Търговски компании:
вносители и износители, избягват преките данъци (върху общия доход или печалбата) посредством системата от трансферни цени и притежавани от тях офшорни компании. Така например, ако един износител купи или произведе в страната стока за 1000 щ. долара и я продаде в чужбина за 1500 долара, реализираният доход от 500 щ. долара подлежи на облагане с данък върху печалбата. Последната се избягва лесно, ако покупката на стоката от местния износител се извърши от контролирана от него офшорна фирма по себестойността от 1000 щ. долара, след което същата компания посредник продава стоката на крайния потребител по цената на реализация в чужбина – 1500 щ. долара. В този случай печалбата се формира изцяло в офшорната компания, чиито банкови сметки по правило са зад граница, и данъчното облагане на дохода се избягва.
Финансови компании:
Широко разпространена практика е акумулираните в офшорните компании средства да се използват за кредитиране на фирми в места с високо данъчно облагане. Въпросните суми се оформят като кредити, отпуснати от офшорната компания на местен търговец, който осчетоводява сумите именно като получени заеми, а не като приходи. Подобни кредити лесно могат да бъдат разсрочвани, а размерът им да расте практически до безкрайност, без с това да се нарушава местното законодателство, макар собственикът на офшорната компания и на местната фирма да е едно и също лице. Финансовите активи на офшорната компания могат да се използват също и като гаранция за отпускането на банков кредит на местния търговец.
Инвестиционни компании:
Използването на инвестиционни офшорни компании дава възможност за повече варианти при избора на обекти за инвестиции и за съсредоточаване върху особено изгодните проекти, предлагащи потенциално високи доходи. Освен това се съхранява конфиденциалността на сделките, осъществявани между компанията и нейните клиенти. Предоставянето на инвестиции при изгодни за офшорната компания условия дава възможност излишните валутни ресурси да се отправят зад граница, без с това да се нарушат валутното и данъчното законодателство.
Офшорните компании
много изгодно се използват и за минимизация на данъците при дейността на смесени предприятия. При това едни и същи граждани владеят и управляват едновременно резидентната и чуждестранната (офшорна) компании учредители на съвместното предприятие. Това дава възможност да се изпращат в трета страна част от доходите, принадлежащи на чуждестранната компания във вид на дивиденти, необлагащи се с данъци. След това тези пари във вид на инвестиции или кредити могат отново да се върнат в страната на регистрация на съвместното предприятие.
