Зададен така, както в заглавието на тези редове, въпросът е ясен, само отговорът е леко мъгляв. Макар че партиите избягват да афишират по-близки взаимоотношения с конкуренцията, търсенето на подходящ партньор за следващото управление вече е в ход. Зад политическите им по своя характер послания пък прозират несподелени публично желания за обвързване и намерения за електорална подкрепа. И въпреки че лидерите изглеждат ясни, следващият парламент може да се окаже движен по-скоро от патерици, отколкото от силни и стабилни формации.
С обичайното си самочувствие ГЕРБ очаква отново да спечели мнозинство в следващия парламент и да управлява без помощта на други партии. Светлото бъдеще е загатнато дори в прогнозите на социологическите агенции, според които бившите управленци при всички положения ще оберат овациите на изборите. Ако можем да се доверим на демоскопията очакванията са ГЕРБ да спечели приблизително 25 на сто от гласовете, пуснати на 12 май, но при оспорвана битка с БСП, зад която се предполага, че ще застанат около 18-20% от имащите право на глас. И понеже подобна прогноза никак не се вписва в представите за еднолично управление, лидерите в ГЕРБ вече се оглеждат за подходящи коалиционни партньори. Все пак от тях зависи съставянето на правителство и доколко безпрепятствено ще минават евентуалните законопроекти в следващия парламент.
Но приятел на властта не се става така лесно. Има строги изисквания и най-важното от тях е послушанието. Отдавна е известно, че съюз с лидера на партията Бойко Борисов е възможен само при пълно подчинение или поне при явно демонстриране на безгранична лоялност от страна на партньора. В противен случай се задейства принципът всичко или нищо, резултатите от които вече са налице. На политическата сцена обаче не са много смелчагите, които биха изгърмели патроните си за чест и слава, без да попаднат в парламента. И ако Борисов разчита да подпре мнозинството с удобни патерици, ще трябва да се съобрази с условието.
Може да се каже, че бившият премиер вътрешно дори е узрял за идеята, независимо че гласно не дава и дума да се издума за обвързване с други политически сили. Нито с БСП, нито с ДПС, нито с Атака ще правим коалиция. По-добре опозиция, отколкото да вляза с тези хора в каквато и да е конфигурация, категоричен бе лидерът на ГЕРБ по време на откриването на предизборната кампания в Самоков през седмицата. Дори за самия Борисов обаче е ясно, че няма да преживее ролята на вечно недоволния коректив на властта, затова е по-вероятно да превъзмогне себе си, за да намери място сред мнозинството в 42-ото Народно събрание. Пък и куче, което лае, не хапе, както знаем.
В тази ситуация са възможни всякакви изненади след изборите. Следвайки елементарната логика и метода на изключването, списъкът с евентуалните бъдещи коалиционни партньори на ГЕРБ може да се сведе до няколко партии. В отговор на зле изтълкуваните намеци за сътрудничество с Движение България на гражданите председателят му Меглена Кунева публично и категорично отхвърли подобен вариант. Доскорошното управление на ГЕРБ беше олицетворение на 2 в 1 – мутри и монополи, коментира бившият еврокомисар и уточни, че водената от нея партия няма общ език нито с бившата власт, нито с БСП или ДПС. Освен това дори не се опитва да скрие личната си неприязън към арогантния, прост и страхлив бивш управник.
За разлика от Кунева, лидерът на Ред, законност и справедливост (РЗС)Яне Янев дава мило и драго да бъде припознат като коалиционен партньор на ГЕРБ в следващия парламент. С напредването на предизборната кампания властелинът на компроматите става все по-активен, и то изцяло в полза на ГЕРБ. Но не защото чак толкова симпатизира на лидера й, а понеже просто не остана друга партия, която може да го уреди с депутатско място след месец. След като така и не успя да уволни Бойко Борисов преди две години, а след това и топлата му връзка с водача на партия Либерален алианс Веселин Марешки се разпадна след трагичен скандал, Янев сам се убеди, че няма полза да рита срещу ръжена. Вместо това послушно сведе глава пред силните на деня и услужливо скри папките с техните имена. Ще защитавам Бойко Борисов, когато води принципна политика срещу Доган и другите от тройната коалиция, афишира водачът на РЗС в началото на април и обеща да му бъде точен коректив, за да не допуска отново грешки, които да му костват мандата. Съвсем друг е въпросът доколко може да се вярва на човек с компромати в задния джоб.
