20 март е Международен ден на франкофонията

Migration Image

Френският език (le francais, la langue francaise) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а за други 264 милиона е втори език.

Френският е официален език на Франция и още 28 страни. Говори се още в Канада, Белгия, Швейцария, Монако, Алжир, Тунис и други (общо 53 страни). Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз (един от шестте официални езика), Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Франция е страната с най-голям брой говорещи френски. Езикът е официален в страната и е майчиният език на над 90% от жителите (около 42 милиона души).

Любопитен факт е, че в съвременния френски се използват две думи за да – oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic (така).

Френският Съюз (Union Francaise) е политическа общност на държавите от Френската колониална империя. Съюзът е създаден в съответствие с френската конституция от 27 октомври 1946 г. и просъществува до 1958 г., когато е наследена от новото формирование – Френската общност.

В състава на Френския Съюз влизат: Франция (заедно с Корсика), френските колонии, получили статус на департаменти на Франция, задморските и задокеанските територии на Франция, бившите колонии на Франция, намиращи се под попечителството на ООН и Френски Индокитай, Мароко и Тунис (които в периода на съществуване на Унията получават независимост).

Наследилата го Френска общност (Communaute’ francaise) е политическа общност, започнала да действа съгласно конституцията на Франция от 1958 г. и е наследник на Френската Уния.

Общността обхваща: всички задморски департаменти на Франция (така нар. DOM) – Алжир, Сахара, Гваделупа, Френска Гвиана, Реюнион и Мартиника. През 1962 г. Алжир и Сахара получават независимост. В общността влизат задморските територии на Франция (така нар. ТОМ) – Нова Каледония, Коморски острови, Полинезия и Сомалия, както и бившите френски колонии, намиращи се под попечителството на ООН – Того и Камерун. Организацията се допълва от колониите на Франция, които в по-късно време стават независими държави – Чад, Габон, Мадагаскар, Мавритания, Сенегал, Бряг на слоновата кост.

Отделните страни на статута на Френската общност, обаче, не се оказват достатъчно действени, поради което отношенията на Франция с тези държави се основават преди всичко на двустранни и многостранни договори, преди всичко в областта на търговията и социалната сфера.

nbsp;

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст