Досега българската банкова система се справя добре в условията на глобална финансова криза в сравнение с това, което виждаме в голяма част от Европа и развитите икономики. Банките в България разполагаха със сериозни буфери още преди началото на финансовата криза в резултат на високите регулаторни и надзорни изисквания, прилагани от БНБ. Същевременно не могат да се подценяват и усилията на самите банки да се справят с настъпилите проблеми. Към края на 2012 г. банковата система продължи да генерира положителен резултат независимо от по-високите разходи за обезценка на активи през последните пет години. Капиталовата адекватност от 16.66 на сто и коефициентът на ликвидност от 26 на сто са показателни за състоянието, но и добра предпоставка за стабилността на българската банкова система.
Същевременно банките не могат да си позволят да гледат спокойно към бъдещето.
Постигнатата възвръщаемост на капитала от 5.3 на сто
nbsp;
определено е по-добра от клонящите към нула резултати в Европа и дори отрицателните постиженияв някои страни. Важно е обаче тези резултати да се съпоставят и с цената на капитала. За сравнение може да се използва оценката на консултантската група Маккинзи, която посочва, че цената на банковия капитал за Европа е 9-10 на сто, което предполага дори по-високи нива за България. (бел. ред. – за да закупи външен инвеститор акции на банка у нас, той трябва да е сигурен, че ще получи годишна възвръщаемост под формата на дивидент или на увеличаване на стойността на притежаваните от него ценни книжа, която е над 10% от размера на инвестицията).
Разбира се, сегашните резултати са определени преди всичко от икономическата криза. Неработещите предприятия и свързаната с това безработица няма как да не се отразят върху влошеното качество на кредитните портфейли и съпътстващите ги разходи за обезценка (бел. ред. – това са т.нар. провизии). Независимо че тези разходи са неизменна част от банковия бизнес, проблемът е, че от нива около 10 на сто към общите приходи преди кризата през последните четири години
разходите вече изяждат около една трета от приходите
nbsp;
на кредитните институции. Тежестта на тези разходи се понася изцяло от банките, тъй като за същия период нетният лихвен марж на сто лева активи се е свил от 4.3% преди кризата на 3.3% през 2012-а. Намаляването на тези разходи зависи от това как ще се развива икономическата активност в страната, а перспективите са свързани не само с динамиката на европейския и световните пазари, но и с това дали ще има добър бизнес климат, инициативни предприемачи и инвеститори и възможности за търсещите работа да придобиват необходимата квалификация. Всички тези предпоставки не могат да бъдат създадени от банките, но те със сигурност ще откликнат на едно съживено платежоспособно търсене на кредити. При равни други условия възстановяването на разходите за обезценка на нивата отпреди 2009-а ще доведе до постигане на възвръщаемост на капитала от 13-14 на сто, но това най-вероятно ще се случи след период на постепенно възстановяване, който ще отнеме поне пет-шест години.
По-кратки периоди за намаляване на тежестта на разходите за обезценки са възможни при по-висок ръст на кредитната активност. Такъв процес обаче трудно може да се очаква на фона на протичащите промени в регулацията на банковото посредничество в световен мащаб.
През следващите три-четири години предстои въвеждане на редица нови регулаторни изисквания и процес на адаптиране на банковия бизнес към тях. Реформите не само са глобални, но и с много широк обхват – нови изисквания към качеството и размера на капитала; нови изисквания по отношение на ликвидността; норми и правила за оздравяване и възстановяване на финансови институции; засилени изисквания към финансовите пазари и редица други. Всички тези инициативи са насочени както към намаляване на вероятността от фалит, така и към ограничаване на щетите в случай на фалит на финансова институция. Едновременно с това обаче те ще създадат и по-високи финансови потребности за банките и преди всичко по отношение на капитала.
Българската банкова система разполага с
нива на капитал, които са достатъчни
nbsp;
да посрещнат преките ефекти от новите регулации. Независимо от това ще трябва внимателно да се следи как банките в Европа ще преструктурират бизнеса си в отговор на новите изисквания и как ще се развият финансовите пазари. Българските банки ще трябва да отчетат в своите стратегии очакваните промени както в достъпа до външно финансиране, така и в неговата цена, независимо дали става дума за финансиране от банките майки, или директно от пазарите.
Изборът на адекватни бизнес стратегии и оптимизирането на бизнес процесите ще бъде решаващ за бъдещото развитие на банките. Като индикация за мащаба на задачите може да се използва нивото на разходи спрямо сто лева приходи. Постигнатото през 2012 г. съотношение от 52 на сто е по-ниско от средното за Европа, което за последните години е над 60 на сто. Проблемът обаче е, че Европа не може да си позволи да поддържа такива нива на разходи и ще трябва да се насочи към съотношения, клонящи към 40 на сто.
Предизвикателството за българската банкова система става още по-ясно, ако се погледне
нивото на разходите спрямо активите
nbsp;
За 2012 г. средното ниво за България е 2.5 на сто, докато европейската банкова система постига нива от 1.5 на сто. Постигането на по-ниски нива на този показател означава както оптимизация в използването на ресурсите, така и по-засилено използване на съществуващия капацитет за банково посредничество.
Изборът на подходяща стратегия не е еднозначен. Намалението на съотношението на разходи към активи с 0.1 пункта в резултат на икономии подобрява възвръщаемостта на капитала с 0.7 пункта. Същевременно, ако това се постигне с увеличение на актива, ползата ще е 1.4 пункта по-добра възвръщаемост. Второто обаче е вярно само ако се постига поне същата възвръщаемост и от новите активи. Но тук има ограничения, свързани с доходността, която може да се извлече от възможните алтернативи на финансови услуги, включително и с наличието на платежоспособно търсене на кредити; наличието на капитал за поддържане на по-голям портфейл от предоставени заеми и др.
Простото свиване на разходите също може да среща ограничения като
риск от неадекватно управление на бизнес процесите
nbsp;
или влошени отношения с клиентите и по-високи нива на неудовлетвореност от тяхна страна. Разбира се, търсенето на оптимални стратегии и бизнес решения няма да е лека задача. Най-вероятно през следващото десетилетие този процес ще доминира над процеса на бране на плодоветеот намерените добри решения.
Възстановяването на икономиката и доброто управление на рисковете безспорно ще имат голямо значение за перспективите пред банковата система. Едновременно с това трябва да се очаква засилено внимание към възможностите, създавани от развитието на новите информационни и комуникационни технологии. Възможностите за обработка и анализ на големи информационни масиви ще са все по-необходими и за да се отговори на нарастващите регулаторни изисквания, и за да се оптимизират изборът и ценообразуването на продуктите, и за да се постигне по-добро разбиране и управление на отношенията с клиентите. Новите възможности за комуникация активно навлизат в банковия бизнес и може да се очаква бързо нарастване на техния дял. Безспорно е удобно човек да ползва банкови услуги, седейки вкъщи пред компютъра или просто като си извади телефона от джоба. Кръгът на възможностите се разширява и с развитието на платежните услуги с процесите на стандартизация и разширяваща се свързаност във връзка с реализацията на проекта за единна платежна еврозона , както и на потенциала, който ще е необходим във връзка с изграждането на електронно правителство. Разбира се, успехът в прилагането на новите технологии ще зависи и от разбирането и управлението на свързаните с това рискове, като например свързаните с надеждността на системите, сигурността на комуникациите и мобилността на клиентите.
