С конференция започва честването на 200 г. от рождението Вагнер

Migration Image

С конференция на тема Космосът, наречен Вагнер, и ние Българската академия на науките и Софийската опера и балет поставиха началото на честването у нас на 200-годишнината от рождението на немския композитор Рихард Вагнер.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов откриха форума с изказвания в Големия салон на Академията. Те говориха за значението на Вагнер в историята на музиката и за неговото оперно наследство. Акад. Карталов разказа и за работата по поставянето за първи път у нас и на Балканите на Пръстенът на нибелунга. В програмата на конференцията бяха включени видео фрагменти от първите три впечатляващи продукции на сцената на първия ни оперен театър от тетралогията, както и откъси от филми, посветени на Вагнер.

Проф. Мила Сантова, заместник-министър на културата, отбеляза значимостта на Вагнеровите празници за културното израстване на нацията ни. Тя посочи, че това събитие много ясно показва връзките между науката и културата и допълни, че решението да се открият тържествата по повод годишнината на Вагнер именно в БАН е изключително показателно.

Учени от БАН и изследователи на живота и творчеството на Рихард Вагнер представиха философската и историческата значимост на тетралогията на великия немски композитор и теоретик. Бяха направени презентации от д-р Димитър Димчев от Антропософското общество в България ndash; Планетарни аспекти в оперните драми на Вагнер, от член-кореспондент Неделчо Милев ndash; Парадоксите на Вагнер, от доц. Венцислав Димов Вагнеровото творчество в медиен контекст, от киноведа Димитър Бърдарски от Софийската опера и балет ndash; Вагнер в киното. На германската певица Марта Чипева и съдбата на българското й семейство бе посветено изследването на доц. Василка Танкова За една любовна история, която донася Пръстенът на нибелунга в музикалния живот на българите през Първата световна война.

Вилхелм Рихард Вагнер (на немски: Wilhelm Richard Wagner, 1813-1883 г.) е немски композитор, диригент, режисьор и есеист, известен главно със своите опери или музикални драми, както са наречени по-късно, превърнал се в обект на внимание и спорове още приживе. За разлика от другите композитори, Вагнер пишел винаги сам сценария и либретото за своите произведения.

Със своята идея за тотално произведение на изкуството (Gesamtkunstwerk), синтеза на поезия, изобразително изкуство, музика и драматургия в неговия монументален оперен цикъл Пръстенът на Нибелунгите, Рихард Вагнер предизвиква отзвук в цялостния европейски културен живот. Замисълът му е толкова амбициозен, че за поставянето на оперите той изгражда собствена зала, Байройтския фестивален театър.

Вагнер е бил изключително плодотворен писател през целия си живот, бил е автор на стотици книги, поеми и статии, както и обемиста кореспонденция. Неговите произведения покриват широк спектър от теми, включително политиката, философията и детайлния анализ (понякога противоречив) на неговите собствени опери. Забележителни есета са Oper und Drama (Опера и драма, 1851 г.), есе върху теория на операта и Das Judenthum in der Musik (Юдаизмът в музиката, 1850 г.), полемика срещу еврейските композитори като цяло и Джакомо Мейербер в частност. Той също пише автобиографията Моят живот (1880 г.).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст