Хотелиерството е любим бизнес на българските предприемачи и основно препитание за голяма част от населението не само по Черноморието, но и в планинските курорти. То обаче се превърна в един от големите проблеми на българските банки. Не е тайна, че разрастването на туризма до 2009-а бе съпроводено с лавина от кредити, които банките отпускаха за строителство на хотели. Бетонните джунгли по Черноморието израснаха най-вече с тяхната финансова подкрепа. И след като пазарът се срина, много от хотелите се превърнаха в ипотечна тежест за банките, които са принудени да ги продават, за да покриват просрочените заеми на своите длъжници. Това, което преди пет-шест години вестник БАНКЕРЪ предричаше, че банките ще се превърнат в агенция за недвижими имоти, вече е факт. Те не само продават, но и по неволя управляват хотели, като ги отдават под наем на бившите им собственици.
Данните, изнесени от Камарата на частните съдебни изпълнители, например сочат, че само от средата на май до средата на юни ще се проведат търгове за 22 хотела. Списъкът е доста пъстроцветен , като има хотели, за които наддаването започва от 200 хил. лв., и такива, за които съдия-изпълнителите искат от името на кредиторите не по-малко 9.8 млн. лева. Тъй или иначе общата първоначална цена, от която ще започнат търговете за двадесет и двата хотела, е близо 39 млн. лева. Най-големият е
бизнес хотел във Варна
който е собственост на Болкан Хотелс АД и е заложен като обезпечение по задълженията на Керамика Плиска АД. Хотелът е изнесен на търг по искане на ипотекарния кредитор Хипо Алпе Адрия Лизинг – българска компания, която е собственост на австрийската Хипо Алпе Адрия Банк Интернешънъл . Лизинговото дружество има да си взема около 6.77 млн. евро от Керамика Плиска. Прегледът в Търговския регистър показва, че длъжникът е свързано лице с Болкан Хотелс. И двете дружества са управлявани от един и същи човек – Илиян Тенев. През 2009-а той е притежавал половината от акциите в Керамика Плиска. Другата половина е на фирмата Булснаб, чийто основен собственик е регистрираната в офшорните Сейшелски острови фирма Гардин Инк. През 2013-а от данните в Търговския регистър се вижда, че в акционерния капитал на Керамика Плиска АД настъпва преструктуриране. Тенев остава с една акция, а останалите са придобити от Галер Корп – компания, която също е учредена на Сейшелските острови. Случайно или не, регистрационен агент и на двете дружества е Аполо Бизнес Солушънс. Казваме всички тези подробности, за да илюстрираме как може да се проследи и косвено да се докаже собствеността и свързаността на капитали, прикрити под булото на офшорите.
Що се отнася до случая с хотела, от публикуваните в Търговския регистър документи става ясно, че Тенев е и основен акционер на Болкан Хотелс. Проблемът му, е че Хипо Алпе Адрия Лизинг не е единственият кредитор, който му е на главата. Хотелът, който ще бъде изнесен на търг, е ипотекиран и в ползва на ОББ, която има да си взема около 2.45 млн. евро. Райфайзенбанк (България)и Райфайзен Лизинг пък са наложили запори върху дружествените дялове на Тенев в още няколко компании, където той или Булснаб са едноличен или основен собственик. Това са Варна Интертур ООД, Транс Цимент ЕООД, Дейтрон ПродуктООД и Дейтрон ЕООД, като последната е обявена в несъстоятелност. Запорите са за дълг към Райфайзенбанк (България) и към Райфайзен Лизинг на обща стойност над 1 млн. лева. Ясно е, че Тенев е обсаден отвсякъде от кредитори и продажбата на хотела е една от малкото възможности те да си съберат поне част от вземанията.
През следващите тридесет дни
ОББ изважда на търг още няколко хотела
Ще разкажем накратко само за тези, за които съдия-изпълнителите са поискали първоначална цена над 1 млн. лева. Става дума за три хотела по Черноморието. Първият – с името Клисура, е в Слънчев бряг и е собственост на Булинвест ЕООД. Това е компания, притежавана от ВЯНД ООД, в което съдружници са Димитринка Петрова и Николай Петров. От Търговския регистър не се вижда останалите им фирми да имат проблеми с банките или с други кредитори. Няма вписани запорни съобщения. Но инвестицията в хотела е дошла в повече за възможностите на двамата. Вижда се, че с приходите от въпросния хотел те не могат да обслужват задължението си и затова банката е била принудена да се обърне към съдия-изпълнител, който да го изнесе на търг. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването за имота, е 2.88 млн. лева.
Същата е историята и с двата хотела в Свети Влас, които съдия-изпълнители продават по искане на ОББ. Става дума за типичини примери за неуспял фамилен бизнес. Хотелите се водят като собственост на физически лица, които персонално са взели заемите от ОББ. Няма фирми, няма сложни корпоративни финансови схеми. Има амбиция да се създаде препитание за семейството, която обаче е приключила с фиаско. И с огромни дългове, които ако не бъдат покрити с парите от продажбата на ипотекираните имоти, ще легнат директно върху текущите приходи на хората. Затова Пламен Димитров и Мариана Димитрова трябва да стискат палци съдия-изпълнителят да намери купувач за хотела им, който да е съгласен да плати поне първоначално обявената цена от 1.76 млн. лева. Същото се отнася за Стоянка Иванова и Михаил Иванов, чийто хотел е изнесен на публична продан при минимална цена от малко над 1 млн. лева.
Другият
шампион по търгове
през следващите тридесет дни е БАКБ. Мениджмънтът явно е решил ударно да продава всички ипотеки по необслужвани кредити, които наследи от предишното управление, когато кредитната институция бе под шапката на Алиед Айриш Банк. Факт е, че БАКБ няма друг изход, освен да продава имущество на нередовни длъжници, ако иска бързо да покрие отчетените през изминалите две години загуби и да заработи на печалба.
Само през следващите тридесет дни по искане на БАКБ на тезгяха ще бъдат поставени четири хотела, които са пръснати из цяла България – от Банско до Несебър. За хотел Хермес на фирма Елпромснаб ООД в Банско ще се търси купувач, който е готов да брои за него минимум 2.7 млн. лева. Компанията е собственост на фамилията Камбанови, които притежават още няколко фирми, занимаващи се с туризъм, консултантски услуги по проекти, финансиране от еврофондовете, търговия, земеделие и какво ли още. Търговският регистър не показва върху дружествените дялове в тях да има запори, но хотелиерският бизнес на фамилията явно не върви.
Подобна е ситуацията с Румен Колев, който има хотел в село Горна Росица близо до Севлиево. БАКБ му е предоставила заем още през 2006-а, който той първоначално е погасявал редовно. С настъпването на кризата обаче бизнесът му замира и кредиторът е принуден, чрез съдия-изпълнител, да обяви имота за публична продан. Надеждата е, че за него ще се намери купувач, който е готов да даде 1.87 млн. лева.
Хотелският комплекс в Русе, който по иск на БАКБ е изнесен търг при минимална първоначална цена от 1.41 млн. лв., пък е собственост на четири фирми. Първите две – Принцес Груп ЕООД и Стройком ЕООД, са на Луко Кирилов Георгиев, а останалите две – Кери ЕООД и Васи ЕООД, са на Васил Луков Кирилов. Комплексът, който се състои от пет отделни сгради, се продава заедно с оборудването в него.
И накрая идва хотелът Елири в Несебър на едноименното дружество. При него съдия-изпълнителят е изнесъл имота за публична продан по искане на гражданина Христо Димитров Въжаров. Хотелът обаче е ипотекиран в полза на БАКБ и ако за него бъде намерен купувач, който е готов да плати минималната цена в размер на 1.13 млн. лв. (от нея ще започне наддаването), с парите първо ще бъде платен дългът на фирмата към банката. От информацията в Търговския регистър не се вижда дружеството Елир ЕООД, което е собственост на Иван Рабаджийски, да има проблеми с БАКБ. Липсват съобщения за запори и други принудителни съдебни действия. Но от действията на съдия-изпълнителя става ясно, че въпросният бизнесмен има неуредени взаимоотношения с Христо Въжаров.
Случаят с Гранд хотел Приморско, който е собственост на едноименното еднолично дружество с ограничена отговорност, ще споменем накратко, защото сме го коментирали много пъти. Фирмата Гранд хотел Приморско ЕООД от своя страна е притежание на фирмата Евро холидейс АД, срещу която има открита процедура по несъстоятелност и е нападната от куп кредитори – най-вече доставчици на стоки, услуги и оборудване. Хотелът обаче е ипотекиран в полза на СИБАНК и съдия-изпълнител го предлага на търг вече за осми път. Но инвеститор все още не е намерен.
Всички тези случаи илюстрират незавидното състояние, в което се намира хотелиерският бизнес. Пренасищането му с недомислени инвестиции сега поставя в неизгодно положение както голяма част от хората, които са се надявали да си вадят хляба с хотелиерство, така и техните кредитори.
