С 18 % трябва да се увеличи единният разходен стандарт за издръжка на учениците, ако новите управляващи не искат през тази есен учителите да излязат на улиците. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на конференция Идентифициране на социални и икономически последици от въвеждането на системата на делегираните бюджети за учителите.
Той припомни, че делегираните бюджети в школата бяха въведени през 2008 година. Това стана след националната учителска стачка през септември 2007 г., която продължи 40 дни и принуди Тройната коалиция да предприеме реформа във финансирането на просветната система.
Общо 3.5 на сто от БВП бе делът на средното образование през 2008 г., а през 2013 г. е 2.6 на сто, посочи Димитров. Нужно е финансирането в просветната система да бъде увеличено, за да може то да бъде и справедливо разпределено, каза още лидерът на КНСБ.
bdquo;Ако продължаваме така, поставяме училищата в незавидна ситуация, а учителите – в изключителна трудност за кариерно развитие, без мотивация за повишаване на квалификацията сиldquo;. Това заяви от своя страна председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според нея учениците в едно училище не могат да бъдат повече от 800, но въпреки това се създават училища гиганти – с над 1000 ученика.
Надпреварваме се кое училище ще стане с 2 хил. ученика, а на децата се гледа като бройкаldquo;, коментира още Такева. Според нея в последните години са занижени изискванията за развитие на децата, а директорите са се превърнали във финансови отговорници.
Според проучване на синдиката 71.7% от българските преподаватели не са доволни нито от размера на основната си заплата, нито от диференцираното заплащане. bdquo;Колкото повече нараства възрастта на учителите, толкова по-голяма става и неудовлетвореността от възнагражденията ми. Най-доволни от са младите преподаватели под 25 години, а най-малко доволни – тези над 56-годишна възрастldquo;, обяви Такева.
Въпреки недоволството на учителите, според директорите системата на делегираните бюджети стимулира собствените приходи. От наеми те печелят 22%, други 38.1 на сто от участия в проекти, от дарения и спонсорство ndash; 10.3 %, от аренда на земи ndash; 8.1% и от образователни услуги ndash; 3.1 на сто. При някои училища собствените приходи достигат до 15-20% от бюджета на повечето училища. Според анкетара обаче близо 15 на сто от училищата са обявили, че нямат нито лев собствени приходи, посочи още Янка Такева.
nbsp;
