Обичайно руганата (често пъти – с право)Столична община ни шашна тази седмица. Този път с добро. Представени бяха прословутите типови проекти за саниране на панелните блокове. Инициативата е именно на софийската градска управа, която реши да стимулира собствениците, освобождавайки ги от проектантските разходи. Проектите, които са изготвени от пет архитектурни екипа, предвиждат фантастични за реалността ни екстри. И ако бъдат приложени, София категорично няма да е същата. Нещо повече – столицата ще стане съвсем друг град, който обитателите му няма да познаят.
Сън ли е, или реалност?! Пълна топло- и хидроизолация с вентилируема фасадна система и подмяна на всички дограми и прозорци с енергоефективни, хоризонтални тръби на парното за ежемесечен отчет на реалните сметки, фотоволтаици и зелени градини на покрива като в белите държави. Но и някои решения, за които не бяхме чували. Предлага се над входните козирки да бъдат изградени помещения, в които живеещите да се съберат на общо събрание, провеждано обикновено на стълбите в блока. Или да паркират велосипеди и детски колички, вместо да ги тътрузят по етажите. И най-немислимото, но близко до ума – остъклените и иззиданите балкони, с които законодателството така и не можа да се справи чрез санкции, ще бъдат узаконени като вътрешни пространства, вместо да продължават заплахите за събаряне.
Архитектите са уловили и мярката за това – режимът да се приложи по отношение на кухненските балкони, които в повечето случаи се ползват по кухненски. Или на северните, които не стават за слънчеви бани. А по желание на собствениците южните балкони могат да се превърнат в зимни градини. По северните и южните фасади ще се монтира нова вентилируема фасадна система. Всички дограми и прозорци на общите части и жилищата ще се сменят с енергоефективни. И още, и още… Вграждане на пощенските кутии, елтаблата и климатиците във входната дограма и фасадата, та външни хора да не влизат; нова домофонна система с видеоконтрол; сензорно осветление и противопожарен контрол; подмяна на остарелите асансьори и на всички инсталации и комуникации; скриване на паяжините от жици за интернет и кабелна телевизия. Нови стълбищни парапети и рампа за инвалиди; скрити във фасадата водосточни тръби с топлоизолация, за да не замръзват. За капак дъждовната вода ще може да се събира в контейнери, за да поливат с нея градинките.
Толкова хубаво, че не звучи като истина! При това проектантите твърдят, че за всички промени ще се ползват съществуващите възможности в блоковете, ремонтите ще се правят бързо и ще причиняват минимално неудобство на хората. Общината ще издава безплатно и разрешителното за строеж (към 20 хил. лв. на вход)и ще натиска Камарата на инженерите за по-евтино изготвяне на задължителното конструктивно обследване. От общината са видимо ентусиазирани и не крият, че резултатите са надхвърлили очакванията им. А общината на свой ред надхвърли нашите очаквания, поне дотук.
Предстои проектите да се разгледат от експертен съвет и да се остойностят, за да стане ясна ориентировъчната цена на ремонта. Главният архитект Петър Диков споменаваше сумата 7000 лева – нищо в сравнение с гореописаното. Финансирането от страна на държавата чрез евросредства пък скочи от 50 на 75 процента. Но това ще е до края на сегашния програмен период, т. е. остава по-малко от година. Практиката на Евросъюза е през следващия да отпуска 30%, но България ще иска 50. Ще иска, ама ще дадат ли?
Пък и да дадат, чешитите, които не са пипнали нищо по жилищата си, откакто са построени, са готови за съпротива. Те не дават нито лев за нищо – все нямат, все им е скъпо, все мислят, че ще се минат. Тези типове са много и никога няма да се дадат без бой. С тях управия чрез убеждаване и доводи няма. Оставиш ли ги да разполагат безогледно с правата си на собственици, ще саботират санирането до дупка. Решението е ясно – като ще ползваме европейски програми и практики, да го правим докрай.
В Европа, а и в САЩ маймунджилъците на собственик спрямо неговите съседи водят до бързо изгонване от сградата. Няма Не искам, няма Недей. Или ще живееш като бял човек по установения ред, или си заминаваш. Щом си жив и имаш доходи, ще плащаш. А ако нямаш, продавай апартамента и търси по-евтино жилище. Например на село. Дългоочакваният Закон за управление на етажната собственост явно не работи, въпреки че дава възможност за отстраняване на безхаберници. Санирането трябва да бъде подсигурено с далеч по-крути законодателни мерки, тъй като предвиденото създаване на сдружения – юридически лица, бива лесно проваляно. За това вече надигнаха глас граждански организации, знаят го и професионалистите.
Първо, държавата трябва да постави със закон краен срок за санирането. Дали ще е абсолютен, или според или според възрастта и състоянието на блока е технически въпрос. Щом един блок има определен живот, и санирането трябва да стане в определен срок. Второ, кредитирането за онези, които все нямат пари, трябва да става не доброволно, а по силата на закона. Юристите знаят, че в правото е напълно допустимо т. нар. облигационни (договорни) отношения понякога да произтичат по силата на закона или по силата на административен акт. Имаш свобода да договаряш детайли и отстъпки, но не и да не сключиш договор. Ако продължаваш да упорстваш, ти остава единствено свободата да изхвърчиш от сградата. А покриването на задълженията за санирането за жилището ти да стане с принудително изпълнение. Включително и върху въпросното жилището. И току-виж нещата потръгнали.
