Финансирането на българската здравна система очевидно е напълно сбъркано, но ръководните фактори в системата всячески се опитват да отложат спешните мерки за по-добри времена. Служебният министър на здравеопазването проф. Николай Петров организира среща с управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков, членовете на надзорния съвет на институцията и ръководството на Българския лекарски съюз. На сбирката уж трябваше да бъдат обсъдени належащите промени в методиката за заплащане на болниците, но се оказа, че рандевуто е било по-скоро опознавателно. Най-лошото е, че след дълго продължилото запознанство никой не разбра
по каква схема се плаща днес
nbsp;
на държавните, общинските и частните лечебници. Цеков замразява всякакви отговори на въпроси, които не са му удобни, надзорниците са гласували за някаква методика, но не знаят точно за коя, а съсловната организация все иска нещо, но никой не я взема насериозно . През това време корабът на здравеопазването си плува на самотек със счупен рул и е въпрос на време да се разбие в първия срещнат риф.
Никой не смее да признае дали (и с колко) са орязани бюджетите на болниците за 2013-а. Според прогнозите те трябваше да похарчат през миналата година 1.2 млрд. лв., но реално изплатената им дейност излезе с около 200 млн. лв. отгоре. За тази година заложената сума е горе-долу същата, но на пазара излязоха няколко големи лечебни заведения, които също пожелаха парче от баницата. А здравната каса сама създаде предпоставки за хаос и напрежение с решението, че в бъдеще лечебниците не могат да надхвърлят определените им годишни суми за дейност с повече от 5 процента. После излезе, че бюджетите на някои от тях са намалени трайно от Цеков и компания с от 10 до 30%, но частично компенсирани с 22 млн. лв. бяха само пет големи столични болници, които съвсем закономерно вдигнаха вой до небесата.
Стигна се до парадокса надзорници на здравната каса и лекари да спорят коя е действащата методика за финансирането, а
здравният министър да гледа мача
отблизо, защото това не била неговата игра. След срещата на върха членът на надзорния съвет на НЗОК д-р Иван Кокалов заяви, че когато министрите на здравеопазването спрат да дават лицензи на нови болници, няма да има орязване на бюджетите на старите. В София има няколко нови лечебници, във Варна и Бургас също. Те имат законово право да искат пари, които трябва да вземем от останалите. Гласувахме отмяна на новата методика и връщането на старата, каза Кокалов. Дни преди това обаче той отбеляза, че не е възможно да бъдат направени значителни промени в схемата за плащане, защото бюджетите вече са гласувани, но, общо взето, нещата се върнали постарому.
Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов твърди, че бюджетите на болниците за 2013-а са сериозно орязани, а здравната каса не е върнала миналогодишната методика за финансиране на болничната помощ. Не било ясно по какви документи се работи и коя цифра от 2012-а е взета предвид от касата – реално изпълнената в здравните заведения дейност или прогнозните стойности. Някъде явно, дълбоко замразени, отлежават и 50-те млн. лв., които бяха прехвърлени от здравната каса към ресорното министерство, но Конституционният съд блокира харченето им. Според Райчинов парите вероятно са по сметка в БНБ, открита от бившия финансов министър Симеон Дянков. Но Цеков отказва да дава информация, защото лекарският съюз заведе дело по случая. А Кокалов директно заяви, че не знае къде се намират тези пари и колко точно са те. Пълна какофония.
Без да съгласува позицията си с пациенти и фармацевти, здравното министерство предложи едно още по-неуместно замразяване. Според негов проект
цените на лекарствата на свободна продажба
няма да бъдат коригирани за една година, като решението трябва да влезе в сила след около месец. По думите на министър Николай Петров така служебното правителство щяло да докаже социалната си насоченост. Това обаче е нож с две остриета и болкоуспокояващите, медикаментите срещу простуда и грип, както и витамините внезапно могат да се окажат далеч по-скъпи, отколкото са в момента. Първо, производителите им имат предостатъчно време да повишат цените за година напред, а отделно ще могат да правят допълнителни корекции според ръста на инфлацията.
Фармацевтичната асоциация и производителите на генерични лекарства бяха изключително изненадани от предложението, защото то изобщо не е било обсъждано в работните групи, които подготвяли наредбата за регулиране на цените на лекарствата. Да не говорим, че новият Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, който следва да утвърждава и регистрира цените, да включва нови медикаменти в Позитивния лекарствен списък и да контролира продажбата на лекарства с утвърдени цени, вече трябваше да е заработил. За какво ни е държавен орган с раздут щат от 45 души, за чиито заплати ще изтичат стотици хиляди левове годишно от джоба на данъкоплатците, ако той е безгласна буква?
