Безизходицата на капиталовия пазар продължава въпреки бравурните репортажи в някои интернет медии. И петте банки, емитенти на ценни книжа – търгувани на БФБ, рядко радват спекулантите.
От началото на годината все по-ясно, макар и под сурдинка, се говори, че петте банки, листвани на капиталовото тържише – Корпоративна банка (6C9/CORP), БАКБ (5BN/BACB), ПИБ (5F4/FIB), ЦКБ (4CF/CCB) и ТЕКСИМБАНК (5CP/5CP), тръгват в различни посоки и това донякъде изненада инвестиционната общност, черпеща знания от тримесечните им отчети, предадени в КФН, БНБ и на БФБ.
Между Осана!и Разпни го!
За първото тримесечие на 2013 г. ПИБ отчита повишение на печалбата с 12% на годишна база до 7 млн. лв. спрямо същия период на 2012 година. При ЦКБ растежът е едва 2.5% – до 3.11 млн. лв., докато ТЕКСИМБАНК остава на загуба, макар да я редуцира почти десетократно – от 1.59 млн. лв. преди година до 153 хил. лв. в края на март. Но има и съществени нюанси. ПИБ, където малките акционери държат около 15% от капитала (въпреки че свободно търгуваните акции на БФБ са почти сто пъти по-малко – едва 0.15%), навярно са се поздравявали по телефона, след като тяхната кредитна институцияиздаде банкови гаранции на холдинг Пътища,за да финансира доизграждането на лот 4 от АМ Тракия.
На другия край е БАКБ, чиято загуба за първото тримесечие на 2013 г. достига 6.4 млн. лв. спрямо печалба от 1.24 млн. лв. година по-рано, докато КТБ отчита спад на печалбата с 36%, до 11.1 млн. лева.
В Междинния доклад за дейността на трезора на Цветелина Бориславова за януари-февруари-март се признава, че за първото тримесечие на 201З г. БАКБ регистрира отрицателен резултат от оперативната дейност в размер на 3.06 млн. лева. След начисляването на провизии за обезценка на кредити в размер на 3.34 млн. лв. банката реализира отрицателен нетен финансов резултат от 6.4 милиона към 31 март 2013 година.
Но това е само първата чаша, която инвестиралите в книжата на тази банка трябва да изпият. Кредитите с просрочие повече от 90 дни представляват 34.31% от брутния кредитен портфейл към края на март, а съотношението на общо начислените провизии (за счетоводни цели) и специфичните (за регулаторни цели) към кредитите с просрочие над 90 дни за същия период достига 94.47 процента. И накрая, само за първите три месеца на 2013 г., по решение на ръководството на банката, от баланса й са изписани вземания за сметка на начислена обезценка за над 31.5 млн. лева. И защо акциите на БАКБ още са на цена над 4.3 лв. за книга към 10 май 2013 г. никой не може да обясни. Но и това е мила родна картинкакато всичко друго на Балканите.
Дребните пържени рибкиса оптимисти
Това е от Уолстрийт, точно и ясно като всичко зад Океана. ТЕКСИМБАНК имаше доскоро общо 4063 акционери, от тях 4000 са дребни, владеещи едва 510 000 акции (до увеличението на капитала през 2012 г.), докато 63-ма мажоритари и големи миноритари владееха общо над 9.489 милиона. След увеличението на уставния фонд с 18 млн. лв. – до 27.995 млн. лв. (емисията бе регистрирана в Търговския регистър на 16 януари 2013 г.), съотношението между двете категории почти се запази. Може да се предположи, че старите дребни акционери вярват в мениджмънта на трезора, който само за година подобри почти десет пъти резултата на институцията. А може да не са имали друг избор, освен да се възползват от предоставената им опция и да запазят безгласната си позиция в банката в очакване на по-добри времена.
Играчите не разбраха и Fitch Ratings
Има почти две години (6 юни 2011 г.), откакто Fitch подобри перспективата пред рейтингите на четири големи български банки. Сред тях има само едно публично дружество – ПИБ. Останалите са SG Експресбанк, Allianz Bank България и Българската банка за развитие. При тях се подобри перспективата от стабилна към позитивна, а на ПИБ – от отрицателна на стабилна. Странното и необяснимото е друго – в деня, в която бе обявено решението на рейтинговата централа, на БФБ цената на акциите на ПИБ падна до 3.43 лв. за лот, вместо да скочи. Което говори, че родният борсов играч е, меко казано, толкова странно създание, че просто не подлежи на обрисуване.
Тъпканият с пари фонд Резервенпречи
По цял свят публичните компании или обявяват тримесечен дивидент, или капитализират печалбата си в нови акции, които играчите продават начаса. Но у нас нещата съвсем не са така. Първо, никой досега не е чувал за такова животно като тримесечен дивидент. Второ, публичните дружества банки изобщо не плащат на акционерите си с нови безплатни акции.
Например Корпоративна банка е дала дивидент последно през 2009 г., а от проведеното на 14 май 2013 г. общо събрание става ясно, че такъв няма да има и за 2012, и за 2013 година. ПИБ също е спестила плащането поне за 2011 и 2012 г., а парите са във фонд Резервен.
Политиката на банкерите е разбираема: те застават на консервативна позиция заради краха на реалния сектор. За март 2013 г. например НСИ отчита срив на промишленото производство от 2.3% спрямо февруари. Свиването на месечна база в добивната промишленост е 12.0%, а в преработващата промишленост – 3.7%, като затъват напълно най-вече отраслите с висока добавена стойност.
Фонд Резервене застраховка и срещу огромната междуфирмена задлъжнялост, достигаща 200% от БВП. Което прави и повечето фирми от реалния сектор абсолютно ненадеждна инвестиция за повечето борсови спекуланти, които все още не са си изгубили напълно ума.
Затова днес навярно най-верният инвестиционен отговор са спестовните депозити – хем висока лихва, хем не плащаш данъци. Защото, ако все още има нещо стабилно в тази страна, то това са нейните банки.
Хубен Ненчев
