Грозното пате преживяло куп премеждия, но накрая се превърнало в красив бял лебед и всички му се възхищавали. Страната ни няма такъв шанс – до шия сме в батака и няма сила, поне засега, която би я превърнала в красив бял лебед.
В последния си доклад Европейската комисия отбелязва положителните тенденции за намаляване на дисбалансите в българската икономика, но в същото време отчита и факта, че поне в момента не се вижда шанс да ги преодолеем напълно. Става въпрос най-вече за външната задлъжнялост на частния сектор и за възстановяване на пазара на труда. С една дума – да продължаваме да се крием в тръстиката и да не се опитваме да плуваме в езерото с лебедите.
А лебедите – Япония, САЩ и еврозоната , обявиха, че монетарните облекчения ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо. Тази новина отприщи дилърските мераци да пренасочат инвестициите към активи, носещи повече доходност, каквито са корпоративните книжа и книжата на държави с инвестиционен рейтинг, по-нисък от ААА. В тази категория попадат и нашите държавни облигации, търгувани и на международния, и на вътрешния пазар, които също не бяха подминати от дилърския ентусиазъм.
Цената на еврооблигациите ни с падеж юли 2017 г. успя да прибави цели 30 цента за последната седмица, достигайки 109.4 евро за 100 номинал. Доходността, която тя носи в момента, закономерно се понижи от 2 до 1.9% на годишна база.
Засиленото търсене и на доларови книжа, носещи по-голяма възвръщаемост на инвестициите, понижи годишната доходност на глобалната ни облигационна емисия с падеж през януари 2015 година. Тя се търгува вече при 1.2%, вместо при 1.3%, на каквито нива се осъществяваха сделките с нея преди седмица.
Инвеститорските настроения се отразиха и върху доходността на държавните ценни книжа, търгувани на вътрешния пазар. Възвръщаемостта на книжата ни се понижи в резултат на поскъпването, а, както се знае, взаимовръзката цена/доходност е обратнопропорционална .
Облигациите с падеж след 10 години вече се търгуват при 3.4% – ниво, което е по-ниско спрямо постигнатите 3.5% преди седмица. Тези с остатъчна срочност от седем години пък вече се договарят при 2.85% вместо за 2.95% годишна доходност. Нашите държавни книжа с падеж след пет години вече се купуват при доходност 2.15% на годишна база. За сравнение – можеха да се придобият при 2.25%, но в началото на месеца. Точно при 1.3% годишна доходност се търсят книжата ни с падеж след три години. Такава беше и доходността, постигната на аукциона, проведен от Българската народна банка в началото на седмицата за продажбата на допълнително количество книжа от емисия 301/2013 с падеж януари 2016 година. С продадените тогава книжа за 40 млн. лв. номинална стойност общият обем в обращение от нея е 80 млн. лева.
Следващият търг, чрез който Министерството на финансите ще пласира допълнителни количества книжа, е насрочен за 22 април. Тогава ще се предложат ДЦК с номинал 50 млн. лв. от емисия 300/2013 с падеж януари 2018 година. На вторичния междубанков пазар към момента от нея циркулират 135 млн. лв. номинал.
Интересът на банковите ни институции към българските държавни книжа ще си остане голям и през тази година. Основна причина за това ще е свитото кредитиране и нестихващото увеличаване на привлечените средства в банките и от фирми, и най-вече от граждани. Тези процеси пораждат излишна ликвидност в банковата ни система, която дилърите трябва да инвестират. Една, за да не кажа единствената алтернатива на родния капиталов пазар е именно в държавни ценни книжа. Ето защо цената им ще продължава да расте, а доходността им да намалява.
Петър Драмов, УниКредит Булбанк АД
