Инвеститорите не искат КоКос-ите на НБГ и Юробанк

Migration Image

В Гърция нито едно решение не е окончателно дори когато става дума за сливане на банки. Така преди година се разсъхна уж напълно договореното сливане на Юробанк и Алфа Банк. Същото се случи и сега с консолидацията между Национална банка на Гърция и Юробанк. Въпреки че финансовите параметри на обединението бяха договорени, гръцкият фонд за финансова стабилност ги одобри и акционерите на двете банки ги приеха. Нещо повече, Юробанк дори стана дъщерна на НБГ, а мениджърите на двете институции обявиха подробен план за пълното им сливане.

В началото на седмицата се разбра, че Гръцкият фонд за финансова стабилност Hellenic Financial Stability Fund (HFSF) e преразгледал решението си за обединение на НБГ и Юробанк. И веднага много медии побързаха да обявят, че двете банки ще бъдат одържавени. А това съвсем не е така. Първо въпросният фонд, макар да е създаден със закон, не е собственост на гръцката държава. Парите в него – 50 млрд. евро, които са предназначени за рекапитализацията на гръцките банки, са на тройката кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. На практика фондът играе ролята на съществуващата преди време в България Банкова консолидационна компания, но с чужд капитал.

Финансовият инструмент, с който той рекапитализира банките, се нарича КоКос-облигации (CoCos), което е съкращение от contingent convertible securities или условни конвертируеми облигации. Това са петгодишни дългови ценни книжа, които се записват в капитала на подкрепените от фонда банки. Годишната лихва, която се дължи по тях, е 7% и ако кредитните институции не успеят да ги платят в края на петата година, те се трансформират в акции на гръцката държава, която на свой ред се договаря с фонда му да плати. Така че за одържавяване на НБГ и Юробанк ще може да се говори едва след пет години, ако те не успеят да платят КоКос-ите, които са получили, и ако не бъдат продадени на стратегически инвеститори.

Именно условията по рекапитализация обаче са една от основните причини договорената консолидация на НБГ с Юробанк да умре още в зародиш. Едно от тях е било до 30 април 2013-а двете банки да осигурят частно акционерно участие, което да е 10% от получените от Фонда средства. Общата стойност на това рефинансиране е 15.5 млрд. евро – 9.7 млрд. евро за НБГ и 5.8 млрд. евро за Юробанк. Оказало се е обаче, че намирането на частни инвеститори, които да дадат 1.55 млрд. евро за акции на консолидараната банка, е неизпълнима задача. Просто кандидати, които да закупят от КоКос-ите на НБГ и Юробанк, няма и причината е кристалноясна.

При това положение Фондът, под диктовката на Европейската комисия и Европейската централна банка, е решил да прекрати консолидацията и да запази самостоятелността на НБГ и на Юробанк. Публично оповестеното обяснение е, че ръководството на НFSF eвъзприело политика четирите най-големи банки в страната – НБГ, Пиреос Банк, Алфа банк и Юробанк, да се превърнат в институции, които да погълнат повечето, ако не и всички други по-малки банки в Гърция. Тези, които си спомнят консолидационните процеси в България в периода 1993-1995 г., знаят за какво става дума.

Има обаче и още една причина да се прекрати сливането между НБГ и Юробанк. Със сливането на двете банки ще бъде създадена една много голяма група, която ще остане, както е демонстрирано от напредъка до този момент, под политическото влияние на правителството. И това не може да продължава. Независимостта на управлението на банковата система е основна структурна промяна, за която тройката ще продължи да настоява, се посочва в съобщение на Европейската комисия. В Брюксел са се усетили, че наистина съществува опасност след пет години гръцката държава да стане собственик на огромна по своите мащаби кредитна институция със смазващо влияние във всички сектори на икономиката. Опитът от изминалите две десетилетия показва, че гръцките политици изключително активно използват такива финансови структури, и то не в интерес на държавата и на гражданите й. Именно затова Фондът е решил в зародиш да премахне възможността една мегафинансова структура като тази, която щеше да възникне след поглъщането на Юробанк от НБГ, да премине под контрола на гръцкия политически елит.

За България провалът на гръцката консолидация е добра новина. Ръководствата и служителите на ОББ и Пощенска банка би трябвало да си отдъхнат, че няма да им се наложи да извършват сложни процедури по сливане и да треперят заради съкращенията, които неминуемо съпътстват подобни процеси. Така че сега могат да се съсредоточат върху развитието на бизнеса, отпускането на кредити и събирането на вземания.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст