В първата седмица от предизборната кампания говорещите глави от знайни и незнайни партии превзеха телевизионния ефир и страниците на изданията. Че в този период облъчването с демагогия ще е по-силно от нормалното, едва ли е изненада за никого. Неприятно впечатление обаче прави крайно размитата граница между редакционната и рекламната политика на част от медиите.
Първи април е знаменателна дата. Денят на шегата (известен и като ден на лъжата), освен че беше избран за увеличение на пенсиите, беше и последният срок, в който медиите трябваше да изпратят в ЦИК и Сметната палата тарифите си за политическа реклама. Както и да ги обявят на електронните си страници.
Засега, въпреки че на част от сайтовете има подобен ценоразпис, имаме основания да предполагаме, че опитът за въвеждането на правила ще е сравним с този за реално увеличаване на доходите на пенсионерите. Шегата този път обаче доста нагарча. По същия начин, по който нагарчаше и съдържанието на независимите медии при последната предизборна кампания през 2011 година.
И сега, както и тогава, платените писания, репортажи и диспути се пробутват като редакционни. Резултатът е, че читателите и зрителите не знаят каква информация възприемат – реална новина, анализ, интервю или платено съдържание. Неприятната констатация важи както за печатните, така и за електронните медии. Само че вторите, като по-регулирани, директно биха могли да влязат в нарушение на чл.85, ал.1 на Закона за радиото и телевизията, според който рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно разпознаваеми и да се различават от редакционното съдържание.
Каква е равносметката?
От големите телевизии БНТ, Нова и TV7 изрядно са обявили цените за предизборната агитация. На сайта на bTVсъс закъснение беше поставен ценоразпис от 1 април, както и уточнение, че телевизията прави отстъпка от 15% за платен репортаж, клип и интервю от предизборната кампания. Има и ценоразпис за политическа реклама в самия сайт.
В частните телевизии най-скъпо е времето в делничните дни между 19.00 и 22.00 часа. В този часови пояс най-висока е тарифата на bTV, която върви между 6129 и 10 746 лв.* за 30-секунден спот в зависимост от деня и предаването. В Нова телевизия клиповете се движат между 2500 и 3700 лв., а едноминутен репортаж струва до 4500 лева. Там също предлагат 15% отстъпка за клиповете на партиите. Похвално е, че в условията си bTV и Нова Броудкастинг Груп са записали, че платеният репортаж се обозначава като такъв. От ценоразписа на търговските телевизии обаче не се разбира колко струва участието в диспутите им.
Изключение прави БНТ, която ясно посочва, че присъствието в предизборен дебат се харчи по 180 лв. на минута в делничните дни, а през уикенда поскъпва с 20 лева. Излъчването на едноминутен предизборен рекламен клип между 20.00 и 22.00 през уикенда струва 2800 лева. Това е и най-скъпото време в обществената телевизия – в сутрешните блокове цената пада до 825 лв. за минута.
В TV7 излъчването на 30-секунден предизборен клип върви между 1200 и 2000 лева. Едноминутният репортаж от предизборни прояви е 3600 лв., а очерк в публицистично предаване, който продължава до пет минути, е 3000 лева. Телевизията предлага и рекламни пакети за партиите – златният, с възможно най-много екстри, е малко над 200 000 лв., по-ниският сребърен клас – към 150 000 лв., а бронзовият – около 100 000 лева.
Изборният кодекс задължава
медиите да обявяват договорите си
с партиите в тридневен срок след сключването им. Определено е проблем, че законодателят възложи единствено на вестници, сайтове и телевизии, но не и на политическите сили да ги оповестяват. Подозренията, че така се избягва възможността за по-строг контрол, на който харчовете на политическите сили са подложени, са логични. Кой би тръгнал да гледа под лупа предизборните приходи на вестници и телевизии във време на криза? Още повече под угрозата да бъде обявен за враг на свободното слово. Криенето обаче е излишно, тъй като партиите са длъжни да представят отчети. Та истината, макар и късно и макар и частично, излиза на повърхността.
Ако недоверчивият медиен потребител се интересува кой продава политически послания, трябва да прояви малко самоинициатива и да провери сам в сайта на съответната медия. Там има рубрика Реклама, в която се влиза и, както казват французите – voila… Или поне понякога. Защото дори и медията да не е била достатъчно добросъвестна и да не е спазила законовите си задължения, едва ли може да се притеснява от сериозни санкции. Съмнително е, че Централната избирателна комисия има достатъчно ресурс, а и желание да контролира този аспект на предизборния процес. Не можахме да разберем дали институцията изобщо санкционира нарушаващите закона, тъй като оттам не намериха за необходимо да отговорят на въпросите ни.
Желаещите да проверят дали печатните и интернет изданията продават съдържание ще попаднат в
особено гъста мъгла
От големите вестници единствено изданията на Медийна група България – Труд, 24 часа и България днес, както и в. Новинар са дали заявка, че ще участват в предизборната кампания.
24 часа и Труд предлагат два пакета за имиджова реклама, които вървят по 137 589 и 158 540 лева. Интересно сливане на редакционно и рекламно съдържание представлява офертата предизборните събития да се поместват с постоянна отправка в рубриката Най-четени в интернет страниците на вестниците. Иначе поръчителят може и просто да избере те просто да си плуват свободно сред информационния поток. Все пак едно от политическите интервюта през седмицата, публикувано в електронните страници и на двете издания, беше ясно обозначено като платено. Вестникарската група има сериозни амбиции в пазара на политическата реклама и планира да организира четири предизборни дебата в София, Пловдив, Варна и Бургас. Участието в един от тях струва 13 000 лв., а във всички – 50 000 лева.
В общата тарифа на в. Преса само се съобщава, че политическата реклама оскъпява обичайните им цени с 50 процента. Сега, Монитор, Телеграф и Всеки ден не са публикували тарифи. Законът обаче не е нарушен, ако тези издания просто са решили да не играят предизборното хоро. Това, впрочем, е и причината в. БАНКЕРЪ да не публикува подобна информация.
На сайта на агенция Фокус няма ценоразпис, а само е посочено, че политическите банери са с 50% по-скъпи. На вота през 2011 г. информационната агенция беше сред активните играчи на пазара на предизборна реклама. Vesti.bg също предлагат 50% завишение, мобилната политическа реклама струва двойно по-скъпо, а таргетирането по град и държава оскъпява банерите допълнително с по 25 процента. Партийната реклама в Дневник и Капитал се оскъпява с 25%, а в Медиапул – с 50 процента. Offnews са създали отделен раздел цени за предизборна реклама. Портретът и публикацията при тях струват 1800 лв., а интервюто – 2200 лева.
Строго погледнато, етичен, а вероятно и юридически казус създават единствено онези медии, които не информират читателите си, че продават съдържание за вота, но въпреки това го правят. Но що за отчет трябва да представят тези, които отдавна са сложили всичко на тезгяха? На фона на сложното преплитане на интереси между медии, бизнес и партии проблемът с политическата реклама изглежда сравнително незначителен. Така или иначе за никого не е тайна, че контролът върху редакционната политика на огромна част от медиите и без това е аутсорснат.
Иначе идеята политическата реклама да се обозначава като такава, лансирана от неправителствени организации като Института за развитие на публичната среда, срещна твърдия отпор на мнозинството в последния парламент. Сред хората, които защитават тезата за обозначаване, е и председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. Проблемът е по-сложен, тъй като в закона не съществува понятие за политическа реклама, а вместо него е въведен
терминът агитация
обясни той пред в. БАНКЕРЪ. И тъй като изискването за обозначаване на политическите реклами не беше въведено в Изборния кодекс, сега се опитваме да го направим чрез споразумения с радио- и телевизионните оператори и ЦИК, допълни Лозанов.
На въпрос дали по време на предизборната кампания през 2011 г. електронните медии са спазили чл.86, ал.5 от Закона за радиото и телевизията, който забранява платените репортажи в новините, Георги Лозанов не се обвърза с категоричен отговор. Според него, ако е имало подобни случаи, те са били единични, тъй като партиите се контролират една друга. Ако една политическа сила забележи, че друга прибягва до подобно нещо, тя би се оплакала, смята той.
Тъй като да се разчита на подобен тип регулация е несигурно, председателят на СЕМ предлага да се обсъди и подготви напълно нов закон за медийните услуги. В ЕС се върви към подобно решение, отбеляза той.
Но правилата за агитацията не са единствените, на които се гледа отгоре-отгоре. Друго предписание от Изборния кодекс – за стандартите за публикуване на социологическите изследвания, също не се спазва. Впрочем тук законодателят въведе очевиден двоен стандарт. Няма никаква логика сондажите на общественото мнение да трябва да се придружават от една камара информация, та да не би избирателят да се подведе, а в същото време предизборното съдържание, платено от партиите, да е свободно от всякакво обозначение.
Ако и на останалите текстове от кодекса се гледа така през пръсти, няма да е преувеличено да се каже, че опорочаването на вота вече е започнало.
nbsp;
* Посочените цени са без ДДС.
