Спасители на стабилността, млъкнете!

Migration Image

В България трябва да има дебати за леко увеличение на дълга с цел стимулиране на икономиката, заяви на 13 март рано сутринта по БНР еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя подчерта, че никога не е предлагала да се вземе заем от 1 млрд. лв. за увеличаване на доходите, каквато информация бе разпространена в медиите.

Никога няма да ме видите мен да агитирам в каквато и да е форма за това да загубим постижението на правителството на Бойко Борисов, което беше в много трудни условия, да съхрани финансовата дисциплина. Мен много ме притеснява идеята да взимаме заеми, за да вдигаме доходите, защото като се свърши заемът, какво ще правим – ще ги сваляме ли, или ще търсим нов заем. Това просто е абсурдна линия, по която да вървим, каза тя.

Четири дни преди изявлението си по БНР, Георгиева каза пред Дарик радио следното: България малко пренави пружината на финансовата дисциплина. Според нея два въпроса са останали нерешени – вниманието към социално най-слабите и подпомагането на малкия и средния бизнес. Затова трябва да се увеличат най-ниските пенсии и доходите на най-бедните семейства с малки деца. Според Георгиева трябва да се прецени дали това да стане с разместване на разходи в бюджета, или чрез тегленето на заем.Тя смята, че има пространство, в което да се мисли за поемането на нов заем, но е много важно за какво трябва да бъдат използвани тези пари. Георгиева заяви, че може да се говори за около 1 млрд. лева.

На думите й скочи като ужилен тогава ексфинансовият министър Симеон Дянков. Той се обяви категорично срещу вземането на 1 млрд. лв. заем за увеличаване на пенсиите и на доходите на най-бедните.

Някогашният колега на Кристалина Георгиева от УНСС Пламен Орешарски се кръсти с две ръце и каза това, което знаят и неговите второкурсници. А то е, че няма как с еднократен приход да се покриват дългосрочни разходи. Или догодина пак ще търсим от чужбина 1 млрд. лв., за да поддържаме нивото на доходите? И така всяка година…

Ако ситуацията в страната ни се вижда по-добре от Брюксел, защо Кристалина не дотича да оглави служебния кабинет, оставяйки скъпоплатения бюрократичен европост? И за да не попадне в определението за българин: човек, който знае всичко, призоваваме еврокомисар Георгиева: бъдете европейка поне за два месеца!

nbsp;

nbsp;

Междувременно икономистите пазарници у нас се обединиха през седмицата около мнението, че в предложението на еврокомисар Кристалина Георгиева да се изтегли външен заем за 1 млрд. лв., за да се вдигнат доходите, няма никаква икономическа логика. Да се вземат пари от чужбина, за да ги потроши политически безотговорно, но вероятно социално пристрастно служебно правителство, може да се окаже гибелно за остатъка от стабилност у нас. България трябва да разчита на собствени вътрешни резерви, които са факт. Някой обаче трябва да ги задвижи животоспасяващо.

В бюджета за тази година са заложени огромни резерви. Бюджетният дефицит няма нищо общо с миналогодишния – той е 1.5%, което е 3 пъти над изпълнението за миналата година. Нещо повече, заложен е ръст от около 2.5 млрд. лв. в бюджетните разходи за годината и това са местни пари, извън еврофондовете. Това коментира специално за БАНКЕРЪ Георги Ангелов, пазарен аналитик.

Според него има предостатъчно средства за социални разходи – предимно за пенсии и образование. При това положение би трябвало да се придържаме към заложените нива на дефицита. В никакъв случай да не се възползваме от европейската благоразположеност и да се ориентираме към дефицит в подножието на 3%, категоричен е Ангелов. По новите правила за отпускане на евросредства на държави, които обещават едно от гледна точка на бюджетен дефицит, а правят друго – вдигат го, не се гледа с добро око и парите могат да секнат. Подобно вдигане на дефицита може да респектира инвестиционната общност – и тя да изчака проясняване на политиката у нас.

