Няма икономическа сила, която да накара българите да спрат да вкарват свободните си пари в банките. То не бяха обществени и правителствени хули и заклинания срещу лошите кредитни институции, то не беше данък върху лихвите по влоговете. Нищо не помага. Дори и свалянето на лихвените равнища по спестяванията с близо 1% в рамките на една година, не накара хората да харчат свободните си пари, вместо да ги спестяват. Всеки скътан лев отива на влог – така действаше народът, независимо с какви послания бе облъчван. И това поведение вероятно няма да се промени и през 2013-а дори ако лихвите по депозитите на гражданите паднат с още 1 процент. Съвсем отделен е въпросът кой колко пари има да задели на депозит. И дали не съществува една група от хора, които заради все по-силно притискащите ги разходи не се принуждават да ползват скътаните в банката левчета. Числата, публикувани от БНБ през седмицата, навеждат именно на такива размисли.
Наистина в рамките на една година общият обем на влоговете на граждани е нараснал с 11.64% – от 31.63 млрд. лв. през март 2012-а до 35.3 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2013-а. Само от началото на годината до края на март увеличението е близо 700 млн. лева. За сметка на това броят на депозитите намалява, и то с ускоряващи се темпове, като само за първите три месеца на годината той се е свил с 270 хил. броя. Разбира се, това може да се дължи на обединяване на няколко влога в една или в различни банки в един депозит или да е плод на други решения на притежателите на спестявания.
По-детайлният преглед на различните видове влогове, според обема на парите в тях, така както ги представя статистиката на БНБ, показва една доста нелицеприятна картина. Картината на имуществената диференциация в българското общество. Няма как да не забележим, че
депозитите на граждани до 5 хил. лв.
почти не растат. Нещо повече, бройката им намалява с над 200 хил. (от общо 11.05 млн. броя през март 2012-а), а увеличението на сумите в тях е символично – от 5.29 млрд. през март 2012-а до 5.36 млрд. лв. през март 2013-а, или с около 1.4% за една година. Като се има предвид, че средната годишна лихва по влоговете за този период се е движила около 4.7%, веднага става ясно, че повечето спестители са ползвали всеки лев от получената лихва, за да покрият някакъв неотложен текущ разход. А и при споменатия брой на закритите сметки и влогове почти сигурно е, че немалко хора са прибегнали и до пари от главницата, за да платят една или друга сметка.
Истината е, че колкото и да желаят повечето българи, особено тези с месечни доходи до 1000 лв. на човек от домакинството, трудно заделят пари настрана. Неоспорим факт е и че ръстът при по-големите спестявания е по-висок. За групата на депозитите, в които има от 5 хил. до 50 хил. лв., годишният ръст е 7.8 процента. При влоговете от 50 хил. до 200 хил. лв. той е 20.65%, а за тези, по които има над 1 млн. лв., увеличението е над 34 процента. Както се казва, пари при пари отиват.
Справката с последните данни на БНБ показва, че
половината от вложенията на гражданите
се държат в депозити от 10 хил. и 50 хил. лева. В тях се съхраняват 17.7 млрд. лв. от всичките 35.3 млрд. лв., които са по банкови сметки на гражданите. Според някои банкери повечето собственици на тези вложения капитализират лихвите по тях (не ги теглят, а ги оставят, като увеличават с тях главницата на влога)и на всеки падеж добавят към спестяванията си част от текущите си доходи. Това са 1.7 млн. броя депозити, които са формирани както от текущи доходи, продажби на имоти и прехвърляне на авоари от собствени на фирми със замразена дейност по лични спестявания на техните – най-често еднолични, собственици. Както неколкократно обясниха финансисти, има много случаи, когато едноличният търговец, чийто бизнес не му носи печалби, просто го прекратява или замразява. След това вади наличните пари от фирмата си и ги прехвърля по лични спестявания в банката. По този начин той не само не рискува да ги загуби, като ги харчи за западащия си бизнес, но и може да получава доход от тях.
Наскоро финансистът Емил Хърсев даде едно много интересно обяснение за това, как могат да се възстановят 250 хил. работни места, и то бързо. Имайте предвид, че много държавни служители имаха свой малък бизнес, в който ангажираха по два-трима човека. Тези хора закриха този свой бизнес, който не им носеше доходи, и продължиха да се издържат от това, което работят. Ако условията за бизнес се подобрят, тези малки фирми отново ще започнат дейност, обясни Хърсев. Думите му за пореден път потвърждават генералното заключение, което банките направиха преди повече от година. Че гражданите не искат да рискуват, занимавайки се с бизнес в сегашните условия, и ограничават покупките на нови стоки и услуги до възможния минимум. Всички тези действия се обясняват с несигурността от бъдещето.
Впрочем
богатите също не смеят да инвестират
Как по друг начин да си обясним увеличения брой на депозитите над 1 млн. лв. и ръста на сумите по тях с повече от 34 процента. В края на март в банките има 741 брой депозитни и спестовни сметки на граждани, по които има над 1 млн. лева. В тях се съхраняват общо около 1.8 млрд. лева. За да илюстрираме социалното неравенство, ще посочим, че малко по-малко пари има в близо 1.1 млн. брой депозити, където има спестявания за 1.7 млрд. лева. Но не това е важното в случая.
От ръста на големите влогове личи, че и хората с пари предпочитат да ги държат в банки, независимо от данъка върху лихвите, вместо да ги вложат в инвестиции за развитието на собствения им бизнес. Това тяхно решение е израз на оценката, че рискът да загубят пари от нови капиталовложения в България е твърде висок и затова, образно казано, те предпочитат да спестяват. Наскоро в частен разговор един заможен столичен адвокат сподели: Имах имоти, които давах под наем, акции във фирми, инвестиции в зелена енергия. Още преди година и половина, като видях, че всичко зацикли, започнах да продавам. Върнах предсрочно взетите заеми, а останалата част от парите сложих по банкови депозити. Сега съм се съсредоточил върху основния си бизнес, юридически консултации на бизнес сделки, дела на клиенти срещу нередовни длъжници. Работата ми носи достатъчно доходи. Спестявам, не инвестирам. И това не е единственият случай. Много заможни хора, които преди години бяха разхвърляли пари в какви ли не начинания, сега са се съсредоточили върху основния си бизнес и предпочитат да инвестират в банкови депозити. Парите точно на тези граждани обаче могат да задвижат българската икономика. За да се случи това, те трябва да бъдат убедени, че рискът да се лишат от сигурния доход от лихвите по влоговете, като насочат парите си към нови бизнес начинания, си заслужава.
