Четвърта година пенсиите и заплатите са във фризера. През това време потребителските цени скочиха с 12 процента. Още повече нараснаха цените на тока, парното и водата, доставяни от чужди и български монополисти. Реалните доходи на няколко милиона най-бедни българи се сринаха (с над 12%).
Бившият министър на финансите Дянков оправдаваше замразяването на доходите с кризата и недостига на приходи в бюджета. Това беше нагла лъжа. Защото нетното намаление на БВП през периода е само 2.7% (при 4.9% спад през 2009 г. и нарастване през следващите три години с 2.2 процента).
nbsp;
Тази огромна несправедливост към най-слабите социални слоеве може да бъде поправена от служебното правителство, а след това и от новите управляващи след изборите през май. Първата стъпка беше направена със започналата проверка на производителите и доставчиците на електричество, вода и парно, за да се намалят цените на тези услуги. Доколкото вдигането на пенсиите от 1 април с близо 10% компенсира символично реалния им срив, едно ново увеличение до края на годината е съвсем наложително. Източник за финансирането му могат да бъдат допълнителните бюджетни приходи от повишаване на събираемостта и съживяване на икономиката. Възможности има. От политическата воля на управляващите зависи доколко те ще бъдат използвани.
Къде се крият резервите?
Укриването на данъци и осигуровки
става чрез неотчитане и недеклариране на продажби и доходи, контрабанден внос и неплащане на ДДС (близо 700 млн. лв.), занижаване на печалбите при аутсорсване на дейности към свързани фирми (такъв е примерът с ЕРП-тата). Някои едри бизнесмени системно източват собствените си предприятия (като ОЦК – Кърджали например). Освен че не плащат данъци, те ги вкарват в огромни дългове към свързани фирми, а при официалния им банкрут искат обезщетение, преди да са изплатени заплатите на уволнените работници. Това става пред очите на всички досегашни правителства, прокурори, съдии и контролни органи, на които народът плаща заплатите, за да го защитават от грабители и крадци.
Дори такава силно рекламирана мярка като свързването на касовите апарати на фирмите с електронната система на НАП като че ли не може да спре данъчните измами. Сивият сектор на икономиката е все още над 30 процента. До края на годината той може да бъде намален с 3-4%, от което данъчните постъпления в бюджета да се увеличат с 1-2 млрд. лева. Но само при условие, че качествено се подобри работата на данъчния апарат и продължат обещаните, но забравени реформи.
НАП и Агенция Митници могат чрез вътрешния контрол, подпомогнат от органите за борба с корупцията и престъпността, да неутрализират тези свои
служители, които сега прикриват данъчни измами
и стават съучастници в тях. Специално внимание би следвало да се отдели на порочната практика да бъдат изнудвани за подкуп изрядни малки и средни фирми чрез утежнени и удължени ревизии, санкции за формални нарушения, забавено възстановяване на ДДС и по други начини. Ако политическият чадър над извършителите на такива престъпления падне и те бъдат наказвани, бюджетните приходи значително ще нараснат, а сенчестите фирми ще излязат на светло. Подобрената бизнес среда и конкуренцията ще стимулират силно инвестиционната активност и икономическия растеж.
Същото позитивно влияние ще имат и мерките за усъвършенстване,
облекчаване и ускоряване на административното обслужване
които много пъти досега са обявявани, но никога не са довършвани. Особено в органите на местната власт, където решаването на проблемите на бизнеса по-често зависи не от закона, а от произвола на корумпирани служители. Наложително е да се намалят бюрократичните бариери и рекетът срещу бизнеса.
Предишните правителства, водени от користни интереси, не направиха нищо за прилагане на закона срещу
придобитото по незаконен начин имущество
Преобладаващата част от милиардите левове, получени от участниците в сивата икономика и криминалния бизнес, не са декларирани и за тях не са платени данъци. Част от тези мръсни пари се виждат материализирани в дворци зад средновековни зидове, в курортни комплекси, молове, свръхлуксозни коли. Останалата част са укрити в тайни банкови сметки, списъците на които все пак могат да се придобият (както направиха например германските власти). Ако служебното правителство започне да прилага закона, в бюджета ще постъпят допълнителни приходи и делът на светлата икономика ще се разшири.
Малкият и средният бизнес
в България може да се развива много по-бързо и да създава повече работни места, ако се либерализира пазарът на труда чрез премахване на минималните осигурителни прагове и задължителната минимална заплата (както е например в Германия). Решаването на този въпрос може да започне при служебното правителство (доколкото действащото законодателство го позволява) и да продължи след парламентарните избори.
Продължаването на започналата през 2000 г. пенсионна реформа и спрените промени в здравноосигурителната система ще породи стимули и икономическа принуда за деклариране на действителната численост на персонала и изплатените заплати. Служебното правителство би могло и при действащия социален кодекс да извърши някои важни промени, а за други да подготви законодателни актове, които следващият парламент евентуално да утвърди. Логично и наложително е индивидуалните партиди, по които сега се внасят 5% пенсионни осигуровки,
да се трансформират в лични пенсионни сметки
на работещите в избран от тях пенсионен фонд. Размерът им би следвало да се увеличава всяка година с 1 процентен пункт за сметка на съответно намаляване на вноската в Държавното обществено осигуряване. Какъвто е замисълът на социалния кодекс. По същата логика може да се подготвят законови текстове, според които първоначално 2 процентни пункта (от сегашните 8% вноски в Националната здравноосигурителна каса) се зачисляват в лични медицински сметки на работещите. С тези пари титулярите ще доплащат 20% от ползваната медицинска помощ. Така най-после ще започне действителното реформиране на здравната система. Укриването на доходи, осигуровки и данъци ще стане несъвместимо с интересите на работещите, доколкото от постъпленията по личните им сметки зависят техните пенсии и плащането на определен процент от ползваните медицински услуги. Делът на сивата икономика ще се свие до под 20 процента. Събираемостта на общите бюджетни приходи рязко ще нарасне. Бюрокрацията, корупцията и икономическата престъпност до голяма степен ще загубят своята питателна среда. Ще се ограничи източването на бюджета. Условията за правене на бизнес в България видимо ще се подобрят, обезлюдяването на страната ще се прекрати и българите ще започнат да се връщат в своите домове.
Много важна предпоставка за развитие на дребния бизнес и домашното стопанство е
рязкото ограничаване на битовата престъпност
Особено в малките населени места, оставени без реална полицейска защита. Въпросът с охраната може незабавно да бъде решен, ако е налице политическа воля. Но само с промени в Наказателния кодекс е възможно да се премахне фактическата безнаказаност на рецидивистите, извършващи непрестанни дребни кражби и грабежи. Промените могат да бъдат подготвени от служебния министър на правосъдието. Те би трябвало да станат част от дълбока и цялостна реформа на съдебната система.
Трагедията на България е, че всички тези възможности отдавна се знаят. Повечето от тях бяха записани в предизборната програма на ГЕРБ още през 2009 година. Но бяха напълно забравени по време на управлението им. За което бедстващите хора не могат да ги оправдаят и да им простят. Както и не могат да подкрепят другите големи партии, които нито искат, нито могат да реформират заплашената от колапс социална система и неефикасната съдебна система. Поради сляпа корист, прикрита с идеологическа фразеология.
Георги Петров, професор
