Среден три в средата на мандата

Вратата към властта се отвори лесно за премиера Марин Райков

Не е приятно да се препънеш още на старта. Драскотините и синините са нищо в сравнение с чувството, че си имал всички шансове да спечелиш, а вместо това си посрещнал поражението си по очи на земята.

Така и в политиката. С малката разлика, че последствията не са нито за тима, нито за треньора, а за феновете и симпатизантите, които на всеки четири години (а понякога и по-често)се изправят пред урните, за да подкрепят своите фаворити.

В този ред на мисли усилията, които полага служебното правителство, начело с премиера Марин Райков, са чиста проба

ухажване на електората

nbsp;

дипломатично, с лека усмивка и с много подаръци. Но с неприятното усещане за зле прикрити грешки. Не обяви ли самият министър-председател, че този кабинет ще е работлив, а не бъбрив? Може би под работа Райков е визирал медийните изяви на министрите си, които буквално окупираха телевизионния ефир, за да разясняват функциите си и да уверяват публиката колко невъзможна е политическата и финансовата дестабилизация в държавата. Няма лошо, ако това е помогнало на хората, които скроиха шапката на бившето управление, да поуспокоят страстите си. Само че недоволството и в този момент продължава да бълбука по улиците, продължават и самозапалванията. В същото време действията на властимащите стават все по-хаотични и подозрителни. Дали нарочно, или без да иска, кабинетът бавно, но сигурно потъва в тинята на собствената си политика и само интригата около реденето на партийните листи и коалиции отклонява вниманието от истинските му гафове. Флиртът с медиите и публиката е напът съвсем да досади и щом напълно се изчерпи, на сцената все пак ще лъсне добре прикриваната

симулация служебен кабинет

nbsp;

Служебното правителство дойде с единствената задача да потуши напрежението и да подготви честни и прозрачни избори в рамките на определените от предшествениците му правила и бюджет. Или поне това си спомняме от речта на държавния глава Росен Плевнелиев, когато на 13 март го полупредстави, както и от думите на самия министър-председател ден по-късно, когато прие властта от предшественика си Бойко Борисов. Само седмица по-късно служебният екип вече се беше оплел като пате в кълчища в процедурата за избор на преброител на вота и бившият ни посланик във Франция, изглежда, осъзна, че дипломацията не върши работа там, където откровено става дума за пари. Буквално за един ден Райков се озова в центъра на истинско политическо фиаско, провокирано от зле изтълкувана реплика на ангажирано с изборите лице. И ако същото не беше подало оставката си, цялата организация на вота щеше да отиде на кино, преди още да са пуснали прожекционния апарат. Скандалът се размина на косъм, но не благодарение на премиера. Затова и той самият остави нещата да си се случат мирно и тихо, постарому… Обработката на протоколите след гласуването, както винаги, бе възложена на Информационно обслужване (което от години е основен преброител, защото просто няма аналог в държавата), а наблюдението по традиция остана в ръцете на неправителствените сдружения и представителите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Дори широко афишираното им обединение в изборен борд под шапката на Министерския съвет

не успя да промени статуквото

Идеята за създаване на единствен по рода си граждански и независим контрол на изборния процес угасна още на първата среща на новосформирания орган. В продължение на няколко часа двайсетината присъстващи не успяха да установят собствените си права и задължения, камо ли да създадат правилата за вот. И независимо че амбициозно ще се събират всяка седмица до 12 май, работа едва ли ще свършат. Формацията няма административното право да задължи който и да било, включително и Централната избирателна комисия, да й представи отчет или доклад за дейността си. За каква прозрачност ще следи тогава – остава мистерия. Ясно е само, че фойерверкът честни избори си свърши работата в дните на народното недоволство и нищо повече.

