Когато стана ясно, че се отива на бързи предсрочни избори, прогнозирах, че съкратените срокове ще поставят големите партии в трудна ситуация. На пръв поглед парадоксално твърдение, тъй като добрата структура и утвърдените организационни практики би трябвало да им дават преимущество пред останалите. Това обаче би било вярно, ако нашите партии бяха нормални политически организации, а не ООД-та или консорциуми от интереси, както преди няколко години Сергей Станишев характеризира ръководената от него БСП. (Сред българските партии има и много ЕООД-та, но при тях персоналните въпроси се решават доста по-лесно.) Всяко подреждане на листите по необходимост изисква сложни преговори и тънко пресметнати договорки не само относно избираемите места, но и около останалите – оттам се черпят кандидати за различни постове в изпълнителната власт, администрацията, бордове на публични дружества и прочие. Но цайтнотът, който затрудни до максимум пазарлъците, бе само един от източниците на проблеми при излъчването на кандидат-депутатите.
В днешната ситуация една част от партиите, най-вече традиционно парламентарно представените, са изправени пред взрив от негативизъм, граничещ със
стигматизиране на професионалния политик
Обществените нагласи се характеризират с висока степен на непоносимост както към известните лица (заради множеството факти на злоупотреба с власт и некомпетентност), така и към анонимните натискачи на копчета (по квалификацията на Румен Овчаров) заради тоталния им конформизъм към партийните началства.
Огромната част от българите, включително и оределите верни привърженици на партиите, искат нови лица, което означава не просто некомпрометирани, а отличаващи се с друг манталитет и друг морал политици, желаещи и можещи да излекуват тежките болести на системата. Дали в днешните български партии подобни хора могат да виреят, естествено, е друг, доста спорен въпрос, но ако имаха дори отчасти запазен инстинкт за самосъхранение, партийните елити щяха да демонстрират поне някаква видимост за обновление.
Това не се случи, което е още един ясен знак за обречеността на днешната ни политическа класа. Засега не всичко е ясно – все още не са обявени листите на ГЕРБ, ДПС, България на гражданите, но и наличните данни и индикации потвърждават очакването, че
блатото само ще се поразклати
но в бистро езеро няма да се превърне. Ставащото в БСП предлага достатъчно доказателства в полза на подобна теза.
Не че промени няма – има, дори знакови – като елиминирането на две от ключовите фигури в социалистическата партия през последните 15 години, Румен Петков и Румен Овчаров, и полудоброволното оттегляне на редица министри от правителството на тройната коалиция. Но за тотално обновяване, за реална 50-процентна подмяна на водачите на листи, при това на принципна основа, не може да става и дума. Станишев просто прецени, че е настъпил удобен момент за разчистване на сметките със стари противници и с бъдещи заплахи за сметка на разширяването на кръга от лично предани нему хора, които ще му гарантират послушанието на парламентарната група в следващото Народно събрание. Има всички основания да се предполага, че посочената тенденция ще бъде задълбочена след определянето на останалите кандидат-депутати, особено тези на избираеми места.
Предвид дефицита на време и нежеланието да се проведат традиционните внимателни сондажи и съгласувания набралият кураж председател на ПЕС направи нещо без прецедент в предизборните кампании на БСП след 1990 г. – определи еднолично водачите на листи и ги наложи на Националния съвет като свършен факт. Това обстоятелство неслучайно бе публично изтъкнато от Румен Овчаров, който ясно намекна, че още на 13 май от председателя на партията ще бъде потърсена сметка за очертаващите се неубедителни изборни резултати.
По всяка вероятност драмата в БСП бе съзнателно преекспонирана, за да се създаде обществено впечатление за драматична промяна в съответствие с доминиращите очаквания, но това може да заблуди само несведущите.
Сред водачите на листи няма нито едно ново, необвързано с ръководството на партията лице. Компрометираните министри от правителството на тройната коалиция бяха заменени с не по-малко спорни заместник-министри, въведените нови лица с експертен профил са тясно свързани лично със Станишев, продължава възходът на няколко млади любимци на председателя. Непоклатими са станалият нарицателен с публичните си гафове Антон Кутев и организационният сив кардинал Димитър Дъбов.
