Инфарктното развитие на кипърския казус, при който ЕС отново влезе в ролята на спасител, замъгли кардиограмата на болестта и причините й. Просто казано, Германия, Холандия и Великобритания отдавна гледат с лошо око на офшорката – руска пералня, над която се вее същият син байрак с 12 звезди, както и при тях. Това са страни, в който руските капитали отдавна са добре дошли, но островът ги тегли като с ченгел – с ниски лихви, анонимност и небрежност към произхода им. Ето защо ЕС помогна на гълтащия вече вода Кипър, но след като свърши други три задачи – капитализира банките с част от неясните пари в тях, респектира руските олигарси и смачка ореола на острова на свободен паричен пристан.
В изнервена България и по този въпрос се разрази буря в чаша (газирана) вода. Умува се колко пари щели да загубят нашите офшорки от поредните подстрижки на депозитите и как това ще се отрази на българската икономика. В един сайт дори се появи списък с имена, които щели да изгорят с влоговете си на острова.
Има ли обаче реално основание за цялата тази патардия ? В началото на седмицата Централната банка на Кипър обяви, че поредна доза депозанти на Bank of Cyprus ще поемат загуби от 27.5% от размера на вложенията си. Това отприщи нова вълна от статии, които злорадо обясняваха как нашенските бизнесмени, решили да укриват данъци чрез фирми в Кипър, ще бъдат наказани. Оказа се обаче, че новата секира ще посече единствено застрахователни фирми на острова, нерегистрираните финансови компании, благотворителните организации и някои образователни институции. А такива дружества по-рядко се използват за офшорни компании, тъй като създаването им е свързано с определени лицензи, издавани от кипърските власти. Така че вероятността някой нашенец да пострада намалява.
Впрочем може да се окаже, че българските предприемачи с фирми на средиземноморския остров няма да усетят толкова силно сътресенията в банковата му система, колкото им се ще на някои. Както в. БАНКЕРЪ вече съобщи, само за последните осем години в Кипър са регистрирани над 2150 фирми, които правят бизнес у нас. От началото на тази година броят им е около 30. Но това по никакъв начин не означава, че всички тези дружества си държат парите на депозити в тамошни банки. Голяма изненада ще е, ако те поддържат единствено разплащателни сметки, през които да става движението на парите. А сумите да са на депозити в български банки, чиито титуляри са кипърските офшорки. Така че следите се откриват още по-трудно.
Тази логика се подкрепя напълно от класацията на държавите по финансова секретност на Tax Justice Network. В нея Кипър е на посредствената 20-а позиция с три-четири пъти по-ниски показатели от първите пет страни. Всеки, който иска да скрие средствата, с които разполага, би избрал дестинации като Швейцария, Каймановите острови, Люксембург, Хонконг, САЩ, Австрия или Сингапур пред Кипър. Дори Германия и Япония предлагат по-голяма финансова секретност от острова на Афродита. Още повече че таксите и комисионите за откриване на банкова сметка в отделните държави не са кой знае колко големи. А и лихвите по депозитите в Кипър никога не са били толкова високи, че да натежат достатъчно при избора на държава. От 1 май пък в страната започва допълнително постепенно намаляване на лихвите по банковите влогове. Решението за това беше взето през седмицата по време на среща на директора на Централната банка Паникос Димитриадис с представители на всички финансови институции на острова. Според съобщението ще бъде установен таван за различните типове депозити – от 3.1 до 3.5 на сто. Ще има и глоби за неговото нарушаване.
През седмицата правителството на Кипър одобри нов данък върху недвижимите имоти, който е едно от условията на международните кредитори за отпускането на първия транш от финансовата помощ в размер на 10 млрд. евро. Очаква се в следващите дни законопроектът да влезе в парламента. Той предвижда стъпаловидно облагане на недвижимостите, като ставките започват от 0.4% и стигат до 1.8% за имоти, оценени на над 3 млн. евро. Според сегашното законодателство в Кипър близо 78 000 собственици на жилища са освободени от плащане на данък имот, тъй като по цени от 1980 г. техните домове са на стойност под 120 000 евро и не подлежат на облагане.
По данните на БНБ от 2001 г. насам от България в Кипър са инвестирани по-малко от 40 млн. евро. По-всяка вероятност голяма част от тези пари са отишли именно за закупуването на ваканционни имоти, така че нашенците определено ще бъдат засегнати от новия налог. Някои от тях дори могат да пострадат още по-сериозно, тъй като правителственият говорител Христос Стилианидис обяви, че има цели райони в Лимасол, Никозия и Ларнака, където къщи за милиони евро са без необходимите разрешителни за строеж и властите няма да ги оставят в това положение.
