Г-жо Маринова, през изминалите две седмици интернет пространството бе изпълнено с различни мнения, становища и интервюта за проблеми в българския банков сектор. Това нагнетяване на напрежението притеснява ли ви?
– Като познавам състоянието на банковата система, въобще не се притеснявам за доброто й здраве. За тези, които не знаят или удобно забравят някои факти, ще припомня че българските банки до момента не са ползвали нито един лев помощ от държавата и не виждам каквато и да е опасност да им се наложи да прибягнат до такава. Ние не само че не създаваме проблеми на държавата, а в ситуацията на постоянно растяща безработица поддържаме доста голям брой работни места, създаваме заетост на много българи, като не само осигуряваме прехраната им, но и им позволяваме да са платежоспособни потребители и данъкоплатци. Защото, за разликата от много други дружества, възнагражденията, които получават нашите служители, са напълно прозрачни и не дават възможност за избягване на данъци и осигуровки.
Що се отнася до въпросните публикации, плашещи с проблеми в банковия сектор, моето лично убеждение, че техните автори са хора, които въобще не са наясно с материята. Препоръчвам им първо да се запознаят с нормативната база, по която работят банките, да проучат как тя се прилага и се отразява върху показателите на кредитните институции и след това да пишат разни апокалиптични сценарии. От сегашните прогнози, че нещо страшно ще се случи на българските банки, прозира незнанието на техните автори.
Ако, независимо по какви причини, настъпи паника на пазара и клиентите започнат да си теглят влоговете, банките ще разполагат ли с достатъчно ликвидни средства, за да посрещнат тези тегления?
– Да, банките разполагат с тези средства. По наредба минимално изискуемата ликвидност трябва да е 12%, но банките имат предписания от БНБ ликвидността им всеки ден да е не по-малка от 25% и тази препоръка се спазва. Дори нашата ликвидност е 26 процента. Освен това ние имаме и чуждестранни собственици, които по всяко време могат да ни подпомогнат.
Важен фактор са и минималните задължителни резерви, които всяка една банка трябва да поддържа в БНБ. Не са много хората, които знаят, че ние отделяме 10% от средствата, които привличаме от граждани и фирми и ги държим на най-сигурното възможно място – по сметка в БНБ. По тази сметка има около 9.45 млрд. лв. общо за целия сектор. Ако настъпи някакъв проблем с ликвидността БНБ, веднага може да намали изискването за минимални задължителни резерви от 10 на 8% например и да освободи един огромен ресурс, с който банките да посрещнат евентуален наплив на плащания. Точно това се случи през 2008-а, когато на пазара имаше временни ликвидни проблеми и Централната банка намали минималните задължителни резерви от 12 на 10 процента. Това е много мощен инструмент за бързо наливане на ликвидност в системата.
Между другото всички онези, които говорят, че банките били такива и онакива, трябва да знаят, че ние плащаме много висока цена за стабилността на системата и сигурността на вложителите. Първо са тези 10% върху привлечените средства, които държим в БНБ и за които не получаваме лихви. И на второ място, всяка година ние превеждаме във Фонда за гарантиране на влоговете по 0.5% от общия размер на влоговете, депозитите и сметките на граждани и фирми, натрупани в края на предишната година. Тази вноска е разход за нас, но благодарение на нея Фондът за гарантиране на влоговете разполага с достатъчно средства, според регламентите на закона, да покрие гаранцията – до 196 хил. лв. по всеки един депозит или по сметка на гражданин или фирма.
Ви имате опит от банковата криза през 1996-1997 година. Ако банките плащат, за какъв период от време преодолява паниката сред вложителите?
– През 1996-а бяха затворени доколкото си спомням 15 банки. Тогава нямаше Закон за гарантиране на влоговете. По-късно – през 1996-а, Народното събрание прие Закон за държавна защита на спестяванията на гражданите и гарантира 100% от размера им. А ДСК бе определена да изплаща левовите влогове на населението във фалиралите банки. Благодарение на това, че бяхме изключително ликвидни, ние плащахме тези влогове със собствени средства, след което получихме срещу направените разходи държавни ценни книжа. Платихме всичко до стотинка, като всеки ден до осем вечерта зареждахме касите с банкноти, за да можем без проблем да поемем всички тегления. И какво се случи? До десет дни след като бяха изтеглили парите си, хората ги връщаха обратно в банката на депозит. Това е доказателството, че ако банковата система е ликвидна, каквато е сега, една паника сред вложителите може да бъде преодоляна в рамките на няколко дни, без да засегне стабилността на кредитните институции и без да застраши сигурността на вложителите, разбира се. Важно е хората да видят, че могат да си получат парите, след които те сами бързо ги връщат обратно в банките.
Проблемите в други европейски държави, като истерията около вложенията в кипърските банки, изявленията на унгарския премиер Виктор Орбан за национализация на 50% от банките, могат ли да рефлектират и тук? Питам, защото немалко българи имат депозити в кипърски банки и защото Банка ДСК е собственост на най-голямата унгарска банка ОТР.
