Ще бъдат ли „засети“ терените на „Марица изток“ с фотоволтаици?

марица изток

Гражданско сдружение апелира рекултивираните земи да бъдат превърнати в агропромишлен комплекс

Изминаха над 37 години откакто страната ни уж тръгна по „новия път“. През това време успяхме не просто да преобърнем държавата си с хастара нагоре, но и да се „насладим“ на безумията на нашенския преход. А той не само не ни отведе към светлото бъдеще, но и често ни връща в обратната посока.

Всяка нова власт, вместо визия, предлага мисъл на парче за развитието на държавата.

Пореден пример за такъв подход е прокрадващото се намерение земите на комплекса „Марица изток“ да бъдат „засети“  с фотоволтаици.

fotovoltaiczi

В набега на голяма част от инвеститорите у нас да се насочат към този вид бизнес може би няма нищо лошо. Стига, разбира се, реализацията на тези инициативи да не се разпростира върху земи, които могат да бъдат ползвани за земеделие.

Още преди близо два месеца хора, които заподозряха какво се готви за развитието на региона, учредиха гражданско сдружение, което си постави за цел да не допусне изграждането на фотоволтаични централи върху рекултивираните терени на „Мини Марица-изток“. В създадената на 24 септември организация с името „Да запазим земята на Марица изток“ влязоха специалисти, посветили живота си на въгледобива. Тогава за председател учредителното събрание избра дългогодишния минен експерт Тенчо Кайряков и пет членен Управителен съвет. Сред имената на учредителите бяха председателя на Българската газова асоциация Пламен Павлов, проф. Иван Марков, проф. Георги Константинов и проф. Атанас Смилянов.

sdruzhenie

Още тогава те заявиха, че ще отстояват идеята си възстановените земи на „Мини Марица-изток“ да бъдат използвани за селскостопански цели, с цел предотвратяване разполагането на фотоволтаични централи върху тях. Същевременно от Сдружението се обявиха против разпарчосването на терените на комплекса.

Учредителите обещаха създадена от тях работна група в кратък срок да разработи конкретни предложения, свързани с бъдещето на комплекса и в частност съдбата на рекултивираните терени.

В същото време те определиха като риска за бъдещето на комплекса намерението на управляващите за оформянето на т.нар. зони за икономическа трансформация.

 Преди дни от Сдружението вече представиха подробна концепция за

създаване на интегриран агропромишлен комплекс

 върху отработените земи на въглищните мини, които предстои да бъдат рекултивирани. Основна цел на гражданската инициатива е да извоюват възможността тези земи да се върнат към първоначалната си функция преди построяването на енергийния комплекс. Или казано накратко– тези терени да се превърнат отново в плодородни земеделски земи, върху които да се развива алтернативно земеделие и модерни стопански дейности.

Инж. Кайряков припомня, че още през 70-те години върху рекултивирани площи се е произвеждала селскостопанска продукция, която е била стопанисвана от тогавашните Аграрно промишлени комплекси. Членовете на сдружението са категорични, че вместо огромните площи от около 240 000 декара да бъдат „засети“ с фотоволтаични стъкла, върху тези земи да се отглеждат плодове и зеленчуци в промишлено количество, да се изградят стопански предприятия за тяхната преработка и дори магазинна мрежа, в която да бъдат търгувани.

ezera

От сдружението представиха различни идеи, които биха могли да бъдат реализирани върху територията на комплекса, някои доста нестандартни. Например устието на проблемната в този участък река Сазлийка да бъде надградено и водният поток да бъде използван ефективно за работа на малка водно-електрическа централа.

Сред идеите на сдружението са още създаване на нов воден обем на базата на съществуващите езера, създаване на възможности за поливно земеделие, на вилни зони за отдих по бреговете на езерото.

Според инж. Кайряков върху възстановените земи ще може да се развива зърнопроизводство, производство на зеленчуци, лозарство и овощарство, както и оранжерийно производство.

Животновъдството, което напоследък върви към залеза, също е част от плановете на сдружението. Неговите експерти са на мнение, че тук могат да се изградят поне две животновъдни ферми с фуражен цех за отглеждане на крави и биволи.

Инж. Кайряков представи и идея за изграждане на два пчелина с по 300 кошера, които едновременно да произвеждат мед и да помагат за опрашването на насажденията.

За реализирането на огромната продукция от един бъдещ селскостопански комплекс от сдружението предлагат в структурата на холдинга да бъде създаден отдел „Търговия и пласмент“, който да изгради магазинна мрежа.

Сред хората, събрани от идеята за създаването на такъв агропромишлен комплекс е и ученият изобретател проф. Жеко Ганев, който

prof zheko ganev

вече има готов проект за изграждане на предприятие

на територията на „Мини Марица изток“ за производство на калиев хумат от лигнитни въглища по иновативна технология. Според него течният тор от една страна ще подпомогне процесите на рекултивация на земите, от друга ще носи печалба, тъй като цената на продукта е много висока на международните пазари. Ученият дори е представил инсталация за производство на карбамид от лигнитни въглища, която в момента се изгражда в Индонезия и която е напълно възможно да бъде изградена върху площи от рекултивираните терени на мините. Според него едно такова предприятие би могло да произвежда 480 000 тона карбамид за година.

Според хората от Сдружението, реализацията на всички тези идеи имат една цел – след рекултивирането на земите на Марица изток да бъде постигната кръгова икономика, която да продължи използването на залежите от лигнитни въглища и в същото време да създава добра заетост в района.

Засега обаче идеите на сдружението се сблъскват в стена от мълчание. И в същото време мълвата разнася твърдения, че вече има подадени планове и явни намерения за изграждане на фотоволтаични паркове върху тези земи.

Нищо чудно това да е така, като се има в предвид, че само за две години България привлече над 3 млрд. евро инвестиции в системи за съхранение на енергия и на практика се утвърди като европейски лидер в сектора с изградени над 6.3 GW / 20 GWh батерийни мощности.

Да не говорим за европейското финансиране от над 600 млн. евро, което България получи по Националния план за възстановяване и устойчивост за изграждане на системи за съхранение. Готови пари, които изострят апетитите на инвеститорите в областта на производството, съхранението и търговията с електроенергия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст