Алчните банки задушават бизнеса, като не му предлагат заеми на достъпни цени. Подобни приказки, че и по-остри често заливат интернет пространството. Авторите им – самозвани експерти, научни работници и дори бизнесмени, обрисуват гротескната картина със собствените си хипотези и пророчески прогнози. Изричат ги така убедително, че незапознатите с материята ги приемат като правдоподобни и дори ги доукрасяват…
Факт е, че за първи път от зората на демокрацията до днес сме свидетели на кредитен колапс. Печалната статистика на БНБ сочи, че за двата месеца от началото на годината общият размер на предоставените кредити е намалял с 430 млн. лв. – от 56.59 млрд. на 56.16 млрд. лева. При това спадът наистина се дължи най-вече на намаляването – с 373 млн. лв. – на заемите за фирмите. Което обяснява оплакванията им, че малките и средните фирми нямат достъп до финансиране. За тази неблагоприятна тенденция се тиражират различни обяснения – кредитът бил скъп, банките искали непосилни обезпечения, собствениците и шефовете на дружествата се притеснявали, че има опасност лихвите да се покачат, и прочие.
Но сравнителният анализ на данните, които периодично изнася БНБ, не показва причините за кредитния спад да са свързани с цената на кредита.
От информацията за
лихвените проценти по новоотпуснати заеми
за бизнеса се вижда, че кредитите в левове, в евро, а и в щатски долари никога не са били по-евтини. Средният размер на лихвите по левови кредити за фирми в края на февруари е бил 6.99% годишно. Два месеца по-рано нивата са се движили около 7.2 процента. А преди година размерът им е бил 9.63 процента. Сравнение с края на 2008-а не си струва да правим – последната година преди кризата средният лихвен процент по банковите заеми за фирми бе над 12% годишно.
Изводът е, че лихвените равнища не само не са по-високи, но и постоянно намаляват. Друг е въпросът, че на някои хора свиването на лихвите по кредитите за бизнеса с повече от една четвърт за година им се вижда малко. Впрочем това намаление важи не само за левовите заеми, но и за тези в евро и в щатски долари.
Вярно е, че в случая говорим за среден размер на лихвите. Това означава, че за някои компании те може да са по-ниски, а за други доста по-високи. Но тези разлики винаги ги е имало, при това не само в българския банков сектор, а и в Европа и по света. Компаниите с големи обороти, висок капитал, осигурени пазари, с дълга кредитна история винаги са били предпочитани клиенти и са можели да разчитат на заеми с по-ниски лихви.
При по-малките фирми и при тези в недобро финансово състояние, където няма големи парични обороти и често липсват предварителни договори за пласмент на продукцията, а предлаганите обезпечения не са достатъчни, рискът от нередовно обслужване на задълженията е по-висок. Затова и лихвите по-кредитите за тях са по-големи. Тук стигаме до следващия
голям проблем за бизнеса – обезпеченията
Немалко от шефовете и собствениците на компании смятат, че е достатъчно да предложат много на брой обезпечения с висока цена, за да получат желания заем. Често се чуват оплаквания от бизнесмени, че те били готови да ипотекират пред банката апартаменти, земи, производствени сгради, да учредят особен залог върху фирмата си и пак искането им за кредит не е одобрено. Тази схема с обезпеченията може да проработи единствено и само ако банката е убедена, че стойността им надхвърля поне с 50% размера на кредита. Но и тогава инспекторите ще се поколебаят да го отпуснат, ако не са сигурни, че дружеството ще работи на печалба.
Специалистите убедено твърдят, че първото нещо, което се гледа при одобряването на един заем, е дали приходите на една компания ще са достатъчни, за да финансира тя дейността си и да си плаща кредита. И за най-добро обезпечение се смята залогът върху вземания от традиционни клиенти на компанията, с които тя има подписани договори за доставка на стоки и услуги. Ако тези две условия са изпълнени, можете да бъдете сигурни, че заемът, при това на достъпна цена, ви е в кърпа вързан. Но повечето дружества у нас, най-вече малките и средните фирми, както и тези, които тепърва започват работа, трудно се побират в тези изисквания.
Имам добра бизнес идея, но банката не иска да я подкрепи, оплакват се често млади хора. Проблемът не е в консерватизма на кредитните инспектори в банката. Проблемът по-скоро е в това, че кандидатите за заем често не съумяват да докажат пред кредиторите, че идеята им ще носи достатъчно приходи, за да се погасява заемът, който те искат. За банката не е толкова важна красотата на идеята, колкото нейната финансова ефективност. Колкото до обезпеченията във вид на къщи и апартаменти, те вече не са достатъчни за отпускането на подобен заем. Банките не се радват да видят кредитора си разорен и да му вземат имота. И бездруго в годините на кризата те се превърнаха в депа за ипотеки.
Банките са алчни
и не искат да споделят риска със своите клиенти е другият вопъл, който често се чува в общественото пространство. Ще рече, че кредитните институции не искат да се лишат от част от печалбата си, като намаляват лихвите по заемите и така облекчават положението на кредитополучателите. За свалянето на лихвените равнища вече стана дума. Но тук има и още един важен показател, който кредитните институции много внимателно следят. И това е т. нар. нетен лихвен марж – приходите от лихви, които банките получават, минус разходите за лихви, които плащат. За изминалите четири години той се е свил от 5-5.5 на 3.3-3.5 процента. Което показва, че кредитните институции са се лишили от част от приходите си. Казано с други думи, те доброволно или под натиска на обстоятелствата са споделили част от риска със своите кредитополучатели. Това се вижда и от сравнителните данни за чистите приходи от лихви на банковия сектор. През февруари 2013-а те са 400.2 млн. лв., а година по-рано са били 441 млн. лева.
При така описаното положение логичният въпрос е защо наблюдаваме сегашното свиване на кредитите за бизнеса, след като цената им намалява. Отговорът може да бъде намерен в интервютата, дадени за в. БАНКЕРЪ от изпълнителните директори на две от най-големите банки в страната. Те са публикувани преди година, но ситуацията оттогава не се е подобрила:
У нас най-много шум вдигат тези, които не успяват да изградят стабилен и, най-важното, рентабилен бизнес. Който седи върху мъртви активи, няма да може да плаща и 2% лихва, смята главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев.
Председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова пък констатира: За първи път от много време насам видях да се появяват пари по сметки и депозити на малки и средни предприятия. Това означава, че и тези компании предпочитат да държат парите си на малък, но сигурен доход в банката, отколкото да ги влагат в несигурни инвестиции. Това е много тревожно, що се отнася до развитието на бизнеса. За да се промени тази ситуация, трябва да има спокойствие, позитивизъм и държавата да проведе такива реформи, които ще подпомогнат бизнеса. Ако това не се случи, фирмите няма да имат стимули да поемат риска и да инвестират. А компаниите, които искат кредити и отговарят на изискванията на банките, са малко.
Както споменахме, през изминалата година нищо не се е променило, камо ли да се подобри. Спокойствие, позитивизъм, реформи има ли? Няма. И резултатът са ниска бизнес активност, нежелание за поемане на риск от страна на добрите фирми и спад в кредитите.
А който желае, нека вини банките за това.
