Президентът на Италия Джорджо Наполитано се опитва вече трета седмица да сложи край на политическата парализа, в която застина страната след предсрочните парламентарни избори на 24 и 25 февруари. Тогава нито една от политическите формации, които са представени в новия парламент, не получи мнозинство в Сената. А лидерът на Демократическата партия Пиер-Луиджи Берсани, чийто левоцентристки блок спечели Долната камара, не успя да състави широко коалиционно правителство.
Берсани предложи смесен подход – да сформира кабинет от своята политическа сила и да търси широк консенсус по важни въпроси като икономическите реформи. Той обаче получи категоричен отказ от парламентарните лидери на движението Пет звезди на комика Бепе Грило, което има блокиращо малцинство в Горната камара.
След неуспеха на Берсани, който върна на 28 март мандата, президентът се реши на нестандартен ход. Подчертавайки, че Италия има правителство в оставка – на премиера Марио Монти, той определи на 30 март десет съветници от редиците на първите две политически сили – левоцентристите на Берсани и десноцентристите на бившия премиер Силвио Берлускони. Те трябва да подготвят рамката за промени в конституцията и избор на нов президент, както и да продължат работата по неотложните икономически и социални въпроси и сътрудничеството с европейските партньори. Парламентаристи от Пет звезди не бяха поканени да участват в екипите на мъдреците заради твърдия отказ на шефа им да подкрепи друго правителство освен излъчено от собствената му формация. Целта на Наполитано е да се опита да очертае някакъв вид пътна карта за коалиционно управление и да спечели време за Демократическата партия на Берсани и за силите зад Берлускони да се договорят за широка коалиция, чиито решения да се подкрепят от стабилно мнозинство. Наполитано потвърди за пореден път, че ще остане на поста си до края на мандата, който изтича на 15 май, и по този начин отхвърли съобщенията, че обмисля да подаде оставка, за да ускори навлизането на наследника си в преговорите между политическите сили. Според италианската конституция президентите, които са в последната фази на управлението си, нямат право да разпускат парламента и да свикват нови избори – възможност, която ще получи следващият държавен глава.
Верен на принципите си, Грило разкритикува на 31 март Джорджо Наполитано в блога си в интернет, заявявайки, че Италия няма нужда от спасители на демокрацията, а по-скоро от работещ по-добре и по-бързо парламент. Два дни по-рано ексцентричният бивш комедиен актьор, чиято партия спечели на изборите 25% от гласовете на италианците, окуражи привържениците си с думите, че излъчените от тях депутати ще спечелят с идеи и със силните си позиции, защото движението е чудо – френската революция без гилотината. В тази връзка политически наблюдатели припомнят, че френската революция, която сваля от трона Луи ХI през ХVIII век, не успява да въведе така желаната стабилна демокрация и се проваля след настъпилото безвластие и терор.
Ръководителят на поделението за управление на активи на Голдмън Сакс – Джим О’Нийл, пък отбелязва, че факторът Грило е най-интересното, което се случва в момента, и признава, че не разбира защо твърдите момчета от север не помислят малко повече по този въпрос.
Действително, сега Италия има най-малко нужда от професионални клоуни. Страната е в четвъртата си рецесия от 1991-ва насам и всяка от първите три политически сили в парламента предложи в предизборните си програми намаление на данъците, за да се стимулира растежът. Съответно инвеститорите, които всеки месец купуват държавни облигации за над 30 млрд. евро, за да финансират италианския дълг, разчитат да се създаде достатъчно силно правителство, способно да приеме мерки в подкрепа на икономиката и за управление на бюджета.
Мъдреците на Наполитано са разделени на две групи и включват държавни чиновници, бивш политик, пенсиониран съдия и централен банкер. Сенатор Гаетано Куальяриелло от партията на Берлускони Народ на свободата и Лучано Воланте – бивш председател на парламентарната група на Демократическата партия, са включени в екипа, който да подготви промените в конституцията. В него са също проф. Валерио Онида – бивш директор от Конституционния съд на Италия, и Марио Мауро – сенатор от партията Граждански избор на Марио Монти. Сенаторът демократ Филипо Бубико и Джанкарло Джорджети – представител на Северната лига (предизборният коалиционен партньор на Берлускони), са сред шестимата членове на екипа, който трябва да съсредоточи вниманието си върху икономическите и социалните реформи и европейските въпроси. С тях ще работят също министърът по европейската политика Енцо Моаверо Миланези, шефът на комисията за честна конкуренция Джовани Питруцела, заместник генералният директор на Италианската централна банка Салваторе Роси и председателят на Националната статистическа служба (Istat)- проф. Енрико Джованини.
Официалните срещи на Наполитано с групата съветници започнаха в 11 ч. предиобед на 2 април в президентския дворец.