– Това, което се случва в Кипър, щеше да е проблем за български банков сектор, ако кредитните институции у нас имаха вземания от кипърски банки. А аз не знам да има такива случаи. Всъщност почти на 100% съм сигурна, че няма българска банка, която да е дала пари на кипърска. Що се отнася до българите с депозити в кипърски банки, те сами са решили да си дадат парите там и това тяхно решение по никакъв начин не засяга българските банки в това число и онези, които имат клонове в Кипър. Ако въпросните българи си бяха оставили парите в наши банки, сега те нямаше да се притесняват какво ще се случи със спестяванията им. Хайде да не говорим, че някои хора, които предпочитат кипърски банки, го правят, за да избегнат определени видове облагане и по разни други причини, които сега не ми се коментират. Само че тези, които пращат парите си в Кипър, нека са наясно, че правят това на свой риск и за своя сметка.
Другата част от въпроса ви засяга случващото се в Унгария. Премиерът Виктор Орбан въобще не е говорил за национализация на банките в страната. Той заяви, че иска да има големи банки с унгарски капитал и за целта пощите и кооперативите ще създадат такава кредитна институция. Въобще не е ставало дума държавата да придобива мажоритарни дялове във вече съществуващи банки, а още по-малко, че ще прави това по някакъв насилствен начин.
Като говорим за ОТР, това е най-голямата и най-печеливша унгарска банка, която е публично дружество – акциите й се търгуват на борсата. Преди две години, когато правеха стрестестовете на всички банкови групи в ЕС, се оказа, че ОТР е втората най-стабилна банкова група в Европа.
Приемам, че трусовете в различни европейски държави няма да се отразят на българските банки. Само че какво ще кажете за постоянните искания в България за налагане на различни ограничения върху дейността им. Имам предвид настояванията за забрана на таксите за предсрочно погасяване на кредитите, за отмяна на правото за бързо събиране на вземанията и така нататък?
– Бързото производство за събиране на вземанията съществува още отпреди 1944 година. Освен това то се отнася за безспорните вземания. Неслучайно Конституционният съд отхвърли през 2012-а искането банките да бъдат лишени от правото да си събират парите по бързата процедура.
Изпълнителните дела по общия ред се точат с години и ако банките не могат да ползват бързото производство, те ще трябва да чакат много дълго преди да си приберат парите от нередовните длъжници. В същото време обаче никой не смята да ги освободи от задължението им да плащат по депозитите почти незабавно, след като притежателите им поискат да ги изтеглят.
Таксите за предсрочно погасяване по потребителски кредити са уредени в закона за потребителския кредит. Ако някой иска да ги забрани и по фирмените заеми, трябва да е ясно, че и ние плащаме подобни такси, ако искаме предсрочно да върнем парите, които сме получили по кредитни линии от ЕБВР, Европейската инвестиционна банка или от други финансови институции. Така че след като ние плащаме подобна такса, защо да не събираме същата от фирмите? В бизнеса всяка услуга си има цена. Ако все пак подобна такса бъде премахната, тя ще бъде включена в размера на лихвата.
Но нали хората, които протестират срещу банките, негодуват именно срещу високите лихви?
– А на някого да му прави впечатление, че сегашните лихви са по-ниски от тези преди кризата? Защо тогава не протестираха срещу лихвите по кредитите? Защото нямаше проблем да ги плащат и да развиват бизнеса си. Което на свой ред означава, че не банките са виновни, а онези, които създават среда за развитие на бизнеса. Само че банките не създават тази среда. Те са част от нея.
Как си обяснявате поведението на хората, които протестират срещу банките и искат да им бъдат наложени едни или други допълнителни ограничения?
– Сигурно сред недоволните има и граждани, които наистина изпитват проблеми с погасяването на задълженията си. Само че ние не сме върнали нито един човек, който има желание да намери заедно с банката решение на своя проблем. Затова се водят преговори за преструктуриране на кредитите. Вярно е, че ако длъжникът не разполага с никакви средства за погасяването на заема, се преминава към продажба на обезпечението.
Но не си правете илюзията, че подобно развитие ни радва. Принудени сме да го правим, за да можем да изпълняваме задълженията си към нашите депозанти.
Сред протестиращите обаче има и немалко хора, които нямат никакво намерение да обслужват взетите от банките кредити. Само че, ако удовлетворим техните искания, това означава да се върнем в 1996-а, когато имаше кредитни милионери, които завлякоха банките. Това ли е крайната цел?
Синдикатът Подкрепа лансира идеята за създаване на банка болница, в която да бъдат концентрирани всички проблеми кредити. Как гледате на такова предложение?
– Създаването на подобна структура изисква милиони, ако не и милиарди левове. Кой ще даде тези пари, за да може тя да откупи тези проблемни кредити от банките? Държавата? Та нали на нея не й достигнат пари за елементарни дейности. Освен това средства за такава банка болница не са предвидени в бюджета, което означава, че за да бъде направена, той трябва да бъде променен. А как ще стане това без Народно събрание? Невъзможно.
Въобще не смятам, че прехвърлянето на проблемни кредити в една банка болница, без те да бъдат заплатени, ще освободи ресурс за нови, при това евтини, заеми. Това може да стане само ако въпросната банка откупи тези кредити. Пък и при сегашната голяма ликвидност банките разполагат с пари за кредитиране. Няма платежоспособни клиенти, които да искат заеми. И точно в това е проблемът.
