Университетските ръководства и студентите единодушно настояват за радикални реформи в системата на висшето образование. Ректорите искат по-голям бюджет за образование и наука, както и увеличаване на държавната субсидия за издръжката им. И поради хроничния недостиг на средства се опитват да играят с таксите на възпитаниците си. Студентските съвети пък изтъкват необходимостта от нов закон, в който да влезе по-справедлив модел на финансиране на държавните висши училища. Те се изказват също така за замразяване на таксите за обучение и за участието им в борбата с корупцията в академичните среди. И двете страни смятат, че е крайно време да бъде насърчено качеството, а не количеството на образованието и да се направят целеви инвестиции за поддръжката и изграждането на нова научна, академична, социално-битова и спортна инфраструктура.
Всъщност парите за инвестиции в образователната система съвсем не са малко, друг е въпросът дали се използват рационално и кой се облагодетелства от тях? Добър пример за не съвсем уместно похарчени средства са близо 15-те млн. лв., които 33 университета и колежа от 51 официално акредитирани получиха от образователното ведомство за изпълнение на подписани договори по схемата Усъвършенстване на системите за управление във висшите училища. Калкулацията показва, че вузовете с класирани проекти ще разполагат средно с по 454 хил. лв., за да разработят и внедрят електронни специализирани системи за управление на различни нива и обратна връзка със студентите си. Безспорно някои от тях наистина искат да се развиват и усъвършенстват. Но други използват проекта, за да си напазаруват скъпа техника, а на трети мястото им май изобщо не е в списъка на печелившите. От пръв поглед се вижда, че милионите левове са раздадени от министерството без оценка за значимостта и мястото в йерархията на отделните университети.
Най-фрапантното е, че учебно заведение, което според регистрите на Министерството на образованието и Националната агенция по оценяване и акредитация към момента не е легитимно, е получило над 388 хил. лв. за комплексно иновативно оптимизиране на системата си за качество. Според сайта на Висшето училище Международен колеж – Албена, то е акредитирано съгласно Закона за висшето образование и на 3 август 2006-а акредитационният съвет му дава лиценз за шест години с добра оценка за неговата дейност до 2012-а. На интернет страницата се твърди още, че колежът е подал проект за подновяване на институционалната си акредитация в Националната агенция, но професионалните направления Икономика, Туризъм и Администрация и управление, по които предлага обучение, са акредитирани до 2014-а. В сайта на образователното ведомство обаче в актуализирания регистър на действащите висши училища към 1 март 2013-а пише, че акредитацията му е изтекла на 3 август 2012-а. И изобщо не е упоменато, че тече нова процедура, както е за всички останали вузове с изтекъл лиценз.
Друг парадокс е, че висши училища с малко студенти и ограничен обхват от обучения по различните професионални направления са прибрали солидни суми, съпоставими с тези за най-големите университети. Например Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в София взима 345 хил. лв. за усъвършенстване на системите си за управление, Театрален колеж Любен Гройс получава 407 хиляди, за Международното висше бизнес училище в Ботевград са заделени 357 580 лв., а Европейският колеж по икономика и управление е измъкнал над 439 хиляди. Националният военен университет във Велико Търново е на плюс с 439 хиляди, Колежът по икономика и администрация ще получи 393 609 лева.
Част от вузовете са заявили показатели за успешно изпълнение, които в никакъв случай не отговарят на целите на проекта и мащаба на полученото финансиране. За Тракийския университет са предвидени 494 хил. лв. уж за усъвършенстване на системите му за образователни услуги, организация, контрол и информационно обслужване. Но в списъка им от дейности се включват предимно обучения, семинари, доклади, пресконференции, анкети и голямо количество рекламни материали. Търновският Военен университет пък плаща с тези пари издаването на Бяла книга на НВУ Васил Левски, както и разработването на стратегия за увеличаване на престижа си според действащата рейтингова система. Европейският колеж по икономика и управление е наместил в бюджета от 439 хил. лв. 1500 брошури, три информационни табели, вътрешни обучения на студентите и преподавателите си. Накрая вузът очаква поне десет положителни отзива за изпълнението на проекта в печатни и електронни медии.
Това е само малка част от парите, които са се изгубили някъде по ненаправените мрежи. Ако ресорното министерство бе заделило половината от тези 15 млн. лв. за реални инвестиции в инфраструктура и нови технологии, недоволните от образователната ни система днес със сигурност щяха да са поне с няколко хиляди души по-малко.
