Европейската комисия обяви в средата на седмицата, че продължава наблюдението върху България и Румъния чрез Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Това на практика означава, че ЕС ще продължава да държи управляващите у нас на нокти с доклади за напредъка ни в областта правосъдие и вътрешен ред, докато не изпълним и последната му препоръка.
Новината бе оповестена в края на дебата за бъдещето на механизма, организиран в сряда вечерта (13 март) в Европейския парламент в Страсбург. Разискванията по темата, изглежда, са били бурни. Оформили са се две крайни позиции по въпроса – част от участниците в дебата са се обединили около намерението проверките в двете страни да продължат, а останалите са били на мнение механизмът да отпадне.
Естествено, в първата редица на противниците му бяха българските евродепутати – при това и изненадващо единни в отстояването на възгледите си.
Според евродепутата от ГЕРБ Моника Панайотова ЕК трябвало да подготви стратегия за отпадане на механизма, защото комисията е отчела политическата воля за реформи в България. Панайотова защитила падналото правителство на ГЕРБ, което подхождало към проблема държавнически и е изпълнило повечето досегашни препоръки. По тази причина механизмът е загубил смисъла си и е станал неефективен, обяви тя.
От оповестената информация за разискванията става ясно, че нашенските евродепутати дружно са си затворили очите пред същността на дебата, пренебрегвайки каква в края на краищата беше целта на механизма. Да им припомним, че той бе предназначен да подпомага и оценява напредъка на България в областта на съдебната реформа, в борбата с корупцията и организираната престъпност, така че страната да е в състояние да изпълнява и прилага изискванията на правото на Европейския съюз (ЕС) и да се ползва с доверието на останалите държави членки като пълноправна част от ЕС като обща зона на свобода, сигурност и правосъдие.
Вместо да направят обективен анализ необходимо ли е ЕК да ни държи изкъсо за резултатите в борбата с организираната престъпност, корупцията и съдебната реформа, Панайотова и останалите й колеги изтъкнали, че механизмът е дискриминационен и това е проличало и в разискванията за присъединяването ни към Шенген.
Подобна е позицията и на колегата й от ГЕРБ Андрей Ковачев. Според него прилагането на механизма само за България и Румъния е напълно немотивирано, а корупцията и организираната престъпност не са запазена марка единствено на двете поставени под наблюдение държави.
Очевидно междинните доклади на ЕК са били истински трън в петата на българските правителства от 2007 г. насам, оставил им е болезнени спомени. Страхът, че той ще остане забит там и за години напред, изглежда, е причината за невиждания по нашите земи консенсус между ГЕРБ и БСП, демонстриран в Страсбург, че е крайно време механизмът да отпадне. Такава позиция е защитила и Илияна Йотова, представителка на юрналата се към властта БСП. Тя пък обвини ЕК в липса на ясни критерии, заради което непрекъснато се появявали нови изисквания и двойни стандарти. Според нея благодарение на това страната ни е попаднала на прицела на евроскептиците. Механизмът е удобна патерица за тези, които не искат Шенген и Европа, той е изчерпан, твърди Йотова.
Представителите на политическите партии, които отсега пресмятат местата си в бъдещото Народно събрание, обаче удобно са забравили какво пишеше в последния доклад на ЕК от юли 2012 година. Неговата задача (на механизма -бел. ред) е да помогне на България да достигне стандарти, които са съпоставими с тези на другите държави членки – цел, която подкрепят 78% от българите… Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка. Много от институциите предприеха полезни действия. Въпреки това ограничеността на мерките само до съответните институции, както и липсата на съгласуван подход означава, че остават открити въпроси за насоката на реформата. През петте години на действие на МСП различните правителства и парламенти отдаваха различно значение на тези въпроси, а степента им на ангажираност с постигането на резултати бе променлива… Липсата на последователност означава, че процесът на реформиране не е създал необходимия стимул тези промени да бъдат възприети като част от развитието на България. Това заключение се подсилва от факта, че много от значимите стъпки, изглежда, са направени главно в резултат на външен натиск. Самият МСП е изиграл централна роля в този процес, което се признава от общественото мнение в България, се казваше в доклада.
Нашенските евродепутати обаче не само са забравили препоръките му, но са останали глухи и за казаното от еврокомисаря по разширяването на ЕС Щефан Фюле по време на дебата в Европейския парламент. Докладите са средство за реформи. Често има нужда от дълбоки промени и не е реалистично да се очакват бързи резултати, бяха част от аргументите на Фюле в полза на проверките.
За разлика от българските евродепутати , той, изглежда, помни написаното в юлския доклад, защото повтори буквално пасаж от него. Той цитира изследване на общественото мнение в България и в Румъния, което показва, че мнозинството от българите и румънците отчитат важната роля на ЕС за преодоляването на проблемите в техните държави. Общо 70% от тях настояват докладите да продължат до изравняването на стандартите с останалите страни от Европейския съюз, заяви Фюле. В доклада се казва още: Проучване на Евробарометър показва, че 96% от българите смятат корупцията и организираната престъпност за важен проблем за страната им, а 92% дават същия отговор по отношение на недостатъците в съдебната система. В същото проучване се стига и до заключението, че 76% от българите считат, че ЕС трябва да участва при преодоляването на тези проблеми.
Фактът, че българските управници високомерно подменят вота на избирателите и вършат това, което им е изгодно, стана очевиден по време на 23-годишния преход. А опитът им да продължат да подменят принципите и правилата, валидни за всички страни членки на Европейския съюз, е доказателство, че държавата ни си остава в ръцете на дребни картоиграчи. Решението на Европарламента обаче е ясен знак, че козовете са в ръцете на ЕС. Няма пас, няма метър…
