Четирите национално представителни работодателски организации ndash; Българско-търговско промишлена палата (БТПП), Българска стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Асоциацията на индустриалния кабитал в България (АИКБ) напуснаха днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него трябваше да се обсъдят спешните социални мерки на кабинета и разпределението на отпуснатите от него 41 млн. лева за най-уязвимите групи в страната.
В началото на срещата работодателите връчиха декларация на социалния министър Деяна Костадинова, с която заявяват, че няма да участват в заседанието. Причината затова е приетите от 41-вия парламент в последния момент промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и ръководни длъжности в публичния и частния сектор, в което число влизат именно работодателите и синдикалните лидери. bdquo;Това е нашият морален жест срещу неморалното законодателно решениеrdquo;, заяви Цветан Симеонов от Българска търговско-промишлена палата. Той съобщи, че работодателите ще се обърнат и към президента Росен Плевнелиев, главния прокурор Сотир Цацаров и омбудсмана Константин Пенчев с искане за сезиране на Конституционния съд, заради текстовете в норматива, иницииран от лидера на РЗС Яне Янев.
Симеонов декларира, че неговата организация напълно подкрепя договореното от работните групи по отношение на социално уязвимите слоеве, но не подкрепя противоконституционни закони.
Той поясни, че Търговско-промишлената палатаnbsp;не получава държавна субсидия. В работодателските среди съществувало мнението, че бизнесът с този закон ще бъде рекетиран. Чрез него се създават условия за натиск, посочи още Цветан Симеонов.
Срещата между синдикати и правителство продължи за кратко, след което и КТПодкрепа и КНСБ също напуснаха.
bdquo;Даваме си сметка за ограничените възможности на бюджетаldquo;, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него било наложително да има и втори социален пакет. Исканията му бяха подкрепени и от президента на КТ bdquo;Подкрепаldquo; Константин Тренчев.
bdquo;Ситуацията е много тежка и трябва да се мисли за дългосрочно разрешаване на проблемаldquo;, заяви Тренчев. Синдикатите обаче били против съотношението, по което се разпределят парите – 75% за мерки за заетост и 25% за другите мерки. Синдикатът настоява за 60% за мерки за безработица и 40% за другите мерки.
Според Пламен Димитров по 50 лева е можело да получат и хората, които работят на минимална работна заплата, което е щяло да излезе на бюджета около 5 млн. лева.
Над 30 617 млн. лева се отделят за активни мерки за програми на труда, а за пасивни мерки над 10 млн. лева, обясни от своя страна министърът на труда Деяна Костадинов. Допълнително ще има пари и за социалните кухни.
Иначе по 50 лева ще получи всяко дете с увреждане, а по 65 лева – хората, които с до 10 лева надвишават изискването за енергийна помощ. Петдесет лева еднократна помощ ще получат и майки, които не работят, но отглеждат детето си у дома.
Синдикатите също коментираха проментираха промените в Закона за публичност на имуществото. Те ще поискат извинение от вносителите на норматива.
