Разкритията за хилядите сметки в офшорни центрове и данъчни убежища през последните седмици доведоха до екстаз някои европейски политици. Границите на поверителността бяха нарушени, а тайните – разкрити. При това положение те съзряха златната възможност да се обяви открита война срещу нарушителите. И бездруго икономиката на континента буксува, парите са кът, а политиците бележат фиаско след фиаско на изборите. Възможността да покажат своята грижа към избирателите в случая се оказа добре дошла за тях.
Информацията за сенчестите богаташи бе приета с радост от германските политици. Берлин се надява, че разкритията ще доведат до известно предимство в усилията на страната да получи подкрепа в борбата срещу международните финансови системи, които помагат на заможните хора лесно да скрият парите си.
Германия настоява от години международните организации, сред които Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, да определят ясно данъчните убежища и да окажат натиск върху техните законодателства, противопоставяйки се на укриването на данъци и изпирането на пари. Но до момента усилията й винаги са били възпрепятствани от нежеланието на някои международни партньори, включително и в рамките на Европейския съюз.
nbsp;
Темата за офшорките и убежищата не е нещо ново, но последните разкрития на Международния консорциум за разследващи журналисти, по-известен като Офшорлийкс, разпалиха отново така болезнения въпрос за банковата тайна.
По време на срещата на финансовите министри в Дъблин преди седмица петте големи европейски икономики – Франция, Великобритания, Испания, Италия и Германия, представиха нова инициатива срещу избягването на данъци. След това на опашката от желаещи да обменят банкови тайни се наредиха Полша, Чехия, Белгия, Холандия и Румъния. Предвижда се новото споразумение да влезе в сила от 2015 г. и да гарантира повече прозрачност, чрез автоматичния обмен на информация, между страните. Това ще позволи на фискалните органи да събират по-лесно дължимите суми от данъкоплатците, които инвестират пари или държат депозити в дадена държава от ЕС. Идеята на групата изглежда доста амбициозна, а желанието им за удар срещу данъчните убежища беше посрещнато с ръкопляскания.
На натиска се поддаде дори Люксембург
като премиерът Жан-Клод Юнкер заяви, че страната му е склонна да направи частично споразумение, което да включва обмен на информация по отношение на чужденците, които държат сметки в страната. Министърът на външните работи на Великото херцогство Жан Аселборн настоя за повече прозрачност при провеждането на дискусиите около Британските Нормандски острови и посочи именно тях за истинските данъчни оазиси. Така Австрия остана последната държава в ЕС, която остро брани банковата поверителност. Канцлерът Вернер Файман няколко пъти заяви, че е готов да преговаря по този въпрос, но подчерта, че страната му ще продължи да защитава собствените си жители. Австрийският финансов министър Мария Фектер обяви, че Австрия не е данъчно убежище и ще настоява за запазване на банковата тайна.
Очаква се още държави от ЕС да се присъединят в кампанията през следващите няколко седмици, след като председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви, че лидерите на съюза ще обсъдят въпроса по време на срещата в Брюксел през идния месец.
За Франция скандалът достигна
ново измерение. Жером Каузак подаде оставка като министър, отговарящ за бюджета, и призна, че е държал тайна сметка в Швейцария, след като месеци наред отхвърляше обвиненията. През годините френският политик е спестил близо 600 000 евро в швейцарската банка UBS благодарение на липсата на механизми, които автоматично и системно да подпомогнат страните в откриването на скрити сметки в чужбина. В опита си да поправи наранената френска репутация финансовият министър на страната Пиер Московиси предложи Европа да погледне начина, по който САЩ се справят с офшорното укриване на данъци.
Разработването на новата многостранна договорка за обмен на информация ще стане въз основа на т. нар. модел на междуправителствено споразумение (model intergovernmental agreement), който е използван при прилагането на американския закон FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act). Той беше представен през 2010 г. и е насочен срещу американските граждани, които използват сметки в чуждестранни банки, фондове и други офшорни финансови инструменти, за да избегнат плащането на данъци в САЩ. FATCA засяга американците, живеещи в САЩ, които поддържат сметки в други страни, както и приблизително 7 млн. американци, които пребивават в чужбина, повечето от които се смята, че имат най-малко една банкова сметка в страната, която населяват. Освен това се изисква чуждестранните финансови институции да докладват на данъчните власти в САЩ за баланса и дейностите на американските притежатели на сметки, а при отказ да се предостави информация се налагат солени глоби. Повечето от задълженията за отчитане ще влязат в сила от догодина, а не както беше планирано първоначално – от януари 2013 година. До момента Вашингтон е постигнал договореност с Швейцария, Великобритания, Дания, Германия, Франция, Ирландия, Испания и Мексико и други.
