Три са новостите в проектодокумента за избор на банки, които ще обслужват държавните фирми, предложен от служебното правителство за двуседмично публично обсъждане. Коректността изисква да се спомене, че неговите текстове са качени на страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Но това е само подробност, защото проектът е дело на работна група, в която са участвали всички министри под ръководството на самия премиер. Във вторник той бе представен пред медиите от министър-председателя Марин Райков и от финансовия министър Калин Христов.
Какви обаче са новите моменти в него? Проектодокументът предвижда не пожелателни, а
задължителни правила за избора на банки
които да управляват парите на държавните фирми, въвеждат се принципи на прозрачност и за избягване на концентрацията на средства в една кредитна институция. По моя информация 54% от средствата на някои държавни компании са в една банка и точно това ще избегнем с новите правила, заяви пред журналистите в Министерския съвет Марин Райков. Всички тези намерения, претворени в предложения за обществено обсъждане документ, са прекрасни. При такива правилници обаче дяволът е в детайлите, които, надяваме се, ще бъдат професионално обсъдени. Впрочем Асоциацията на банките в България вече е изпратила писма до своите членове с искане за коментари по предложения от правителството документ, за да може базата на тях да излезе с единно становище по него. Така че финансовата гилдия тепърва ще формира позицията си.
Прегледът на предложените за публично обсъждане изисквания повдига
някои правни въпроси
Първо, става ясно, че новите правила за избор на обслужваща банка са описани в специално приложение към вече съществуващия Правилник за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, което е прието с Постановление №112 на Министерския съвет от 2003-а. За промяната му служебното правителство предвижда да издаде съответно ново постановление. В преходните и заключителните разпоредби ще бъде добавен текст, според който държавните дружества трябва да приведат договорите си с обслужващите ги банки в съответствие с новите изисквания в срок от шест месеца след обнародването им в Държавен вестник. Впрочем както за юристите, така и за хората от бизнеса е ясно, че изискванията на един нормативен документ важат за договорите, сключени след влизането му в сила.
Въпросът в случая с новите правила е: какво става при вече подписани договори с банките, чието действие не приключва след шест месеца от обнародването на постановлението, а година или две по-късно? Фирмите ги развалят и подписват нови? Може, само че във всеки един договор има клауза за плащане на обезщетение при предсрочното му прекратяване. Обслужващите банки едва ли ще са склонни да се лишат от компенсация, ако държавните предприятия, които са им клиенти, решат едностранно да прекратят договорите си, преди да е изтекъл крайният им срок. И за да бъдат избегнати подобни правни рискове, няма да е лошо в проектопостановлението да има пояснителен текст. Или да се приеме, че при вече сключени договори изискванията за избор на обслужваща банка влизат в сила след изтичането на съответния договор. Подобен текст имаше и в Насоки за прилагане на добри практики при избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови и кредитни институции по смисъла на закона за кредитните институции, съставени под диктовката на Симеон Дянков и публикувани от Министерството на финансите през 2010-а.
Сега служебното правителство се е опитало да откликне на
призивите за прозрачност
при управлението на парите на държавните фирми, но без да нарушава изискванията за банковата тайна. Според министъра на финансите Калин Христов на всеки три месеца ще се публикува информация за всички дружества, които държат повече от 25% от нетните си парични средства в една банка. И данните ще са в проценти, а не в абсолютни стойности.
Това, което много журналисти искат да видят – коя компания, колко точно пари има в отделна банка, не може да се случи, защото нарушава законовите правила, обясни финансовият министър Калин Христов. Според него данните за компаниите, нарушаващи правилата за концентрация, са достатъчни, за да има прозрачност при управлението на парите на държавните фирми. Именно тези
правила срещу концентрацията
са най-голямата, но може би и най-спорна новост, която правителството смята да въведе. Според неговия проект, когато става дума за обслужване на средства над 3 млн. лв., фирмата може да повери на една банка не повече от 25% от своите пари. Този лимит обаче се налага върху нетната стойност. С други думи, левовата равностойност на средствата на фирмата по сметки и депозити в една банка се намалява с размера на задълженията й към същата банка. Нетният размер се изчислява в края на всеки месец.
Да вземем пример с Български енергиен холдинг. Според последните му отчети, които са за деветте месеца на 2012-а, паричните средства и депозитите му са общо 162.92 млн. лева. Ако проектонаредбата влезе в сила, холдингът ще може да държи в една банка 41.46 млн. лева. Но ако същата кредитна институция му е предоставила заеми и гаранции за 40 млн. лв., холдингът има право да й предостави за управление общо 81.46 млн. лева. И ето как пак половината от средствата му остават в една банка. При това 81 млн. лв. не са жизненонеобходими пари за кредитна институция с активи от пет-шест милиарда лева. Не че за банката е лошо, ако ги има, но би се оправила и без тях. Същата е ситуацията с АЕЦ Козлодуй, по чиито сметки и депозити към деветмесечието е имало 78.5 млн. лв., и Булгаргаз, който е разполагал по сметки и депозити с 60.43 млн. лева.
В тази на пръв поглед стройна и изчерпателна формулировка за лимитите обаче има няколко непрецизирани момента. Първо, въпросният лимит от 25% ще се изчислява за всяка фирма поотделно. Според банкери подобно изискване е твърде общо и има куп механизми да бъде избегнато.
Второ, нетният размер на управляваните авоари ще се смята в края на всеки месец, което означава, че когато той наближи, фирмата и банката могат да го натъкмят с няколко финансови операции, за да изпълнят правилото за 25 процента. Но в това ли е замисълът на един такъв документ?
Трето, има изискване, че,
ако лимитът бъде нарушен
вследствие на отделни плащания или на промяна на валутния курс, компанията има един месец срок, за да се вмести в изискването за 25 процента. И какво прави дружеството, ако в един момент получи сериозни приходи и превиши лимита? Спешно ги харчи или взема нови заеми, за да може да се вмести в него в рамките на месец? Или почва да преразпределя парите си в няколко банки. Необмислена работа. Вместо да развиват производството и да търсят пазари мениджърите на нашите полуживи компании ще се занимават с иди ми – дойди ми по сметките.
Още нещо, за да спазят лимита, компаниите, особено големите, трябва да имат договори за обслужване с няколко кредитни институции. И тук се стига до основния въпрос, който засега се коментира неофициално между банкерите. А именно, че въвеждането на подобни ограничения ще принуди държавните фирми
да сключват договори не само с банката, предложила най-добрата оферта
но и с още няколко, чиито условия са по-малко изгодни.
По-неизгодните условия обаче водят до по-слаби финансови резултати и до по-ниски дивиденти за държавата. А нали тъкмо резултатите на едно дружество са най-добрата атестация за работата на мениджърите му. В този ред на мисли не е ли по-добре проектът за правилник за избор на обслужваща банка да остане единствено в частта си за критериите, по които ще става този избор. Те поне са добре структурирани, подробно описани и безспорни от правна гледна точка.
Банките ще се оценяват по количествен показател, включващ всички такси, комисиони и лихви по предлаганите от тях услуги, и неколичествен, при който ще се взема предвид опитът на кредитната институция в обслужването на държавни компании. Количественият показател ще участва с 60% тежест при формирането на общата оценка, а неколичественият с 40 процента. В самия проект се казва, че дружеството трябва да избере икономически най-изгодната оферта. А след това се разбира, че за да не се допусне концентрация, трябва, освен най-изгодната, да се приемат и още една-две по-неизгодни оферти. Звучи някак странно, дори нелогично.
