Регистрацията на офшорна фирма е признак на добра финансова култура, твърдят някои специалисти. Учредяването й означава, че бизнесменът знае как да управлява парите си и да намали разходите си за данъци. При продължаващата с години криза обаче тези бизнес постулати все по-малко се харесват на държавните власти, които всячески се опитват да си осигурят приходи за бюджета. Дразнят и населението, което неизбежно плаща налозите върху скромните си доходи, наблюдавайки как ножицата се разтваря и заможните фирмаджии се измъкват от данъчната гилотина. Но погледнато формално, търсенето на по-благодатно данъчно убежище все още е само морално укоримо, освен ако няма ясни доказателства, че се укриват доходи от забранена и престъпна дейност.
Това обяснява и защо през последните десетина-дванадесет години българските фирми с офшорни собственици са се увеличили многократно. В специално разследване на в. БАНКЕРЪ от 2001 г., сме посочили, че в електронния регистър Дакси тогава са фигурирали едва 539 такива фирми. А както стана ясно от списъка на подставените акционери на български дружества, който публикувахме миналата седмица, техният брой вече е над 6 хиляди.
Какво е общото в двата изследвани периода? И през 2001-ва, и сега най-предпочитаният финансов оазис за българите е Кипър. Около две трети от офшорките, опериращи у нас, са заченати през годините именно там.
Промяна има обаче при останалите райски дестинации, предпочитани от нашенските бизнесмени. Докато преди дванайсет години на второ място се е нареждал Лихтенщайн, сега малката европейска държава приютява по-малко от 100 дружества, опериращи в България. Неглижирани навремето юрисдикции като Панама и Британските Вирджински острови пък сега са на едно от челните места. Същото е и с Люксембург, където на практика днес се помещава втората по големина българска офшорна колония. Затова не бива да ни учудват данните на БНБ, според които една голяма част от чуждестранните инвестиции у нас идват именно от Великото херцогство. От всичките 1.4 млрд. евро инвестирани в България през 2012-а 390 млн. евро идват от Люксембург. Други 475 млн. евро пък са с произход Холандия, която обаче не е офшорна зона, според критериите на Международния валутен фонд.
Интересно е също да погледнем каква промяна е настъпила в списъка с имената на компаниите, които са с единия крак в някоя от райските градини по света. В статиите си от 2001-ва в. БАНКЕРЪ например пише за кипърските офшорки на гръцкия милиардер Вардиноянис, които имат общи фирми в България с Борислав Дионисиев. Споменават се и дружества от острова на Афродита, свързани с бизнесмена Васил Божков, които са инвестирали в застрахователната компания Бул Инс и във вече несъществуващата Българска търговска индустриална банка. Сред дружествата с офшорни контакти тогава са още Лукойл Нефтохим, фирми, свързани с Милтигруп и ТИМ, РОСЕКСИМБАНК, СИБанк и други. (Още по темата на стр. 7)
От архивите изкачат и приватизационни сделки с офшорни компании. Такъв е случаят с Българска пощенска банка например, която бе купена от кипърската АЛИКО/Сий И Ейч Болкън Инвестмънт Фънд на американския застрахователен гигант Ей Ай Джи и финансовата групировка на милиардера Лацис И еф Джи Банкинг Груп. По същия начин постъпиха Сий Борд Корпорейшън при приватизацията на Винпром-Русе и Риджънт Пасифик Груп, който купи първо ЦУМ, а впоследствие и ХЕБРОСБАНК. Тези т. нар. чисти офшорки, зад които стоят сериозни инвеститори, си личат по това, че никой не крие техните собственици. Повечето екзотични фирми, които оперират в България, обаче са удобен параван за запазване на анонимността на капиталите.
Към днешна дата част от едновремешните играчи са напуснали българския пазар, а на тяхно място от офшорните убежища са дошли стотици други. Собственик на един от най-големите заводи за преработване на плодове и зеленчуци в България – плевенският Сторко ЕООД, например е регистрираната на Бахамите Батърсий инвестмънтс лимитид през дъщерната си фирма Сторко Глобъл. Офшорката държи и още една компания – Сторко трейд енд дистрибюшън, която се занимава с международна и вътрешна търговия.
От отчета на Сторко трейд енд дистрибюшън за 2011-а е видно, че именно през това дружество минават големите парични потоци на консервния завод. За въпросната година през фирмата са преминали малко над 12.871 млн. лв., свързани с основната дейност, срещу които фигурират плащания за 13.248 млн. лева. За сравнение, самият завод – Сторко ЕООД, има едва 70 хил. лв. парични потоци от основна дейност.
В данъчния рай на Кипър пък е намерил убежище собственикът на Чипита Фуудс България – Чипита Фуудс България (Кипър) Лимитед. Компанията е изключително добре позната в страната с продуктовите си линии за кроасани, сладки рула, снаксове и т.н. Справка в интернет показва, че тя има клонове в редица страни освен у нас – Чехия, Гърция, Египет, Полша, Португалия, Русия, Румъния, Словакия, Италия, Унгария. Доскоро най-голямата производствена база бе именно в България – в района на Казичене. През 2007 г. обаче дружеството спря производството, започна да разпродава активите и да освобождава персонала. От последния публикуван отчет става ясно, че в момента ръководството отдава под наем складовите бази и това ще продължи, докато не им намери купувач. Вероятно поради тази причина за 2011 г. Чипита е била на загуба от 27 хил. лева.
Още една много добре позната у нас фирма за храни има зад гърба си кипърска офшорка – Сийпойнт холдингс лимитид. Става въпрос за Стар фудс България, която нашумя напоследък с една много интересна реклама на чипсовете си Star. Любопитна подробност е, че от края на 2012 г. адвокатското дружество Джингов, Гугински, Кючуков и Великов представлява юридически Стар фудс България.
Офшорен собственик има и Актавис ЕАД, която се занимава с научноизcледователcка и развойна дейноcт, разработка и внедряване на лекарcтва, лекарcтвени cредcтва и препарати, медикаменти и фармацевтични продукти. Това е Актавис (Сайпърс) лимитед, която, както става ясно от името, е регистрирана на острова на Афродита. Директори на задграничната компания са исландката Гудбьорг Еда Егертсдотир и британецът Майк Кийтли.
Световноизвестният производител на козметика – Есте лаудер, също е с офшорен собственик на регистрираното у нас дъщерно дружество. Това е кипърската компания Елка Козметикс Лимитид.
В Кипър се помещава и собственикът на един от най-големите играчи в петролния бизнес е България – веригите бензиностанции Еко България – Хеленик петролиум България (холдингс) лимитид. За 2011 г. българското дружество е записало солидни приходи от продажби, възлизащи на почти половин милиард лева. Брутната печалба обаче е само 37.1 млн. лв., а след приспадането на разходите за продажба и дистрибуция и лихви по взети заеми в крайна сметка се стига до загуба от 6.2 млн. лева.
С кипърски собственик – Трансатлантик петролиум сайпръс лимитид, е и една от компаниите, на които възлагаме огромни надежди за енергийна независимост в близките години. Това е Дайрект Петролиум, която в края на 2012-а получи концесия за добив на природен газ от находището край Девенци. Реалната експлоатация на залежите се очаква да започне от втората половина на тази година, като прогнозите са, че добивът ще осигури 10% от местното потребление на синьо гориво през първите години.