Провалът на единствената задача, заради която държавният глава подбра 17 нови лица в управлението, беше очевиден, но новоназначеният кабинет все пак трябваше да го прикрие. И го направи по възможно най-неподходящия начин – като зорлем се натовари с ангажименти, за които нито има нужното време, нито подходящата компетентност. А най-голямата му грешка бе, че с думите няма да допуснем икономическа авантюра се зарови точно там, където май

изобщо не трябваше да бърка

nbsp;

Жестът към бедните и онеправданите отхапа около 41 млн. лв. от хазната и трябваше да докаже, че резерви за нуждаещите се винаги могат да се намерят. На практика обаче това си беше само хвърляне на прах в очите, тъй като милионите помогнаха на единици, а подходът нямаше нищо общо с прокламираните от социалния министър Деяна Костадинова инвестиции в икономиката, които да подпомогнат бизнеса да разкрие нови работни места. Социалното ведомство побърза да се похвали, че с повече от половината пари ще помогне на почти 16 хил. безработни от най-засегнатите групи (хората без доход повече от една година, младежите и хората от малцинствата)да си намерят работа, но само за срок от шест месеца. И реално няма да похарчи нищо, защото, както в. БАНКЕРЪ вече писа, по-голямата част от тези безработни в момента получават социални помощи, които ще бъдат спрени с наемането им на работа, и горе-долу половината средства ще се върнат в бюджета. А след половин година?

Не беше много красив и онзи размах, с който бяха дадени онези 12 млн. лв.

за удобството на наследниците

Още в първия си работен понеделник Райков благослови ремонта за 10 млн. лв. на резиденцията Евксиноград, където властта прекарва летните отпуски. А след това сложи подписа си под два двугодишни договора за над 2 млн. лв. по обществени поръчки – едната за самолетни билети и хотелско настаняване, а другата за тоалетна хартия, сапун и почистващи препарати за държавните служители. Да, реконструкцията на Евксиноград е планирана отдавна по оперативната програма Регионално развитие и става дума за европейски пари, които е добре да бъдат усвоени, само че точно с това да започнеш да сваляш напрежението в държавата…

Обществените поръчки също са планирани от бившите, но министър-председателят, дори и служебен, има право да не ги подписва или да ги модифицира така, че да спести поне надписания половин милион. И ако министрите му наистина търсят резерви в бюджета, нека свият държавните си разходи, без, разбира се, да се лишават от хигиенните си навици. Налага се обаче усещането, че нито един от тях не знае къде да гледа за свободни пари. Пък и как да знаят, след като ги настаниха в меките кресла, ама без да гледат какво се крие в чекмеджетата на предишната власт.

Още по-голям нонсенс при цялото напрежение бе служебният кабинет да се захване с

банковото обслужване на държавните фирми

Месец преди да дойдат новите. На пълни обороти дори заработи цял мини Министерски съвет, пренесен в работна група, която не само се събра, но и реши. На показ да бъдат извадени всички наличности по депозити и сметки на държавните дружества, при условие че се спазват разпоредбите за банковата тайна, а съществуващите в момента правила за управление на финансите им да се доразвият и да станат задължителни за всички държавни фирми. Много държавнически ход, няма що! Едва ли е необходимо да уточняваме, че щом става въпрос за банкова тайна, прозрачността, за която настоява Райков, става доста трудно осъществима. А що се отнася до обслужването на средствата, то и сега се извършва по достатъчно развит набор от правила и условия, че да се доразвива служебно. Или целта може би е друга? Вестник БАНКЕРЪ писа, че дори всички решения и препоръки да се случат до края на мандата на служебната власт, те трудно ще доведат до незабавни промени в обслужващите банки на държавните компании. Причината е, че финансовите взаимоотношения са скрепени с действащи договори, чието предсрочно разтрогване може да доведе до загуби за дружествата, респ. за държавата. И понеже един министър-председател не може да е чак такъв лаик на тази тема, в публичното пространство се появиха предположения, че не работи само в ползу роду. Според представители не на друг, а на ГЕРБ служебният премиер изпълнява една от спешните задачи, спуснати чрез президента Росен Плевнелиев.

Всъщност каквито и слухове да се въртят в публичното пространство, държавният глава все пак се оказа прав за едно – това правителство няма да участва в следващия кабинет. Никоя разумна политическа партия не би подкрепила министър, който едва се преборва за средна оценка в средата на мандата си, пък бил той и от два месеца. При това тройката я получава по-скоро за смелостта да поеме властта, отколкото за реално свършена работа. След първоначалната еуфория от бляскавите обещания хората около Райков за пореден път доказаха, че лошият пример в политиката е заразителен и лесно се копира.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст