Поотделно може да сме мързеливи, нещастни, бедни и глупави, но като народ сме изключително мъдри. Поне това разбрахме от изминалата седмица на словесни излияния на политици и държавници. И президентът Росен Плевнелиев, и лидерите на управляващите партии се надпреварваха да ласкаят избирателите, за да натъкмят не само плачевните резултати от парламентарните избори, но и моралната стойност на всяка отделна бюлетина. Разпиленият вот мигом се оказа хитър ход за дисциплиниране на разюзданите управленци и целият български народ чу не само гръмкото Браво!, но и силни депутатски аплодисменти.
Народът е мъдър, защото постави на политиците сложна задача, обяви държавният глава след предсрочния вот и дълбоко се поклони пред суверена. Нищо че съставянето на работещо правителство ще му излезе през носа, именно защото същият този народ не застана твърдо зад нито една партия и на практика не излъчи победител. От друга страна пък, как да им каже на хората: Оправяйте се, сами сте си виновни! Дори да си го заслужават, болезнено ще бъде да ги напляска бащата на нацията.
Народът е много мъдър, защото не даде властта нито на ГЕРБ, нито на БСП, а постави Атака като коректив, сложи знак плюс пред слабия си резултат на изборите Волен Сидеров. Предвид сложните формули, по които ще се извършва гласуването в бъдещия парламент, лидерът на националистическата партия сам се извади пред скоби, за да участва във всеки един резултат. И подобаващо благодари на всички свои избиратели, отредили му ролята на саботьор на следващата власт. Шоуто може и да е забавно за някои, но във всички случаи предлага съвършено нова (може би по-разширена)трактовка на понятието мъдрост.
И точно преди всички вкупом да се възмутим и обидим, председателят на ДПС Лютви Местан благо ни намаза на друга филия. Всички дължим правилен прочит на вота на суверена. Избирателят свали ГЕРБ, но не издигна нито една отделна партия и това ни поставя тежката задача да установим етно-партийно управление. И близо 400 хил. гласоподаватели възкликнаха Ура! за етническия вот. Останалите 3 милиона просто останаха безмълвни.
Но не – проблемът не е в нас. На българина просто мъдростта му е в повече. Спомнете си историята на Волжка България от 1135 година, в която е записано, че името българин означава мъдър, знаещ човек. А сега се опитайте да сметнете колко мъдрост трябва да сме събрали през всичките тези почти 900 години до днес. Вероятно затова сме на този хал. Много хубаво не е на хубаво, а всичко в излишък вечно е в тежест. Иначе на мъдрия лош материал просто му липсва национално самосъзнание.