В общи линии, ако има някаква персонална промяна, тя напълно се вписва в стария виц за подмяната на спалното бельо в бригадирския лагер – първа
барака си сменя чаршафите
с трета, а втора – с четвърта.
Тук идва и другата уязвима точка на едноличните кадрови решения, която вероятно ще се потвърди и при другите партии – липсата на каквато и да било аргументация по същество. Типичен пример е наложеното от Сергей Станишев разместване на водачите на листи, което бе посрещнато на нож както от местните структури, така и от повечето от кандидатите. Ако един депутат се е представил зле в даден район и не е потвърдил доверието на избирателите, каква е ползата да бъде преместен на друго място – да се провали и там ли? Обосноваването на рокадите с някакви социологически проучвания или номинации от местните структури е неубедително, защото се прилага избирателно. Вероятно в Благоевградски регион още ценят Емил Костадинов за дейността му като областен лидер и депутат през 90-те години и това е обяснение за завръщането му. Не е никак за вярване обаче бургазлии да са си поискали именно Димчо Михалевски. Прави впечатление, че за пореден път без собствен, местен водач на листа остават големи градове и организации като Варна, Бургас, Пловдив, Русе, да не говорим за София, където очевидно
съзнателно се търси обезличаване
на най-голямата, традиционно критична към централното ръководство структура на БСП. На всичко отгоре Станишев прояви неблагодарност и лицемерие, нанасяйки този удар на ръководството на столичната партийна организация, след като миналата година то му даде важна подкрепа в сблъсъка с Георги Първанов.
Разбира се, най-същественият въпрос не е как ще се развият междуличностните борби по върховете на БСП, а как едноличните кадрови решения на Станишев ще се отразят върху и без това намиращата се в недобра предизборна кондиция партия. С оглед на вече декларираното намерение за формиране на някакъв вид програмно правителство това може и да мине за пресметнат ход, но предвид все по-драстичното разминаване на обществените очаквания и поведението на партиите трудно може да се приеме за далновидно решение.
По-различен тип предизвикателства възникват пред процеса на подреждане на листите на основния противник на социалистите – ГЕРБ.
Бойко Борисов се дистанцира
съвсем демонстративно от организационните решения и ги делегира в ръцете на Цветанов.
Мотивът е ясен – по различни причини мнозина доскорошни министри и депутати ще отпаднат, а това няма как да не предизвика сътресения по места. Със силно накърнено его след протестите и оставката Борисов очевидно не желае да върши непопулярни неща и ще остави намесата си за последния момент, включително и след като изработи стратегия за бъдещите си взаимоотношения с Цветанов в условията на излизане в опозиция.
Друг притеснителен момент, който вероятно е причина за завесата на секретност над подбора на кандидат-депутатите на ГЕРБ, е неяснотата докъде ще стигнат разкритията за корупция и злоупотреба с власт в предишното управление. Мирослав Найденов вече бе припознат като грешка, но може да се окаже само встъпление от доста по-дълъг списък с прегрешения. Вижда се, че ГЕРБ ще направи всичко възможно, за да защити ключовите си министри, но дали старателно изградената система за предотвратяване на възмездието ще продължава да работи както досега, съвсем не е реторичен въпрос. Дори самият Цветанов може да се окаже неудобен, ако се разгори скандалът с частната ГДБОП.
Общото впечатление е, че ръководствата на партиите са преценили за отминала или несъществена опасността от масов наказателен вот заради нежеланието да отчетат масовото недоволство от досегашния политически елит. Промените засягат отделни неудобни лица, а не принципа на подбора му. В този смисъл нито БСП, нито ГЕРБ, нито останалите парламентарни партии, изглежда, са разбрали поуките от уличното недоволство, което е само притихнало, а не приключило.
Александър Маринов