На Бойко намигнаха и от ДПС, но с уговорката да се раздели с мечтите за еднолично управление. Самият лидер на Движението за права и свободи Лютви Местан направи твърде изкушаващото предложение партията изобщо да не участва във властта и да не злоупотребява с ролята си на опозиция, при условие че ГЕРБ поеме ангажимента да изпълни приоритетите й. В противен случай ДПС ще се преориентира и ще търси друг тип политическо съгласие, обясни Местан. И докато от ГЕРБ се изчервяват при всеки намек за коалиция, движението дори не крие намерението си да използва всички възможни начини да влезе в управлението – със или без бившата власт. Според някои политически коментатори, след като екслидерът Ахмед Доган се оттегли от политическия живот, а бившият вицепремиер от тройната коалиция Емел Етем се отказа от парламента, ДПС вече не носи заряда на скандална партия и едно евентуално партньорство с ГЕРБ няма да предизвика обществено недоволство. Бунтуват се обаче останалите политически формации, защото съществуването на подобен съюз на практика ще елиминира гласа им в следващия парламент. ГЕРБ признаха, че отиват към коалиция с ДПС. Готвеха си я тази коалиция в продължение на четири години и сега само ще я формализират, с което за пореден път ще подменят вота на избирателите, алармира Прошко Прошков от Движение България на гражданите и обеща партията му да е гарант, че обединението няма да види бял свят.
Удобна или не, евентуалната коалиция с ДПС по-скоро ще приседне на лидера на ГЕРБ, отколкото да му помогне в управлението. Затова нищо чудно партията да се огледа за по-безобидни партньори, като заложи на количеството, а не на качеството. Стига, разбира се, достатъчно дребни формации да прескочат четирипроцентната бариера на изборите. Напълно възможно е например Бойко Борисов да се окаже принуден да върне жеста на Атака, която неотдавна стоеше плътно зад гърба му и подкрепяше всяко негово действие. При лавинообразната скорост, с която партията на Волен Сидеров печели електорална подкрепа, няма да е чудно в средата на май тя да се окаже и единственият възможен партньор за ГЕРБ. Нищо че заместник-председателят Цветан Цветанов категорично отхвърля варианта, оправдавайки се с остри реакции от Европа и Америка. Сред сините партии също могат да изскочат добри помощници, въпреки сериозните съмнения на социолозите, че парчетата от разпадналото се единство изобщо ще намерят място в бъдещия парламент.
На хоризонта са и други интересни формации като Нова алтернатива на бившия военен министър в кабинета на тройната коалиция Николай Цонев и коалиция ГОРДА България, в която е и партията на Слави Бинев (свързван с Алексей Петров). Дори да звучи невероятно Борисов да се обвърже с човека, който публично го сравни с познатия човешки орган в основата на гръбнака, наричайки го гнусен доносник, може да му се наложи по един или друг начин да работи с него под един покрив. Нищо чудно да намери общ език, а защо не и бизнес, с варненския бос Веселин Марешки, който се готви да влезе в парламента с Либерален алианс. Изненадваща подкрепа би могъл да получи от прочулия се като негов съветник за един ден Кольо Парамов, водач на Обединена социалдемокрация. Тъй като е трудно да се прогнозира колко и кои новосформирани формации ще прескочат четирипроцентната бариера и ще попаднат в парламента, възможните съюзници на ГЕРБ ще останат неизвестни поне до средата на май.
Що се отнася до БСП, това може би е единствената партия, с която ГЕРБ няма да се събере за нищо на света. Не само заради отявлената лична вражда между двамата лидери, но и заради коренно различните политически убеждения на формациите. Съюзът е невъзможен и поради простичкия факт, че левицата трудно ще сподели твърдия си електорат от пенсионери, който й създава относителен комфорт на всички избори. Партньорството между двете партии ще е трудно дори при модела управляващ – опозиция, камо ли да застанат рамо до рамо в коалиция.
В така създалата се ситуация са възможни всякакви сценарии и нищо чудно следващото Народно събрание да е доста по-шарено от очакванията. И дори да се питаме кой с кого ще направи коалиция, какво ще постави като приоритет в управлението си и как ще го реализира на практика, чак на 12 май ще стане ясно до каква степен волята на народа ще бъде благословия или проклятие за следващата власт.
