Намеренията на руския президент Владимир Путин да започне колкото се може по-бързо строителството на участъка от газопровода Южен поток на българска територия се натъкнаха на нова спънка. През седмицата служебният премиер Марин Райков неочаквано поиска да се направи пореден, много задълбочен анализ на инвестиционното решение за изграждането на трасето. Трябва да сме сигурни до каква степен то е съвместимо с третия либерализационен пакет на ЕС в енергетиката, обясни той на 10 април след заседанието на служебния кабинет.
Съгласно подписаното през януари 2008-а първоначално споразумение между България и Русия за строежа на Южен поток тръбата ще е изцяло на разположение на руската Газпром. Правилата на Евросъюза обаче диктуват половината капацитет на съоръжението да се пусне за свободен достъп до други доставчици и търговци. Поради тази причина още през ноември 2010-а Брюксел поиска от София да се коригира междуправителственият документ в частта му за гарантирането на руснаците на пълен и неограничен транзит.
Този въпрос отново е бил повдигнат при неотдавнашната визита на Райков в Брюксел по време на срещата му с комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер и затова се е стигнало до сегашните изказвания.
Впрочем в Кремъл много добре знаят, че Европейският съюз няма намерение само да плаши гаргите със стриктното изпълнение на Третия енергиен пакет. През седмицата руското електронно издание Финмаркет цитира доклад на федералното министерство на енергетиката, в който се посочва, че има реална опасност Газпром да изгуби контрола си над експортните европейски тръбопроводи. Рисковано било да продължи строителството преди всичко на Южен поток, но и Северен поток, който вече действа, можел да попадне под конфискация. Ето защо в Москва подготвят план за спасяване на тръбопроводите си, ако ЕС застави Газпром да се откаже от свои дялове в проектите. Той предвижда намирането на нов руски оператор, независим от Газпром, чрез който да се заобиколят европейските правила. Проблемите на Русия обаче не са само с общността, но и със страните, които искат да се присъединят към нея – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Черна гора, Молдова и Украйна. Те са длъжни да се включват към Третия енергиен пакет до 2015-а.
