Доц. Татяна Александрова е родена през 1958 г. в гр. Дупница. Завършила е Софийския университет Св. Кл. Охридски специалност Българска филология. Доцент в Института за български език при БАН, доктор. Работи в областта на историята на българския книжовен език, граматиката и езиковата култура. Съавтор е в Официален правописен речник на българския език (2012 г.).
nbsp;
Доц. Александрова, промени ли се българският правопис през последните години?
– Писмената реч, за разлика от разговорната, се променя доста плавно. След последната правописна реформа от 1945 г., когато от българската азбука се премахват няколко букви (еровете в края на думата, т.нар. голяма носовка), промените не са толкова революционни. Със същия акт се узаконява и правилото за членуване с пълен и с кратък член на съществителните имена от мъжки род според синтактичната позиция в изречението. В съвременната практика правописните норми се регулират от правописните речници, издания на Института за български език при БАН. Промените са много внимателни и обмислени, защото книжовният език е консервативен и заради символните си функции в националната ни общност пази традиционни форми. Специалистите се намесват, когато се появи сериозна разлика между езиковата практика и установените норми на книжовния език. Ще дам пример с кого-формите: кого, когото, някого. Те се употребяват по-рядко и непоследователно в устната реч в сравнение с писмената. Ето защо според правилата в издадения неотдавна Официален правописен речник на българския език те са задължителни за писмената реч, което означава, че замяната им с кой-форми в устната реч не се смята за грешка. Подобен подход илюстрира плавното, внимателно адаптиране на правилата към промените в езиковата практика.
Кога се налагат промени в правописа?
– Най-вече когато има разминаване между установеното правило или писмен облик на дадена дума и друг неин облик, който вече се е наложил в писмената практика. Например в правописния речник от 1983-а глаголите на -увам и -вам (чувствувам и чувствам), както и числителните от типа двадесет и двайсет бяха дублети, т.е. еднакво правилни, като се препоръчваха кратките форми. Дублетността е механизъм, чрез който се дава възможност езиковите тенденции да се развият по естествен начин, когато има конкуренция между две форми, и да се види коя ще надделее. В Нов правописен речник (2002 г.) дългите форми вече са изоставени като неперспективни. Правописът се променя регулирано и напълно съзнателно, като промените се предлагат от специалисти по книжовен език, които следят тенденциите в писмената практика. Спазва се основният принцип да не се извършват резки промени в правописа, за да се осигури неговата приемственост и устойчивост. Представете си, ако всеки новоизлязъл речник въвежда нови правила, какъв смут ще внесе това.
С какво неотдавна излезлият Официален правописен речник се различава от останалите?
– Със своите 90 хиляди единици това е най-пълният до момента правописен речник. В него са включени новите думи, навлезли в книжовния език през последните десетина години във връзка с промените в бита, с развитието на технологиите, с процесите на глобализация, които обхващат и българското общество. Такива са антиоксидант, блог, пиар, таблет и много други. Изключени са остарели, просторечни и диалектни думи като бетер, бекяр, бохчалък, браслет, вапсам и много други. Запазени са обаче думи със символно значение: от класическата българска литература, от религиозната сфера, поетизми, както и думите със славянски корени. Такива са сложните думи с богат словообразувателен ресурс, макар и рядко употребявани, например тези със съставки бого- (богобоязлив, богоугоден), благо- (благопристоен, благоуханен), без- (безверен, безвестен), добро- (добродетелен, добротворен).
В езика ни навлизат много нови думи и това е нормална негова характеристика, тъй като той е преди всичко средство за общуване. Този процес се оценява от някои по-консервативно настроени хора като разруха, упадък или криза. Не са рядкост мрачните прогнози, че българският език ще изчезне в морето от чужди влияния. Но те са напълно неоснователни. Езикът ни пази своята идентичност – здравата славянска основа се пази както в лексиката, така и в граматиката. Той е жив организъм, който се саморегулира и притежава механизми за приспособяване на чуждите елементи към собствената си система.
Въпреки това улиците са пълни с неправилно написани табели, реклами, съобщения – това ли е съвременното лице на българския правопис?
– Това е едно от лицата на езиковите навици на българина. Както отбелязахте, виждаме го предимно на улицата. Факт е, че графичната среда, в която битуват написаните на кирилица текстове, доста се промени. Най-вече защото български текстове започнаха да се изписват на латиница. В началото процесът беше стихиен, сега нещата се поуталожиха. С пробуждането на личната инициатива хора с различен образователен ценз, култура и манталитет решиха да обозначат себе си и своя бизнес. Затова на улицата можем да видим всякакви надписи, но, естествено, по-голямо впечатление правят неграмотно написаните. Друг е въпросът, че понякога в рекламните текстове, именно за да се привлече вниманието на потребителите или да се постави някакъв акцент, съзнателно се допускат правописни грешки.
Пази ли се тогава качеството на българския език – в книгите, учебниците, вестниците, списанията, рекламите…?