Апетитът за справедливост
на някои от държавите изглежда е огромен, след като британският финансов министър Джордж Озбърн съобщи, че новият пакт за прозрачност ще бъде приложен и в данъчните убежища, които попадат в обхвата на Обединеното кралство. Озбърн поясни, че през изминалите няколко седмици са сключени подобни споразумения за обмяна на информация на национално ниво с Англо-нормандските острови, остров Ман и други. Сега се провеждат дискусии и с отвъдморските територии като Каймановите острови и Британските Вирджински острови. Финансовият министър на Великобритания предупреди още, че хората, които искат да укриват данъци, трябва да знаят, че скривалищата ще стават все по-малко и все по-далечни. В бъдеще на контрол ще подлежат и системи, които насърчават избягването на данъци. Такива например са действащите в момента законодателства в някои страни членки на ЕС, като Люксембург и Ирландия. Очаква се темата да бъде включена и в дневния ред на пролетната среща на Международния валутен фонд и Световната банка, която се провежда от 19 до 21 април във Вашингтон.
Ефектът от новото споразумение
ще бъде различен за всяка от държавите в съюза и най-вече зависи от волята на властите да се справят с този райски проблем. Една от най-засегнатите несъмнено ще бъде Люксембург. Великото херцогство се възползва от преките инвестиции на американските компании, които се установяват в страната, за да извличат ползи от ограничената данъчна тежест там. Отличен пример за това е онлайн търговецът Amazon, който през 2005 г. създаде свое поделение в малката европейска страна. Така компанията канализира продажбите си чрез клона си там, за да намали размера на корпоративните данъци. По този начин уютното законодателство на Люксембург е лишило американския резерв от данъчни приходи в размер на десетки милиарди долари. От Amazon обаче не крият мотивите си за установяване на централа именно в Люксембург и признават, че по този начин са искали да се възползват от благоприятните данъчни ставки.
Корпорации като Microsoft и Apple също тихо укриват милиарди всяка година чрез схеми за изнасяне на печалбите им в офшорни сметки. Мултинационалните компании, сред които Google, Ikea, Starbucks и други, се спасяват от плащането на данъци в САЩ абсолютно в рамките на закона, чрез т.нар.
фирми на хартия, създадени в Холандия
Например на адреса на една офис сграда в Амстердам са регистрирани пощенските кутии на повече от 2670 компании. Страната е привлекателна дестинация заради размера на корпоративния данък, който е между 20 и 25% и с него се облага само печалбата, а не интелектуалната собственост. Холдинговите дружества и мултинационалните компании имат възможност да сключат специална сделка с холандските данъчни власти, които спазват тайната под клетва. По време на финансовата криза през 2009 г. САЩ дори поставиха Холандия в черния списък на данъчните убежища, но холандците успяха да убедят президента Барак Обама да промени решението си.
Използвайки сложни схеми за прехвърляне на печалбите си в чужбина, компанията на Бил Гейтс Microsoft е избегнала плащането на данъци върху приходи от 21 млрд. щ. долара за периода от 2009 до 2011 година. Според доклад на постоянната подкомисия за разследвания към Сената през това време компанията се е спасила от данъци в размер на 4.5 млрд. долара. Подобен модел е използвал и гигантът Apple, чиято печалба от 34.5 млрд. долара между 2009 и 2011-а е останала също необложена от американските власти. В САЩ има световен корпоративен данъчен режим, който облага доходите без значение от техния географски произход. Печалбите обикновено не подлежат на данък, докато компаниите не ги приведат в страната, затова и толкова много фирми държат активите си в чужбина за неопределено време.
Малко по малко обаче предимствата за компаниите започват да изчезват и властите постепенно затварят вратичките в законодателствата, които позволяват избягването на данъци. Сегашната тенденция в целия свят е да се съборят данъчните убежища, за да може по този начин да влязат допълнителни приходи в държавните бюджети. Никое правителство не иска да повишава ставките по време на криза или да създава нови налози. Както изглежда от плановете, европейските лидери също са решили сериозно да затегнат регулациите. До влизането в сила на новата система за обмен на информация през 2015-а много от най-тайните офшорни зони ще останат на сянка, извън обхвата на всякаква юрисдикция. Не е сигурно обаче дали съществува толкова силно законово оръжие, което да убие самата природа на офшорните финансови системи.
Силвия Сотирова
