Данъкоплатците и вложителите трябва да бъдат последните, които ще понасят загуби при спасяването на закъсали банки. До това становище достигнаха единодушно депутатите от Европейския парламент по време на днешната пленарна сесия. Съгласно одобрения текст от Комитета за икономически и парични въпроси застрахованите депозитите до 100 000 евро никога не могат да бъдат използвани, а тези над осигурения праг (100 000 евро) ще бъдат използвани в краен случай. Очаква се новата схема да заработи най-късно до януари 2016 година.
Собствените активи на банката, акционерите и облигационерите ще са първите ощипани при справянето с проблемна кредитна институция. Според одобрените проектоправила парите на данъкоплатците ще бъдат защитени освен, след като всички останали възможности по веригата не са изчерпани. Намесата на данъкоплатеца ще бъде необходима само, ако това ще предотврати значителни неблагоприятни ефекти върху финансовата система или ще послужи в защита на обществения интерес. Текстът поставя по-голяма яснота върху неясните въпроси до момента като дефинира конкретно при кои случаи може да се посяга върху парите на данъкоплатеца.
Всяка страна ще трябва да създаде и свои собствена фонд за оздравяване на кредитните институции, който ще бъде финансиран от самите банки. В рамките на 10 години от влизането на директивата в сила, всеки фонд трябва да има капацитет равен на 1.5% от сумата от общите депозитите на участващите банки. В текста се посочва, още че тези специални фондовете няма да бъдат задължени да отпускат средства едни на друг помежду си.
Сега следва Европейският съвет да определи позицията си, след което членовете на Европейския парламент и председателството на съвета ще започнат преговори, за да приключат сделката.
