Приключихме 2012 г. с дупка от почти 1 млрд. лв. в местните бюджети. Това каза ексклузивно за БАНКЕРЪ Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Данните са предварителни, официалната статистика ще бъде оповестена след около месец.
Разбивката на тази впечатляваща сума показва, че най-голям дял имат дефицитите в делегираните от централната на местната власт дейности, в собствените приходи и в инвестициите – сумарно около 540 млн. лева. На следващо място като фактор за дефицита е необходимото, но неналично съфинансиране по договори, които са в процес на изпълнение. То възлиза общо на 280 млн. лева. Малко над 170 млн. са просрочените задължения към бизнеса, а 60 млн. лв. се дължат за финансови корекции по европроекти, по които заради грешки общините няма да получат предварително похарчените от тях средства.
По-тревожното обаче е друго. Засилва се зависимостта на общинските бюджети от държавните трансфери, които достигат близо 60% от всички. Тази стойност е висока, защото е имало години в близката ни история, през които намесата на държавата е била свита до около 40 процента. А фаталното е, че 90% от трансферите са целеви, казва Савов. Това значи, че държавата е предопределила за какво точно да се изразходват тези пари. Общините нямат никакъв мегдан за прояви на самостоятелност.
Процесът на финансова децентрализация на местната власт спря още през 2010 г., коментира Савов. А година по-рано всичко започна добре.
Както с предишните три правителства, НСОРБ седна да преговаря и с това на ГЕРБ още в първите дни на мандата му през 2009-а. Двете власти – централната и местната, си стиснаха ръцете и приеха да работят по Стратегия и програма за децентрализация в средносрочен аспект. Сред най-важните акценти бе този да се направи промяна в Закона за местните финанси, така че и част от събираните данъци от физическите лица да станат местни данъци, като приходите от тях да остават в общините, където живее или работи лицето. Сред консенсусните неща бе и намерението да се подпомагат общините в особено тежко финансово състояние.
Беше създаден и орган, който да ръководи процеса – Съвет по децентрализацията, в който на паритетен принцип участваха централните ведомства, от една страна, и делегати на НСОРБ, от друга.
Още през октомври 2011 г. обаче финансовият министър Симеон Дянков сложи кръст на Съвета по децентрализацията. Органът беше едностранно закрит от него, а функциите му бяха прехвърлени към Съвета по административната реформа. Оттогава насам заседание по въпросите на децентрализацията не е имало, а изгледите са и да няма. Причината за това е проектът на закон за публичните финанси, който по общото мнение на кметовете е
в пълен противовес на Програмата за децентрализация
nbsp;
Самоуправството на Дянков обаче има и европейско измерение. През 2011 г. се появява Вторият мониторингов доклад на Съвета на Европа за прилагане на Европейската харта за местно самоуправление. А хартата е част от местното ни законодателство още от 1995 година. Най-категоричното изискване в нея е да се разкъса връзката между общинския бюджетен процес от този на държавата. Процесът на правене на местните бюджети не трябва да зависи в никаква степен от централното бюджетиране освен от някои числа в Закона за държавния бюджет. Идеята е да няма натиск и безкрайни указания и вмешателство, както и да се намали зависимостта на общините от целевите трансфери с безкрайни условия как и за какво да се изразходват парите. Това беше особено важно за делегираните бюджети, където наставленията и ограниченията са стигнали до ръчно управление на общините от Министерството на образованието и науката. Отвисоко се следи всичко в училищата.
Абсолютно в разрез със записаното в Хартата, според която на общините се дават общи трансфери, а самата тя решава за какво да ги използва.
Докъде са забатачени нещата
с финансовата децентрализация личи и по това, че Емил Савов в момента редактира Наръчник за децентрализацията, предназначен за новите депутати. Общините ще запознават бъдещите народни представители с нещо, което отдавна е практика в развития демократичен свят, но се развива противоречиво у нас.
Въпреки че през 2012 г. законово определеният обем от дейности и услуги на общините остава непроменен, недостигът на средства продължава да се увеличава в резултат на постоянното поскъпване на основни храни и горива, които формират съответно 10% от общите разходи и 27% от текущата издръжка.
България изостава далеч от средните нива в Европейския съюз по дял на общинските приходи в брутния продукт. Средно за 27-те страни на ЕС делът на общинските приходи в БВП е 11.8 процента. България е с двойно по-ниски показатели и тенденцията за намаляване продължава и през 2012 г., като този дял спада с още 0.3 процента.
nbsp;
nbsp;
Приходи
– Общите собствени приходи нарастват с 1.5 процента.
– Неданъчните приходи и особено тези от разпореждане с имущество и приходите от такси са основен фактор за повишението в общините, отчитащи ръст.
– В 59 общини има намаление с над 5%, което също се дължи на по-ниските приходи от управление и разпореждане с общинска собственост.
– Разликите между капацитета на общините да генерират собствени приходи леко намаляват, но все още остават драматични големи.
– Данъците върху недвижимите имоти и върху преводните средства нарастват с над 6% и съдържат потенциал за допълнителен ръст.
– Два от шестте общински данъка, върху наследствата и патентният, с намаляващи постъпления съответно от 128 000 лв. и 15 млн. лв., събирани в силно ограничен брой общини, де факто не съществуват.
– Неданъчните приходи запазват нивото си от 2011 г., като в редица общини планирането на приходите от продажби е почивало на нереалистични допускания.
Разходи
– Разходите спадат пета поредна година и са на ниво 83% спрямо 2008 година.
– Ръст във всички разходни ангажименти има в 19 малки и средни общини.
– В близо 65% от общините няма източници за повишаване на разходите.
– Делът на разходите за делегирани дейности достигна 50%, най-висока стойност от 2008 г. насам.
– Разходите за местни дейности са с над 750 млн. лв. по-малко спрямо 2008 година.
– Разходите за местни дейности намаляват през 2012 г. с близо 50 млн. лв. (2.4%), а тези за инвестиции – с 63 млн. лв. (над 12%).
Капиталовите разходи достигат ново дъно от 25% от разходите за местни дейности (под 13% от общите).
nbsp;
Според МФ просрочията намаляват
Просрочените задължения на общините към края на март 2013 г. са 156.6 млн. лв., което е намаление с 40 млн. лв. в сравнение със същия период на 2012 година. Това показва оценката за финансовата стабилност на местните власти, изготвена от Министерството на финансите.
Към края на първото тримесечие на 2013 г. забавените плащания са генерирани от 111 общини (42% от общия им брой). За период от една година 106 общини са постигнали намаление на просрочените си задължения с 57 млн. лв., а 67 са ги увеличили с над 18 млн. лева. Данните показват още, че просрочените задължения на общините са намалели със 17.7 млн. лв. за първите три месеца на тази година спрямо края на 2012 година. В делегираните от държавата дейности забавените плащания са 5.3 млн. лв., или 3% от общия им размер. В рамките на разглеждания период, а и текущо през 2013 г. се наблюдава трайна тенденция за намаление на общия размер на просрочените задължения, които през последните две тримесечия се задържат на равнището на 7-8% спрямо собствените приходи и изравнителната субсидия за общините. Салдото по бюджетите на общините на касова основа към 31 март 2013 г. е положително и е в размер на 186 млн. лева.
Към края на март с най-много просрочени задължения е община Кърджали – близо 15 млн. лева. Община Перник има просрочия за близо 14. 9 млн. лева. Община Пазарджик дължи 14.7 млн. лв., а Смолян – 14.4 млн. лева.
