Мъглата, която от години се стели над договори, споразумения и анекси в енергетиката, започва лека-полека да се вдига. След като преди дни прокуратурата загатна какви зулуми са се вършили в сектора през всичките тези години, наяве излизат все нови детайли и като че ли най-интересното тепърва предстои.
Първо, служебният министър на икономиката Асен Василев обяви, че е взето решение да се разсекретят всички договори в енергийния отрасъл, сключени не само с държавните, но и с частните дружества, като от тях ще бъде премахната търговската тайна. В петък (12 април) на интернет страницата на Министерството на енергетиката бяха качени първите 112 контракта. Сред тях са договорите на НЕК за продажба на електрическа енергия на енергоразпределителните дружества, споразуменията с редица топлофикации в страната, токът от които се изкупува на преференциална цена, както и с големи индустриални предприятия. Никой от водещите играчи на пазара на ток в България като Енергийна финансова група (на Николай Вузев и Богомил Манчев), Енерджи съплай (на Соня Кадиева), Енерджи маркет, (свързвана с бизнесмена Борислав Лоринков) обаче не се е съгласил да бъдат осветени договорите му за продажба на електрическа енергия, сключени в края на миналата година.
В Министерския съвет и в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма най-накрая се получи потвърждението от Европейската комисия за проверката на българския енергиен сектор. Инспекцията ще започне идната седмица и ще се ръководи от представители на Генерална дирекция Енергетика. Експертите ще разгледат внимателно законодателната рамка и участниците в тази сфера, като целта е да набележат най-важните проблеми. Фокусът ще е върху няколко ключови теми – правомощията и независимостта на националния регулатор, ролята на Българския енергиен холдинг, структурата и дейността на газовия и електроенергийния пазар и механизмите за ценообразуване.
С две думи, ако от Брюксел наистина искат да си свършат работата, както трябва, ще им се наложи да обърнат цялата ни енергетика с хастара навън.
За капак, явно събрали смелост от подухващия вятър на промяната, от Агенцията за държавна финансова инспекция също се разписаха с енергийно разкритие. При проверката на законосъобразността на сключването и изпълнението на договора за мостовото финансиране за 250 млн. евро, осигурени от БНП Париба за проекта АЕЦ Белене, контрольорите изкараха на бял свят 15 нарушения. Те са по няколко члена от Закона за обществените поръчки и се отнасят до проведени процедури за 157.5 млн. лева. А установените вреди за държавата и бюджета са в размер на 36.5 млн. лв., или около 20% от всички средства.
Не бива да забравяме обаче, че това е само част от над 1.5-те млрд. лв., които бяха налети през годините в Белене. И ще е любопитно при една проверка на всички сключени контракти около втората атомна какво ли още ще излезе? В един доклад на старши одитора в Българския енергиен холдинг Велко Пеев например се посочваше, че през януари 2005-а е било договорено архитект-инженерът Парсънс да получи близо 16.9 млн. евро за услугите си. Но впоследствие НЕК е предоговорила и платила на фирмата до 30 юни 2009 г. общо 69.78 млн. евро, или над четири пъти повече от първоначалното споразумение. Установено бе също, че част от фактурите, издавани от архитект-инженера, не са били попълвани съгласно изискванията на българското законодателство, липсвали са имена и подписи на съставителите им.
От същия документ се разбра, че най-голямата врътка е направена с изкупуването на старото оборудване от централата. Първоначално, в отчет от август 2007-а, пазарната му цена е определена на 295.98 млн. евро. Въпреки това то е спазарено за доста по-скромните 205 млн. евро, но дори и от тях НЕК взима едно голямо нищо. Одиторът е отбелязал, че електрокомпанията е издала фактури за плащания от страна на Атомстройекспорт само за 87.61 млн. евро. Остатъкът от близо 117.4 млн. евро, странно защо, е бил използван за покриване на разходите по митническо облагане, транспорт и допълнително обследване на оборудването в Русия.
Ще е хубаво освен тези контракти да се видят на светло и споразуменията, сключени за златната водна централа Цанков камък. Впрочем част от тези свидетелства, показващи кой, как и дали изобщо се е съобразявал с националните или обществените интереси, вече са достъпни в интернет. В последните дни от съществуването на 41-вото Народно събрание политическият жонгльор Яне Янев успя да свърши едно нещо като хората. На страницата на парламента бяха качени скандалните договори, подписани за строителството на ТЕЦ Марица-изток 1 с регистрираната на остров Мавриций офшорка 3С, както и с друга офшорка – Ентърджи, за рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 3.
От първия контракт с ЗС изскачат неща, за които досега никой и думичка не е споменал. Оказва се, че разчистването на площадката от съществуващото оборудване, преместването на съществуващите далекопроводи, изграждането и експлоатирането на необходимата модерна подстанция за високо напрежение, експлоатацията и поддръжката на водоснабдяването са били за сметка на държавата, а не на инвеститора. Освен това за много от съоръженията, които по принцип са част от една термична мощност, 3С изисква допълнително финансиране. Става дума за съоръжения за разтоварване и складиране на въглища и на течно гориво, изграждането на сероочистки (без които нито една съвременна ТЕЦ не може да съществува)… И всички тези допълнителни екстри са дадени, при положение че НЕК се задължава 15 години да изкупува електроенергията от бъдещата централа още от началото на експлоатацията й. А гарантираната цена за всеки киловатчас е направо умопомрачителна. Според изчисленията на енергийни специалисти с това споразумение НЕК се е задължила да изплати за 15 години на 3С колосалните 9 млрд. лева!
Действително, съдейки по публикуваните документи, с поправка от февруари 2005-а българската страна е успяла да издейства намаление на цената на тока със 7% основно благодарение на предстоящото намаление на корпоративния данък. През септември 2012-а обаче е направена друга корекция, увеличаваща дължимите суми от НЕК и цената на тока с почти 70% поради включването в тарифата и на разходите за въглеродни емисии, които тепърва ще бъдат налагани от Европейския съюз на ТЕЦ-овете в държавите членки.
Изграждането и пускането на двата блока от по 335 мегавата в Марица-изток 1 струваше малко над 2 млрд. лева. Така че всеки сам може да си направи сметката за какви печалби става въпрос.
Много детайли стават ясни и от разсекретения договор за Марица-изток 3 с Ентърджи. Но сегашните собственици на централата от Контур Глобъл няма от какво да се притесняват. Те произвеждат третата най-евтина електроенергия у нас след държавните АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 2. Факт, който бе признат преди време от председателя на ДКЕВР Евгения Харитонова. При все това, както е изтъквал бившият енергиен министър Делян Добрев, от Контур Глобъл са далеч по-склонни да водят диалог за промяна на параметрите на своя контракт, отколкото сегашният собственик на ТЕЦ Марица-изток 1 – американската фирма AES.
Големият проблем при договора за ТЕЦ Марица-изток 3 неговата продължителност – отново 15 години задължително изкупуване, което се оказва още една пречка за либерализирането на пазара на ток в България. И, естествено, т.нар. особени залози, които са дадени от НЕК, както за тази централа така и за Марица-изток 1.
Публикуваните вече споразумения са една добра основа за изграждането на прозрачния похлупак в енергетиката, с който ни лъжат още от времето на кабинета Сакскобургготски. Вярно, след изкарването на всички контракти наяве сигурно ще изпищят някои енергийни шефове и политици. Но това е пътят, за да се стабилизира този толкова ключов за страната сектор на икономиката.
