Моделът трябва да се смени

Migration Image

Преди два месеца публикувах в БАНКЕРЪ статия, озаглавена Рестартиране на прехода. Тогава протестите едва започваха да набират сила, перспективите и лицата бяха още неясни. Предсрочните избори бяха само един от възможните сценарии на събитията. Елитите бяха изпаднали в ступор и трескаво търсеха път за измъкване от взривоопасната ситуация. Целта ми днес не е да преповторя тезите си от февруари, затова ще повторя само основната си теза, която продължавам да смятам за актуална: моделът на прехода е сбъркан. При това сбъркан целенасочено. Всъщност народът скъса един нечестно написан и още по-нечестно прилаган договор, съзнателно облагодетелстващ елитите на прехода чрез подчиняване на държавата на техните интереси.

Противно на опасенията на някои среди същността на ставащото не поставя под съмнение демокрацията. Това, което се оспорва, е умишлено сбърканата система, фасадата на демокрацията. Както преди години, така и преди два месеца твърдях, че ще дойде момент, когато легитимността на срасналите се в монолитна олигархия български елити ще бъде окончателно и тотално отречена. Продължавам да съм убеден, че този момент дойде и започналият процес е необратим. Нещо повече, той не е уникално български, случвал се е много пъти и на други места, макар и в друга конкретика.

Едно от основните измерения на подобни големи трансформации са степента на осъзнаване на необходимостта и неизбежността на ставащото – от цялото общество, но най-вече от елитите. Ако са наистина общности на най-добрите, а не окупирали властта самозванци, елитите трябва да водят

дори когато слизат от сцената

Неведнъж е ставало и друго – вкопчвали са се във властовите си позиции и привилегиите си на живот и смърт (понякога в буквалния смисъл) и тогава промените пак са ставали, но на много висока цена, която трудно се забравя.

Верни на себе си, българските елити на прехода категорично отказват да разберат какво се случва. Начинът, по който предизвикаха предсрочните избори и избраните тактически решения за предизборната борба, изцяло потвърждават тази констатация. Липсва каквато и да е, дори лоша стратегия, която да отговаря на въпроса какво ще се прави с властта, след като (ако) се спечели.

Или, по-точно, какво ще се прави по отношение на тези натрупали се, изключително тежки проблеми, които изведоха стотици хиляди и скоро пак ще изведат, но вече милиони, на улицата.

Другото име на липсата на стратегия е липса на държавничество, липса на способност и чувство на мисия да мислиш отвъд границите на властовия си мандат, който няма как да е по-дълъг от един (от твоя!) човешки живот. Това е израз на неспособността да разбереш, че моделът е сбъркан, че трябва да се откажеш от него колкото е възможно по-скоро и че първата важна стъпка в тази посока е да признаеш ясно и открито грешките и греховете си.

Днешните български елити очевидно не са способни на това. То е далеч над възможностите им. Така бяха конструирани – именно такива елити бяха необходими за реализацията на този модел, повечето от чиито архитекти вече не са между живите. Тук наднича горчивата ирония на историята – сбърканите

модели надживяват архитектите си

тези, които са ги създали с цел да властват завинаги. Но независимо от съпротивата промяната трябва да се случи и ще се случи. Ако можем да си позволим игра на думи, включваща знаменитите изрази на Катон стари и Галилей, и все пак моделът ще трябва да се смени.

Едно от показателните измерения на дълбочината на промените е, че за сметка на елитите тази неизбежност се проумява от все повече граждани. Не от всички, разбира се. Мисленето в категориите на моделите, на закономерните, системни причини за недъзите е по принцип свойствено на малцинства. Всъщност началото на формирането на новите елити е именно тук – в осъзнаването на необходимостта от промяна и в способността да се предложи пътят за тази промяна.

От тази гледна точка напълно нормален е фактът, че протестиращите от улицата се разцепиха. По-точно, разделиха се по пътя – едни въобще не са искали смяна на модела, други винят ЕРП-тата, а не системата, която ги допуска такива, трети се стремят към неща, които са неосъществими при обективните обстоятелства. Но една част продължават напред и са напът да изработят и да предложат на обществото някакъв първи, макар и все още несъвършен прототип на новия модел.

Основата на този нов модел става все по-ясна – изработване на нови правила за промяна на общественото устройство и нови принципи на публично управление, т.е. промяна на правилата за смяна на правилата. Това е абсолютно необходимото начало на иначе дългата верига от действия за рестартиране на прехода по нов обществен договор. Неслучайно толкова бързо централно място зае

посланието за нова конституция

Не че всичко в старата е лошо, но самата й философия – увековечаване на статуквото, изгодно за едно малцинство – е порочна и вредна. Нужна е нова конституционна инфраструктура, която да осигури отчетност и отговорност на всички клонове и нива на властта, в частност на държавата пред върховния суверен, премахване на ненужната и опасна автономност, която дава възможност за захват на публичната власт от частни интереси. Видимият пример е съдебната власт, но не само тя се нуждае от принципно нова уредба. Не по-малко необходим е механизъм, който по един модерен, цивилизован начин да осигури реална отговорност на конкретните личности, облечени в публично доверие, ако то не бъде оправдано, особено поради умишлени, користни подбуди.

Иначе казано, новият модел е преди всичко ясна и обоснована идея за посоката и правилата на движението напред, а не подробен и окончателен проект на новото, желано състояние. Ние трябва да започнем да се движим напред и в правилната посока, а не просто да се клатим в общия вагон, имитирайки движение, докато влакът стои на едно място в някой глух коловоз.

Именно в този контекст би била крайно полезна една сериозна публична (но и научна) дискусия относно съвременния опит на някои общества, които през последните години търсят начин да сменят модела, проявил се като доказано неефективен и вреден за огромното мнозинство от членовете на тези общества. Имам предвид най-вече станалия нарицателен у нас исландски казус. В една скорошна публикация на иначе уважаван и ерудиран автор например се твърди, че в случая трябва да се говори за исландски експеримент, а не за модел, защото процесът на приемане на нова конституция на страната е още в ход и има реални изгледи да не завърши успешно, т.е. разработеният от гражданите проект да не бъде приет по установения в старата конституция ред.

Аз споделям друго мнение. Наистина, труден въпрос е кое точно трябва да се приеме за успех и кой успех превръща експеримента в модел. Но това, което стана и става в Исландия, несъмнено промени, и то необратимо, някои традиционни постулати в политическата теория и практика. Както посочва исландският колега Йон Гунар Бернбург, може би най-важният урок е, че гражданите на Исландия отхвърлиха неолибералните догми, които привързваха политиците към интересите на корпоративните елити. Чрез масовата мобилизация гражданите промениха не просто състава, а същността на управлението и наложиха необратимо

нова форма на политическо участие

Краудсорсингът на конституцията е може би най-внушителният символ на тази нова, истинска демокрация.

Иначе казано, бе доказано, че внушителен брой граждани могат да работят заедно и да изработят и предложат достатъчно завършени (макар и не перфектни) решения на системни обществени проблеми. Тепърва ще става ясно как ще се реконструират отношенията и взаимодействията между елити и граждани в този нов модел. Но вече е сигурно, че монополът на традиционните партии върху стратегическото публично управление е разклатен и на негово място се очертава друг, не йерархичен, а мрежов модел, който отрежда на народа истинската му функция на върховен суверен.

Впрочем нека направим едно многозначително сравнение. Конституцията на САЩ започва с думите Ние, народът …, тази на България – с Ние, народните представители от VII Велико Народно събрание …. Ето откъде трябва да започне промяната.

Александър Маринов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст