На пазара Ситняково 5-6-годишно момченце цопна във фонтана. Отърча майка му, някаква циклофреничка, и с крясъци му нашари дупето с дамския си чадър. После го задърпа с думите: Айде сега вкъщи, баща ти да те довърши!
Нещо такова очаква българския бизнес, след като ГЕРБ го бутна в ледените води на безпомощността. Ударени му бяха началните тупалки, сега БСП се кани да го довърши.
Какво наистина се случи по време на перманентното рязане на лентички?
По данни от Агенцията по вписванията и браншовите камари половината фирми са изчезнали от правния мир. Една трета от тези, които все още съществуват на хартия, се състоят от един човек – собственика.
Кредитабилността е световен измерител за състоянието на бизнеса. У нас той е на долна мъртва точка. Изтерзаният бизнес не може да посрещне изискванията на банковото кредитиране, а и в поза партер пари не му трябват. Косвен измерител за хала му е търсенето на кредити, които само през февруари тази година са намалели със 153.4 млн. лева.
Спестовността на домакинствата също е критерий, макар и български. Показателно е, че в края на февруари домакинствата държат в банките 35.12 млрд. лв., което е с 12% повече спрямо същия месец на 2012 година. ГЕРБ-ерските властници обясняваха това със семейно благополучие и склонност към спестяване по време на криза.
Трупането на мас обаче се оказа доброзорно. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев за първи път преди две години изказа обосновано предположение, че непрекъснатият ръст в спестяванията на домакинството се дължат на фалирал или замразен дребен или среден бизнес. Това са отчаяните остатъци от сломения бизнес дух – от разритани сергии, ликвидация на налични запаси, продажби на загуба с цел да се осребрят залежалите стоки. Догадката на Стати сега се подкрепя от повечето банкери и финансисти.
Да не пропуснем и личните спестявания на гръцките компании, особено в пограничните райони. И те са в кюпа с 35 милиарда.
Последните данни за кредитната активност на централната ни банка затвърждават теоретичното знание, че вместо да влязат в оборот, нови 840 млн. лв. спят в банките като депозити през февруари.
Срещу тази статистика стои простата зависимост, че колкото повече се свива бизнесът, толкова повече се увеличава безработицата. Първоначално излишни ставаха нископлатените, защото фабриката може без втора чистачка, но не може без началник на втори цех. Тогава герберите започнаха да ни лъжат, че увеличаването на средната работна заплата показвало оживление и по-висока производителност. Не – по-високата средна работна заплата беше резултат единствено от галопиращата безработица на нископлатените. Математика на средните величини – леко намален фонд работна заплата се дели на доста по-малко и по-скъпоплатени заети.
Как обаче да свържем срива на бизнеса с бедността, която изкара хората на улицата?
Просто е – структурният проблем, който предизвиква бедността у нас, е безработицата. Която пък е пряк резултат от геноцида на Бойковото управление над предприемачите. Това е.
Протестиращите обаче не могат да разберат тези неща. Те атакуваха непостижимите разходи, цените на монополистите, после ниските доходи, но не и липсата на доходи.
А само за 3.5 години правителството на Борисов успя да постигне 100-процентово увеличение на безработицата, което е тъжен рекорд за цяла Европа.
В най-добрите месеци на 2008 г. заетостта в България (20-64 г.) беше надхвърлила 70-те процента, но от началото на кризата този процент постоянно спада. За първото тримесечие на 2012 г. вече сме близо до 61%, а сега клякаме почти до 55 на сто, което пък ни отдалечава драматично от поставената европейска цел – 75% заетост до 2020 година.
Икономическият анализатор Георги Ганев обаче сметна, че представата за бедни работещи е безкрайно изкривена, тъй като шансът един работещ да е беден е седем пъти по-малка от тази за безработния. И допълни, че фокусът трябва да е върху създаването на работни места. Това е нещото, което може да ни избута от бедността, след това можем да говорим за сметки, монополи, препоръча икономистът.
Безработицата освен всичко друго е и вторичен тормоз на бизнеса. От него ще се изстискват още и още средства, за да се хранят хората, който той е изхвърлил на улицата. За това загатват в предизборната си програма червените. Тези леви хора, които въведоха десния плосък данък, сега искат да се реабилитират пред избирателите си и се канят да го премахнат.
В програмата им е предвидено за безработица да се потрошат 200 млн. лв., а ако целият ресурс на Оперативна програма Човешки ресурси бъде впрегнат, това гарантира още 120 хил. работни места. Е, ще плащат на цигани да издухват листата от тротоарите и да изучат абитуриентка за шивачка, макар че гръцките цехове по границата ни масово затварят.
Другото, което лидерът на социалистите Сергей Станишев и Драгомир Стойнев, който бе председател на социалната комисия в разпуснатия вече парламент, обещават, е повишаване на максималния осигурителен доход, вдигане на осигуровките и по-големи трансфери към различни социални групи.
Значи ще одерат последната ни несъдрана кожа. Но това, което можем да наречем престъпно посегателство върху бъдещото развитие на страната, е меракът да се премахне плоският данък. А той е единственият данък, при който има увеличение на приходите през годините на кризата (всички други отбелязаха спад)… т.е. годишният приход от плоския данък е с половин милиард повече, отколкото когато нямаше плосък данък, но нямаше и криза. Но соца статистика не го плаши. Нито пък чете нещо, което е писано от хора, които не се казват Маркс и Енгелс. Затова и не са чували думите на иначе не чак толкова плиткоумния Роналд Рейгън, че най-добрата социална помощ е редовното работно място.
Идат лоши времена – популизъм до дупка. Преди, при социализма, когато комунизмът видимо взе да се отдалечава, измислиха нова фаза – изграждане на развито социалистическо общество. Сега пък като се разбра, че се движим встрани и малко назад от чистия капитализъм, родиха социалния капитализъм.
Няма такова нещо!
Както няма и малко бременна жена!
Какво ни се гласи ли? Според председателя на управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев следва разглобяване на данъчната система. С всички гибелни последствия за бизнеса и за страната от това.
Но какво да се прави, кризата като чисто пазарна корекция на капиталистическия икономически цикъл ражда винаги популизъм – ще вземем от привилегированите богати, за да дадем на онеправданите бедни.
Затова може би ще е необходимо вместо да се намалят тези 35% от БВП, които държавата преразпределя, до 25% например, да се качат, ако питате социалистите, на 70 процента.
Всичко е толкова прозрачно. Усложняват го политиците.
В България всичко се политизира, само политиката се икономизира…
