреди, че публичната подкрепа за реформите, и което е още по-лошо – за ЕС, драматично намалява.
Германският канцлер Ангела Меркел защити политиката на бюджетни съкращения с думите, че бюджетната консолидация, структурните реформи и растежът не си противоречат, а взаимно се подкрепят. Госпожа Меркел, която ще се състезава за трети мандат начело на Германия през септември, дойде в Брюксел със своя кауза – да се бори срещу младежката безработица, която в момента е над 50% в Гърция и в Испания. Тя поясни, че пари има, но трябва да се намерят най-добрите начини да се даде шанс на по-младите хора, както и на възрастните. За инициативата за младежка заетост са заделени почти 6 млрд. евро за най-засегнатите региони на ЕС през следващите седем години. Което прави под 100 евро на млад безработен.
В заключителното комюнике след срещата, като жест към Италия, е записано, че наредбите на еврозоната създават възможности за продуктивни публични инвестиции за страните с дефицити под 3% от БВП. Както е известно, Рим има огромен публичен дълг, но бюджетният недостиг е около 2.9% от БВП. Същевременно участниците се споразумяха за по-ефективна политика за събиране на данъците и за преследване на данъчните измамници, включително и големите корпорации.
















