Рибният буквар е създаден преди 189 години от Петър Хаджи Берович. Той е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен енциклопедист, педагог, философ и естественик
Петър Берон е роден през 1795 г. (според други източници – през 1798 или 1800 г.) в Котел. За кратко живее в Брашов. Учи в местно килийно училище и в елино-българско училище на даскал Андон Хаджи Кринчу, а след завършването му започва работа. Двайсетинагодишен отива в Букурещ, където учи в добро гръцко училище, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг (има паметна плоча в негова чест) и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния.
Петър Берон е автор на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломираният лекар се отдава и на научни занимания. Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища. Той учи и работи активно в Сорбоната (в Париж), където е известен като един гениален, учен, но беден преподавател. Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името Пиер Барон. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. Но приема да се нарече Петър Берон. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава хубава заплата, която влага в лаборатория по химия за експерименти, и продължава да живее в нищета.
През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Иванов, издава Буквар с различни поучения, или т.нар. Рибен буквар. Той носи това име заради изобразените в края на книгата кит и делфин (всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби). Това е първият новобългарски буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов. Поради големия интерес към този учебник той претърпява шест издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена е бил последнята книга за учение; които го изучвале от кора до кора, минували вече за учени.
През 1842 г. д-р Берон заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома.
През 1853 г. Петър Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Берон е намерен удушен на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова (Румъния).
След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част била отделена за котленската община, а останалата – за постройката на Българската мъжка гимназия в Одрин.
