Необичаен подход ще проправи пътя на Меглена Кунева и ръководената от нея партия България на гражданите до парламента, похвали се самата тя при представянето на предизборната си програма в четвъртък (28 март). Формацията нямало да се захваща със задачи, които не са по силите й, за да не излъже очакванията на обществото и то да й гласува доверие.
Тази програма не е за всичко. Тя е за тези неща, за които имаме конкретни предложения и можем да разрешим. Ако всичко е приоритет, то тогава нищо не е приоритет, обяви Кунева и пое ангажимента да не превръща документа в куп хартия, а да приложи на практика написаното. По думите й бъдещият успех на страната ще се крепи на три опорни стълба и ако избирателите я подкрепят на 12 май, България ще расте.
Представянето на програмата бе възложено на видни функционери, които придадоха по-конкретен облик на заявените намерения. Зад слогана БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ, който изгражда първия основен стълб на предизборната платформа, застана членът на националния съвет Даниел Вълчев – бивш министър на образованието в кабинета на тройната коалиция и народен представител в 40-ото Народно събрание, избран с листата на НДСВ. Силното гражданско общество изисква малка, добре организирана и отговорна пред гражданите държава, започна изложението си Вълчев преди да посочи основните цели на партията си в тази насока:
– по-лесно свикване на референдуми и по-голяма тежест на резултатите от тях;
– ефективно гражданско участие в държавните регулаторни органи;
– по-малко народни представители;
– премахване на заместник-министрите;
– изчистване на избирателните списъци от мъртви души чрез активна регистрация за участие в изборите;
– въвеждане на тестове за лоялност за ръководителите в МВР и специалните служби.
Вторият стълб е озаглавен БЪЛГАРИЯ НА РАСТЕЖА и бе представен от друг участник във висшето партийно ръководство Найден Зеленогорски – три мандата кмет на Плевен, издигнат от Българска нова демокрация, и бивш заместник-председател на СДС. За да има растеж – смята той – трябва да останат повече пари при домакинствата и предприемачите, повече власт при гражданите и неправителствените организации, както и повече свобода при хората. Иначе икономическата стабилност ще бъде постигната най-вече чрез:
– запазване на валутния борд;
– намаляване на държавната намеса в икономиката;
– откриване на поне 150 000 работни места в рамките на две години;
– подкрепа за изграждането на българската отсечка от Набуко;
– гарантиране на националния интерес в проекта Южен поток.
И понеже партията гледа преди всичко напред, ще разчита и на третата платформа БЪЛГАРИЯ НА БЪДЕЩЕТО. С нейното представяне бе ангажиран Прошко Прошков – говорител на предизборния щаб на движението, но поначало със синя кръв. Той бе един от учредителите на Демократи за силна България (ДСБ), бивш кмет на столичния район Лозенец, издигнат от коалиционния Алианс за София на СДС и ДСБ, както и кандитат за кмет на столицата в листите на Синята коалиция на изборите през 2011-а. Вярваме, че една нация е просперираща, когато е здрава, икономически задоволена, увеличаваща се, образована и не на последно място щастлива, отбеляза Прошков и обеща новата му партия да постави акцент върху социалната политика на страната:
– развиване на електронното здравеопазване;
– увеличаване на бюджета за образование с поне 500 млн. лв. годишно;
– по-добро законодателство в областта на висшето образование;
– индексиране на месечните добавки за отглеждане на малко дете с темпа на инфлацията;
– възприемане на принципа парите следват детето за издръжка на децата в общинските и частните детски градини;
– безплатни лекарства за децата до 7-годишна възраст;
– връщане на училищното здравеопазване.
Знаем накъде сме се запътили – посоката за нас сочи Европа. Няма да създаваме свръхилюзии и знаем, че пътят, който ни чака, не е лек, обобщи партийният лидер Меглена Кунева и смело направи заявка да се задържи на гребена на вълната поне два или три управленски мандата.
Малко преди да се потопи във вихъра на предизборната кампания обаче, намеренията й бяха сериозно попарени от недоволство в собствените й редици. Напрежението покрай наближаващия вот си каза думата и традиционните спорове кой по-напред да влезе във властта почти взриви мира в партийната централа. Скандалът избухна в сливенската структура, където възмутени членове се отрекоха от ръководството си и му посочиха вратата, защото без никакъв срам подреждало удобни хора в листите за бъдещи народни представители. Решенията се взимали на тъмно, а водачите бълвали популистки обещания с единствената цел на всяка цена да се доберат до парламента.
Чергата на движението пламна, след като на 22 март централното управление на партията освободи областния координатор на Сливенска област Георги Балабанов. Повод за решението стана изпратеният от него протокол, в който пише, че Балабанов е избран за водач на листата със 100% от гласовете на областния съвет. С мотива, че не приемат подобни ултиматуми при подредбата, партийните началници се отърваха от него. После стана ясно, че самият Балабанов изобщо не е искал да бъде водач в Сливен, но си замълчал и изпратил протокола, за да изпълни задълженията си.
Случаят е добър пример как счупената комуникация между партийните функционери може да разклати една политическа формация. Типична семейна свада, при която оцелява егото за сметка на сватбения порцелан. В българската политика обаче е така – никой никога за нищо не прощава и всеки дребен повод е шанс за личностна изява.
Идеята ни е да се възползваме от клауза в Устава за свикване на национално събрание. То трябва да бъде поискано от една четвърт от структурите в страната и да има две точки. Първо, търсене на отговорност от председателя на партията (Меглена Кунева) и Националния съвет, и втора точка – изменение на устава. Националният съвет трябва да се съобразява с решенията на местните структури, коментира основният провокатор на протестите Момчил Пантелеев, член на общинското ръководство на формацията в Сливен.
Наистина, подходящ момент за недоволство само месец и половина преди извънредния вот. Вместо обединение и въодушевление от предстоящата надпревара, България на гражданите тръгна да се разпада. Ако се вярва на недоволните партийци, 80 от общо 140 активни членове са пожелали да напуснат движението. Дали не искат да бъдат депутати? Или много искат, но не са ги включили сред претендентите? А може би са убедени, че ще са по-добри лидери от сегашните? Каквото и да гадаем за истинската причина за бунта, той по никакъв начин не увеличава шансовете на гражданите да прескочат 4%-та бариера и да излъчат свои хора в 42-ото Народно събрание.
