От „Музикаутор“ разпространиха позиция по по повод създаването на Обществен съвет към Комисията по културата и медиите. Председателят на сдружението Иван Димитров призова народните представители в ресорната комисия – по културата и медиите – най-сетне да дадат глас на експертите, които познават в дълбочина системата на авторските права и могат да предложат конкретни законодателни решения за увеличаване на средствата за култура и културни политики.
Димитров призна и че когато експертите в сферата на културата имат сериозни законодателни казуси, те няма към кого да ги адресират. По думите му дългогодишният проблем е, че експертите в сектора трудно достигат до хора, които познават техническата същност на колективното управление на права и могат да превърнат решенията в законодателни промени.
Димитров подчерта, че от 90-те години на ХХ век в България е имало 32-ма министри на културата и въпреки високия принос на всеки един от тях като творци, почти никой досега не е имал експертно разбиране за законодателната реформа, която трябва да се извърши, за да може творческите индустрии да се сдобият с устойчив модел на финансиране.
Ето защо председателят на „Музикаутор“ предлага в рамките на следващо заседание на комисията всички организации за колективно управление на права да получат по пет минути, за да представят как работят, с какви проблеми се сблъскват и какви промени са необходими, за да могат да се намерят работещи решения в сектора.
Само 5-6 корекции в действащия закон и ще има революционни промени
По думите на Иван Димитров ще са достатъчни само 5-6 корекции в действащия Закон за авторското право и сродните му права и те ще доведат до революционни промени.
Димитров представя на депутатите културата като система, финансирана от четири стълба:
директни приходи от културния продукт (билети и продажби), държавно и общинско финансиране, колективно управление на авторски права и меценатство.
Той сравнява тези източници с четирите колела на автомобил и отбелязва, че в България три от тях не работят пълноценно. Като пример за пропуснатия потенциал Димитров сравнява България със Сърбия – страна с по-нисък икономически ръст, извън ЕС и еврозоната, но демографски
близка до нас, която събира два пъти и половина повече средства от използването на авторска музика. Разликата показва, че при подходяща законодателна среда повече приходи могат да бъдат връщани обратно – както пряко към творците, така и към държавните механизми за финансиране на културата.
В допълнение Иван Димитров предлага и при подготовката на Стратегията за развитие на българската култура да бъдат използвани вече доказани модели за финансиране и стратегическо планиране с експертната помощ на Световната организация за интелектуална собственост – WIPO.
В края на позицията си от „Музикаутор“ уточняват, че очакват от парламентарната комисия по културата и медиите да превърнат заявената готовност за диалог в конкретно изслушване на организациите за колективно управление на права в България.
