Какво обединява един руски олигарх с дъщерята на бивш филипински диктатор и какво общо имат премиерът на Грузия и бившият съпруг на Бриджит Бардо? Те всички притежават активи в страни, които имат ниски данъци и гарантират абсолютна конфиденциалност. Не само те, но и повече от 130 000 души правят точно това, или поне толкова са разкритите до момента в проекта на Международния консорциум за разследващи журналисти. Понякога те действат в рамките на закона, но предимно заобикаляйки го.
Данъчните убежища причиняват стотици милиони евро загуби на националните икономики в цял свят и създават една неконтролириуема паралелна икономика. Дълбочината на кризата обаче отприщи и нейния бент. Така станахме свидетели на най-голямото изтичане на финансова информация в историята, придобило известност като Офшорлийкс. Международният консорциум от разследващи журналисти, с помощта на медии от различни страни и програмисти, разпространи първите данни за света на офшорните пари, с което вдигна градуса във финансовия сектор. За последните 15 месеца 86 журналисти от над 40 страни са работили съвместно, за да вдигнат завесата над данъчните оазиси. До момента са установени 10 парични убежища, а повече от имената в списъците са на клиенти от Русия и бившите съветски републики, както и от Китай, Хонконг и Тайван. Над сто германци също са засегнати от изтеклата информация.
Никой не знае колко точно пари се съхраняват в анонимните банкови сметки в офшорните територии. Според изчисления на неправителствената организация Tax Justice Network те възлизат на между 16 и 25 трлн. евро.
Разкритията на Офшорлийкс доказват, че финансовата стабилност на данъчните убежища не предоставя достатъчно имунитет на притежателите на офшорни фирми и сметки. До момента на сайта на организацията са публикувани серия от имена на редица физически лица, включително и политици, бизнесмени, престъпници, артисти от всички краища на света, които са скрили своите активи в чужбина. Очаква се в следващите няколко месеца да бъдат оповестени още стотици имена, които присъстват в офшорните списъци. Не е сигурно обаче каква част от самоличностите ще бъдат разкрити и колко от влиятелните персони ще успеят да предотвратят това.
Офшорните фирми не са незаконни. А за възникването на офшорните зони съществуват доста основателни причини. И тъй като убежищата гарантират на своите клиенти да запазят личните им тайни, те са станали естествени оазиси за укриването на данъци и за безпроблемното съхранение на суми, придобити чрез корупция, организирана престъпност и т.н. Досега информацията за притежателите на компании и сметки в офшорни зони беше обвита в секретност – далеч от любопитните погледи на журналисти, държавни регулатори и данъчни служби.
Пример за класически офшорни зони са Британските Вирджински острови (BVI), Белиз, Каймановите острови, Кипър и Маршалските острови. Там компаниите не трябва да представят отчети и да плащат данъци, а на банките, които са създадени на територията им, се гарантира банковата тайна. Фирмите получават високо равнище на поверителност и липсва напълно държавен контрол върху дейността им. В замяна на това страните събират такси от компаниите.
Британските Вирджински острови (BVI) се превърнаха в една от най-богатите зони на света за по-малко от едно поколение, след като група острови приеха закон за гарантиране на тайната на финансовите сделки през 1994 година. Днес BVI, което е официална част от Обединеното кралство, е с население от около 31 000 души и е дом на близо половин милион фондации и фирми.
Не можем да скрием и факта, че редица членки на ЕС се гордеят със специалната си дискретност, когато става въпрос за финансови и данъчни дела. В допълнение към британските англо-нормандски острови Австрия, Ирландия, Нидерландия и Люксембург също имат някои ясни характеристики на данъчни убежища.
Люксембург е най-големият данъчен рай в съюза и при това работи изцяло в рамките на закона. Малката държава предлага изобилие от сигурност за парите на инвеститорите, висока възвръщаемост и възможно най-ниските данъци. В продължение на десетилетия Великото херцогство поддържа репутация на сигурно убежище за инвеститори. Около 2100 млрд. евро (2.73 трлн. долара) се държат от инвестиционните банки в Люксембург, сочи анализ на финансовата консултантска фирма Ogier. Данъците са много ниски, което води до желанието на много международни компании да отворят филиали в Люксембург и печалбите им да бъдат обложени по-евтино. Австрия и Люксембург са единствените членки на ЕС, които не участват в механизма за обмен на информация относно жители на съюза, които имат банкови сметки в техните страни. Но финансовите министри на двете държави изразиха желание за промяна на тази политика.
През последните години Европейският съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) настояват за елиминирането на тези фискални блата. Но различните национални интереси на страните членки до голяма степен застават на пътя на ефективните международни споразумения.
Изтичането на данните от Офшорлийкс обаче поставя под въпрос бъдещето на райските данъчни територии. Правото на поверителност и на банковата тайна са официално мъртви. Едва ли ще се намери данъчен оазис, който може да гарантира пълна самостоятелност след този скандал. А най-интересното вероятно тепърва предстои, ако разследващите журналисти изпълнят докрай плановете си.
nbsp;
nbsp;
Някои разкрития от Офшорлийкс:
Франция попада в обхвата на изтеклата информация, след като от документите става ясно, че двете големи френски банки – БНП Париба и Credit Agricole , са ръководили създаването на голям брой напълно непрозрачни офшорни компании на Британските Вирджински острови, Самоа и Сингапур от края на 1990-а до края на 2000 г. на името на свои клиенти. Според секретните файлове БНП Париба е канализирала операциите чрез филиалите в Сингапур и Хонконг, а Credit Agricole е разчитала на клона си в Женева. И двете банки са създали компании чрез своите азиатски дъщерни дружества с помощта на Portcullis TrustNet, доставчик на услуги, специализиран в офшорния бизнес и чрез фирми под ключ (прочутите бързи компании, които могат да бъдат обединени в рамките на 48 часа) за богати клиенти с местоживеене в Азия.
Най-голямата германска финансова институция Дойче Банк е помагала на своите клиенти да поддържат над 300 тайни офшорни компании чрез клона си в Сингапур.
Гюнтер Закс, покойният милионер плейбой, бизнесмен и бивш съпруг на Бриджит Бардо, е изобличен, че е използвал сложен офшорен режим, за да управлява огромното си богатство – схема, която остана неразгадаема за данъчните власти.
Високопоставени политици от Малайзия и техните семейства, включително и синът на бившия министър-председател д-р Махатир Мохамад, и настоящият министър Раджа Абидин, са сред видните държавни служители с тайни офшорни компании, намиращи се в Сингапур и на Британските Вирджински острови.