– Много е различно. Има книги, учебници, периодика, които са с много добър език – богат, информативен, експресивен, точен, издържани са откъм правопис и пунктуация. Други са с банален изказ, зле оформени като правопис. Тук значение има и фактът, че ролята на редактора и коректора силно се пренебрегва, даже много издания и издателства са се лишили от такъв тип професионален поглед и това се отразява зле на качеството на изданието.
Добър учител ли са медиите, или напротив – те най-много принизяват езика?
– Днес в печатните медии се пише различно, а в електронните се говори различно. Вече го няма т. нар. дървен език, когато медиите бяха притиснати от жестока цензура и всеки материал беше строго контролиран. Може би най-голямата промяна, която преживя българското общество и която се оценява положително от всички, е свободата на словото. Днес всеки може да каже всичко, което мисли, по начин, който му допада. Хората излизат на улицата и защитават различни каузи, във форумите за споделяне изразяват своето мнение, говорят спонтанно на публични места, без да се притесняват да покажат своите индивидуални езикови навици, дори диалекта и жаргона си. Живите предавания и спонтанното говорене на риалити форматите са далеч по-интересни. Ролята на говорителите с предварително написани текстове по телевизията е сведена до минимум. Сега медиите говорят и пишат на всекидневния език на хората. В това няма нищо лошо, когато е добре прицелено и адекватно на ситуацията. Лошо е, когато липсват интелигентност, въображение и стил, а това няма как да не проличи в езика. Друг е въпросът, че у по-консервативно настроените се създава впечатление за липса на норми, за принизяване и обедняване на езика. Въпрос на време е всички медии и журналисти да приемат един диференциран подход и последователно да оформят езиково своите материали и предавания според жанра, темата и целта.
Новите технологии доста повлияха на начина на писане – появиха се съкращения, цифри в думите вместо букви – опасна ли е тази тенденция, или е неизменна част от модернизирането на езика?
– Така е, технологиите промениха графичния облик на текстовете, но не на всички, а само на тези, които са предназначени за неформално общуване: есемеси, блогове. Това е характерно предимно за езика на младите, но и по-възрастните са изкушени от някои новости – защо не, след като се разбираме помежду си? По-икономично е и пести време, което е важно днес. Не бих казала, че е опасно, защото е ограничено. Естествено, нещо от тази практика прескача и към по-формалните текстове, но предимно при младите, които още нямат усета за уместност на езиковата употреба. В това отношение ролята на училището е изключително важна. Днес говорим за необходимостта образователната система да развива т. нар. функционална грамотност, която далеч не се изчерпва само с умението за четене и правилно писане. Става дума за умението да се разбират, осмислят и използват писмени текстове за постигането на различни цели. Това позволява на хората да трупат знания, да се справят с реални проблеми в реални ситуации, да участват пълноценно в обществения живот. Когато един млад човек е обучаван по този начин, той ще успее да оцени и ролята на езиковата грамотност за своята добра професионална и личностна реализация.
В този ред на мисли какво би олекотило административния ни език, така че да се ориентираме по-лесно в законите и правителствените разпоредби?
– Това е много сериозен и важен въпрос. Той има различни аспекти. От една страна, става дума за професионален език – тези текстове третират специфична материя и в тях се борави с терминология. За да ги разбираме, ни е нужна подготовка. Но от друга страна, понякога те съзнателно се усложняват, за да бъдат неразбираеми и за да може да има място за посредника, който превежда тези текстове на разбираем език. Много сериозен проблем е и езиковата неяснота и неправилното конструиране на фразата, което често води до замъгляване на смисъла и двояко тълкуване. А това може да има сериозни, дори драматични последици, особено що се отнася до законовите текстове.
Къде най-често греши българинът?
– Най-често се допускат грешки при слятото и полуслятото писане на сложни думи (напр. здравноосигурителен, приемно-предавателен), при употреба на пълен и кратък член, при бройната форма (няколко самолета, но няколко студенти), при съгласуването при учтива форма (господине, Вие сте поканен на срещата. Но: господине, Вие сте направили нарушение). Това са все норми на книжовния език, които често се нарушават в устната реч.
А къде грешат политиците?
– Най-сериозните грешки на политиците не са свързани с неспазване на нормите на книжовния език. Най-лошото е, че те често нарушават една основна максима в общуването, а именно: Казвай истината. Иначе политиците допускат същите грешки, както и останалите българи. В случая бих перифразирала максимата на Бюфон: Стилът – това е човекът по следния начин: Езикът – това е човекът. Аз отговарям на въпроси на граждани и институции в Службата за езикови консултации към Института за български език. Много често хората се възмущават от начина, по който говорят публичните личности, и настояват да се въведе критерий грамотност при заемане на важни постове в държавата. Подобни реакции показват, че добрата езикова култура се осмисля като висока ценност. Изискванията към политиците обаче често надхвърлят техните реални възможности.
