Ако имате много пари и се колебаете в какво да инвестирате, не се чудете повече. Правилният отговор е във вода и водни съоръжения. През следващите десетилетия този ресурс, без който никой не може, ще става все по-рядък и ценен и ще изпревари по търсене дори петрола и природния газ. А в сектора ще се излеят близо един трилион американски долара за изработването и монтажа на съоръжения, чрез които водата да се съхранява и довежда до крайните консуматори.
Проблемите и предизвикателствата за водния сектор, който също изпитва на гърба си последиците от глобалната икономическа криза, бяха обсъдени през седмицата на Global Water Summit 2013 – най-високо оценяваната бизнес конференция за водната индустрия в световен мащаб. Събитието събира на едно място топлидерите в бранша както от частния, така и и от публичния сектор, като дава безпрецедентна възможност за обмяна на идеи, за нови
познанства и реализиране на проекти
nbsp;
Тази година проявата се проведе в испанския град Севиля, като специален гост бе бившият президент на Мексико Висенте Фокс. България също имаше свой представител – заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев.
Основният акцент на форума бе върху водния риск и неговото отражение върху индустрията и местните власти. Именно това ще е голямото препятствие, с което ще се сблъска глобалната икономика през следващото десетилетие. Влиянието на промените в климата навсякъде по света се усеща на първо място във ВиК системите, а същевременно е необходимо тяхното все по-бързо разширяване заради ускорената урбанизация. От друга страна обаче, (също както и в България) се налага осигуряването на огромни публични средства за финансиране за строителните дейности. Логиката навсякъде по света е една и съща – инвестицията във ВиК инфраструктура води до покачване на цената на крайната услуга, която трябва да се плаща от всички потребители.
Всеки от нас в следващите десет години ще изпита проблем, свързан с водата – недостиг, наводнение, остаряване на инфраструктурата, сътресения за бизнеса и икономиката. Всичко това ще даде по-голямо отражение върху нашия живот, отколкото досега сме си представяли. Но компаниите, които се занимават с този тип бизнес, също се развиват, така че на тази конференция трябва да разберем какво може да научим от тях, заяви при откриването един от организаторите на Global Water Summit 2013 Кристофър Гасон.
Особено остър е недостигът на прясна вода в иначе много богатите на петрол арабски държави. И логично там се хвърлят сериозни средства за иновации. Главният изпълнителен директор на Бахрейнската държавна компания за електричество и вода шейх Наваф бин Ибрахим Ал – Кхаифа изтъкна, че страната му полага огромни усилия и много пари в тази насока, за да се гарантира увеличеното потребление както в бита, така и в индустриалните производства.
Всъщност през следващите години за подобни проекти ще бъдат похарчени наистина умопомрачителни суми. Според представеното на форума проучване до 2018 г. капиталовите разходи на нови ВиК съоръжения
ще надхвърлят 250 млрд. долара
nbsp;
Прогнозите на Международния валутен фонд са, че през 2013-а ръстът на глобалната икономика ще е 3.5% в сравнение с 3.2 на сто, регистрирани година по-рано. Докато ние прогнозираме увеличение на капиталовите разходи за водни съоръжения с 4.9% спрямо 3.7 на сто през 2012-а, отбеляза Кристофър Гасон.
Откъде обаче идва тази увереност? В същото проучване детайлно са анализирани перспективите за развитието на ВиК пазарите в 100 различни страни. При това, като са взети под внимание различните аспекти на разходите им – за развитие на наличните ресурси, за водни системи и канали, обработката на отпадните води и т.н.
По принцип около 92% от капиталовите разходи за воднаинфраструктура се финансират с публични средства. Но заради икономическата криза сега навсякъде вложенията, общо взето, са сведени до санитарния минимум. Само че според експертите още през 2014-а инвестициите за подобряване на състоянието на отпадните води ще се увеличат с 6.3 на сто и ще се върнат до нивата преди стагнацията. До 2018 г. се очаква Съединените щати да вложат над 40 млрд. долара за подобряване на водоснабдяването си. По този показател пред тях е единствено Китай с над 50 млрд. долара. След това в класацията се нареждат Япония с над 20 млрд. долара, Франция с около 10 млрд., а малко под 10 млрд. долара ще похарчат Бразилия, Индия, Австралия и Германия.
Съдейки по представените изследвания,
държавите от Южна и Югоизточна Европа
nbsp;
все още са на дъното по отношение на разходите за ВиК инфраструктура. Но не бива да се забравя, че повечето от тях са поели задължения да изпълнят изискванията на Европейския съюз за изграждане на определен брой пречиствателни станции. За пример спокойно може да посочим България – при присъединяването й към общността тя бе поела ангажимент до края на 2010-а да осигури пречиствателни станции в населените места с над 10 хил. жители, или общо в 124 агломерации. До 2014-а пък пречиствателни станции трябва да са построени и в селищата с между 2000 и 10 хил. жители. В момента обаче сме на светлинни години от изпълнението на тези изисквания. Същото, разбира се, важи и за други държави в нашия регион. Поради тази причина специалистите смятат, че когато започне възстановяването от кризата, тези ангажименти все пак ще бъдат изпълнени.
Още по-внушителни изглеждат данните за пазара на ВиК оборудване. За периода 2013-2018 г. те възлизат на 655 млрд. долара. Цели 132 млрд. долара ще отидат за различни по диаметър тръби, с които ще бъдат изградени нови и рехабилитирани вече съществуващи системи. Още 63 млрд. долара ще се похарчат за автоматизация и контрол, 56 млрд. долара са предвидени за клапани и фитинги, 33 млрд. долара – за обогатяване с кислород и т.н.
От всичко това би трябвало да спечелят стотици милиони потребители по света и, естествено, компаниите, които инвестират във ВиК системи, строителството и строително оборудване.