Добре е да се открои и основният проблем на България, който води на синджир редица останали. Това безспорно е безработицата. За близо четири години на улицата са изхвърлени близо половин милион души в името на обвеяната с героизъм от Дянков фискална стабилност, което е равносилно на престъпление спрямо собствения ти народ. Според Ангелов трябва да се направи железен анализ на структурата на безработицата, за да не се пилеят пари за мерки, които не работят. Преобладаващата част от безработните са с ниска квалификация или нямат такава. Не може вече да обучаваме фризьорки в села, където хората от беднотия не ходят дори да се постригват, убеден е Ангелов.

Много трябва да бъдем внимателни и с еврофондовете. За следващите 18 месеца имаме да усвояваме 4 млрд. евро, това са близо 8 млрд. лв., които не трябва да губим с цената на всичко, предупреждава Ангелов.

Идеята на българския еврокомисар Кристалина Георгиевадоходите на най-бедните да бъдат увеличени чрез заем шокира и лидера на ДСБ Иван Костов. По думите му кабинетът Борисов през тази година разполагал с 5 млрд. лв. повече в бюджета в сравнение с 2008-а, а въпреки това управлението е генерирало бедност и хората са излезли на улицата.

Представете си къде са отишли 5-те милиарда, щом не са стигнали до хората. Разбирам да катастрофираш, ако си изправен пред изключително тежки финансови проблеми, но при това положение е просто проява на изумителна сръчност, коментира Иван Костов.

Той посъветва предварително служебното правителство да не тегли кредити, защото така държавата няма да увеличи доходите си, при условие че ще трябва да връща заема.

Според тъмносините първата задача на служебното правителство е да запази финансовата стабилност, за да не допусне разрастване на икономическата и социалната криза.

Бившият заместник-министър на регионалното развитие от правителството на тройната коалиция Димчо Михалевски също скочи на препоръката на еврокомисарката. Според него, ако няма реформи и орязване на средствата в определени държавни структури, този заем ще бъде едно безумно изливане на вода в пясъка. Решение за нов заем би било оправдано, но само при спешни реформи, които ние сами да си направим, а не да викаме МВФ, който само ще ореже доходите и пенсиите. Може да се изтегли дългосрочен заем, но с много ясен консенсус къде се насочват парите за продуктивни разходи, които да задвижат процесите у нас и след 2-3 години да имаме визия за резултатите. Впрочем, предлагам Кристалина много да не говори сега, защото ни докара един корифей от Вашингтон и видяхме какво стана, допълни Михалевски.

В конфузната ситуация се намеси и ексвицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Едни и същи олигарси от 1996-1998 година и днес имат интерес да падне валутният борд, защото имат стотици милиони задължения, каза той. За тях е много изгодно да падне Валутният борд, защото изчезват всичките им задължения, аргументира се лаконично Дянков, забравяйки, че и неговите приятели са в същата група.

Срещу подобни идеи, освен Дянков, се обяви и бившият министър в оставка Лиляна Павлова. Тя смята, че можем да си позволим да увеличим дефицита малко над 0,5%, но е важно за какво вземаме заем. Според мен заем за пенсии е абсурд. Ако сега вземем заем 1 млрд. евро за пенсии, ще трябва да го вземем пак на следващата година, затвори и тя устата на еврокомисарката.

В ролята на преводач се намеси вече бившата председателка на парламента Цецка Цачева. Тя уточни, че Георгиева е имала предвид заем, взет от редовното правителство след изборите, а не от служебното.

Ексминистър Цветанов призна, че доходите действително са ниски и ръстът им не покрива инфлацията от последните години. Можем да отчетем като грешка, защото държавата действително можеше да има малко по-голям дефицит, обясни вицепремиерът в оставка.

Тези думи са последните фанфари, ознаменували погребването на хрумката на Кристалина Георгиева. Големият въпрос, който остава обаче, е: кой отвори очите на министрите от ГЕРБ чак след като паднаха от власт? Защото е престъпно да наблюдаваш три години и половина случващото се обедняване от върха на държавата и да не вземеш никакви мерки.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст