Банковата система е стабилна, ликвидността й се повишава, привлечените средства растат. Този речитатив ще срещаме още дълго в съобщенията на БНБ. И колкото и скучен да е той, не може да не отчетем, че за изминалите четири години на криза банковата система доказа устойчивостта си и изпълни една от основните си функции – да защити спестяванията на фирмите и населението. На фона на случващото се в Европа това е огромен успех, особено като се има предвид негативната обществена среда, в която нашите банки работеха и продължават да работят.
Има обаче и още една мантра, която вероятно ще се повтаря през цялата 2013-а: Печалбите на банките падат, кредитите растат все по-бавно, чистите приходи от лихви се свиват, просрочените над 90 дни заеми се увеличават. Това са негативните данни, които могат да се видят в отчетите на БНБ. И в скоро време те няма да изчезнат, защото колкото и прозаично да звучи, досадната истина е, че в България платежоспособните граждани и фирми не искат кредити. Не ги искат, защото не знаят дали и докога ще могат да ги погасяват. Фирмите не рискуват с проекти за разширяване на дейността си, защото няма на кого да продават повече стоки и услуги. Гражданите пък са твърде предпазливи, когато вземат
стоки на кредит
nbsp;
Ако могат, те предпочитат да спестяват, тъй като въобще не са сигурни в стабилността на собствените си доходи. От време на време се появяват съобщения, че пазарът на имоти се е раздвижвал, но те по-скоро целят да подтикнат раздвижването му. Флагман в разпространяването на подобни информации от години насам са новините на bTV. Не е ясно откъде вземат подобни данни, след като числата за ипотечните кредити не само не показват някакъв ръст, но и отчитат спад за първите три месеца на 2013 г., но това е друга тема. Странното е, че въпреки лавината от промоции за ипотечни кредити, с която банките заливат медиите, от близо половин година насам за ръст и дума не може да става.
Друго повърхностно внушение, което телевизиите се опитват да правят, е, че хората предпочитали да плащат кеш за новите жилища, затова раздвижването не се отразявало на балансите на банките. Плащането кеш за ново жилище е законно само ако сумата е до 5 хил. лева. По-големи преводи според Закона за ограничаване на плащанията в брой може да се извършват само по банков път. Но дори и това не е важното в случая. Всички тези медийни заклинания за раздвижване в един или друг сектор на икономиката отразяват по-скоро желанието това да се случи. Тогава веднага ще се види и ръстът в кредитирането, какъвто за първото тримесечие на 2013-а въобще липсва не само при заемите за гражданите, но и при тези за фирмите. Вместо това се наблюдава спад. За момента неголям – 170 млн. лв., но е важно през следващите месеци той да не се увеличава и негативният резултат да не се превърне в тенденция.
Ясно е обаче, че до края на годината банките ще са в положение на непродуктивна стабилност – огромна ликвидност, свиващите се приходи и печалби. Това ще накара повечето банкови мениджъри да продължат с
постепенното намаляване на лихвените проценти
nbsp;
по влоговете, за да понижат разходите на управляваните от тях институции. Спорно е обаче дали това ще доведе и до свиване на лихвите по кредитите. Видя се, че платежоспособните компании не могат да бъдат стимулирани да вземат нови заеми дори когато лихвите са паднали под нивата отпреди кризата. А нередовните кредитополучатели трудно биха получили заеми, независимо от размера на лихвата. Не бива да се забравя, че проблемът с необслужваните кредити продължава да стои на дневен ред пред българските банки. Вярно е, че темпът, с който те нарастват, силно намаля. Но все пак говорим за около 10 млрд. лв. заеми, по които просрочията са над 90 дни. Това са 17.9% от всички предоставени кредити – дял, който продължава да тежи на балансите на банките и на финансовите им резултати. Освен това от нарастването на т.нар. специфични провизии се вижда, че банките тепърва имат да заделят провизии по някои свои проблемни вземания, за да отговорят на изискванията на БНБ.
Но, както е известно, основната задача на банките е не да създават икономически ръст, а да защитят спестяванията на своите клиенти. С нея банките се справят добре. И в банковия бизнес, както във всеки друг, има институции, които са по-успешни от останалите. Ето защо вестник БАНКЕРЪ всяко тримесечие от близо шестнадесет години насам определя най-добрите банки в България. Оценката се прави по три количествени показателя – балансово число, собствен капитал и печалба, които показват влиянието, което съответната банка има за сектора, и по два качествени – възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на активите, даващи представа за ефективността й. Само институциите, които попаднат сред първите десет и по петте показателя, намират място в класацията на най-добрите. На тази база за първото тримесечие на 2013-а в елитната група се озоваха четири банки. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Корпоративна банка и Societe Generale Експресбанк.
На фона на останалите кредитни институции
печалбата на Банка ДСК
nbsp;
от 62 млн. лв. за първите три месеца на годината наистина е забележителна. По този показател Банка ДСК изпреварва дори УниКредит Булбанк, за която години наред първото място бе запазено.
Неприятната новина е, че дори и при Банка ДСК печалбата за първото тримесечие на 2013-а е по-малка в сравнение със същия период на 2012-а. Причините за това са видими – по-ниският нетен приход от лихви, който не може да бъде компенсиран дори от намалелите разходи за провизии. Банката е възприела консервативен подход в кредитната си политика. Факт е, че заеми се отказват на клиенти дори ако кандидатът има просрочие по друго задължение от пет или шест лева.
Настина приходите от лихви и такси не са се повишили, но причината за това е острият недостиг на платежоспособни клиенти. Няма да отпускаме заеми на лица, които след два-три месеца ще спрат да ги обслужват, коментира главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. Във всеки случай банката се опитва да подобри финансовите си резултати, като постепенно намалява лихвените равнища, които плаща по депозити на граждани и фирми.
УниКредит Булбанк
nbsp;
си остава най-голямата банка в България и най-големият кредитор на бизнеса. Активите й в края на март са близо 12.61 млрд. лв. и за една година са се увеличили с около 520 млн. лева. Заемите, отпуснати на фирмите в края на март 2013-а, са 6.6 млрд. лева. Печалбата на банката за една година обаче е намаляла от 43.88 млн. на 41.95 млн. лева. И причината за това, както при повечето банки, са свитите приходи от лихви. Проблем, с който както Банка ДСК, така и УниКредит Булбанк ще се опитат да се справят, като продължат да намаляват лихвите по депозитите.
Корпоративна банка
nbsp;
е набиващото се в очите изключение спрямо целия останал сектор. За една година ръстът на активите й е близо 48%, като в края на март 2013-а общият им размер надхвърли 6.35 млрд. лева. По този показател кредитната институция е на пето място от общо 24 търговски банки. Според мениджърите й увеличението на активите на банката е с 2.1 млрд. лв., а на кредитния портфейл – с 1.2 млрд. лв. – изцяло за сметка на новопривлечени частни компании. Много граждани също предпочитат депозитите на банката, но като политика тя кредитира предимно търговски дружества. Институцията обаче вече страда от заболяването на повечето останали банки – свиването на чистите приходи от лихви, което автоматично води до понижаване на печалбата.
Заради увеличения обем на кредитирането Корпоративна банка предприе увеличение на капитала си, като през април предложи за продажба на Българската фондова борса 6 млн. броя акции, всяка от които можеше да бъде купена при минимална цена от 156 лева. Към 29 април инвеститорите бяха записали 3 114 310 от правата за новите акции. За останалите 2 885 690 броя на 8 май бе проведен втори търг. Според изпълнителния директор на банката Орлин Русев окончателният резултат от увеличението на капитала ще стане ясен на 22 май. Русев обаче е сигурен, че емисията ще бъде изкупена изцяло, като това няма да доведе до значителни промени в дяловете на акционерите.
Societe Generale Експресбанк
nbsp;
традиционно поддържа присъствието си в групата на най-добрите български банки. Клиентелата й бавно, но сигурно расте, което личи от петнадесетпроцентния ръст на активите, които в края на март са 3.57 млрд. лева. Финансовият й резултат е 8.39 млн. лв., който, както и при другите банки, намалява в сравнение с март 2012-а. Добрата новина в случая е, че по-ниската печалба не е резултат от свиване в чистите приходи от лихви, а следствие от повече заделени провизии. С други думи, банката е поела повече рискове в отпускането на заеми, което личи и от увеличения й кредитен портфейл. И е платила цената за този риск.
Заслужава си да се отбележат и добрите резултати на Алианц Банк България и на ПроКредит Банк, които са се повишили в сравнение с март 2012-а. Забележителен е успехът и на Ти Би Ай Банк, която за една година успя да утрои активите си и да излезе на печалба от 1.79 млн. лева. Това са изключително добри резултати, като се има предвид тежкото финансово наследство, което купувачът на банката Ти Би Ай Еф Файненшъл Сървисиз получи от бившия й собственик Нова люблянска банка. Със загубите постепенно се справят и БАКБ, и ТЕКСИМБАНК . ИНВЕСТБАНК също е успяла да свие отрицателния си финансов резултат от милиони до стотици хиляди. Тези успехи обаче изглеждат доста самотни на общия фон. Истината е, че секторът като цяло трябва да се справи с проблема за намаляващите приходи от дейността. Защото, ако той се задълбочи, може да започне да изяжда капитала на банките.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
