На 87-годишна възраст почита Маргарет Тачър след прекаран инслут, предадоха световните агенции. Нейната кончина бе потвърдена от близките й.
Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство mdash; позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 година. Тя бе лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Още преди да дойде на власт, получи прозвището Желязната лейди в съветската пропаганда mdash; име, останало в историята и до днес.
Маргарет е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, намиращ се в графство Линкълншър в Източна Англия. Тя се справя добре с училищните занимания. Учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 е в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия. Избрана е за председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. mdash; едва третата жена, която застава на този пост. През 1947 г. Маргарет получава диплома за бакалавър и започва научна работа като химик в Колчестър. Помага за развитието на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед.
Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на своето управление тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена.
Модернизацията на британската икономика и твърдият отпор на опитите за разпалване на класова ненавист от страна на левицата се съчетават в политиката на консерваторите по времето на Тачър с ясния стремеж интересите на страната да бъдат достойно защитени във всяка точка на земното кълбо. Комбинацията от политически национализъм и икономически либерализъм, която лежи в основата на държавническата политика на Маргарет Тачър, кара някои политически наблюдатели да я подозират в ldquo;популизъмrdquo;. Всъщност тя е един от първите политици в съвременна Европа, открили, че в епохата на края на Студената война отново става възможно успешно да се съчетаят икономическият просперитет и политическата независимост. Тачър твърдо вярва във възможността за създаването на нов международен ред, в който всяка държава (и особено тези, принадлежащи към ldquo;великите силиrdquo;) следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси. Според нея подобна политика предлага по-големи перспективи за осигуряване на мира и просперитета в Европа и в света, отколкото изградените по време на Студената война системи на взаимна обвързаност, които без ръководство и задължителност все повече губят ориентация.
Своеобразният национализъм на Тачър е и в основата на външната и политика. Обикновено като пример в това отношение се дават решителните и действия при Фолкландската криза през 1982 г., когато тя определя необходимостта от оказване на военен отпор срещу аржентинската агресия като ldquo;въпрос на чест за Британия като нация, на ldquo;самочувствиеrdquo; и в крайна сметка – на нейното положение в светаrdquo;.
В много по-голяма степен обаче този национализъм добива своето реално изражение в ldquo;европейската политикаrdquo; на Тачър, която се ръководи от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във ldquo;федерална европейска държаваrdquo;. През 1988 г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за ldquo;ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимоrdquo;.
Тя е носител е на титлата bdquo;Орден на жартиераldquo;.












