Вместо да се обединят и да намерят бързо компромисни решения за най-тежките проблеми в енергетиката, четирите парламентарно представени политически сили превърнаха посветеното на тази тема заседание на новото Народно събрание в сряда (22 май) в поредния фарс. БСП, ДПС и Атака използваха присъствието в пленарната зала на служебния премиер Марин Райков, министъра на енергетиката Асен Василев, председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова, шефовете на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов и на НЕК Иво Лефтеров, за да си го върнат на ГЕРБ и буквално ги подложиха на кръстосан разпит. Хората на Бойко Борисов пък достойно отвърнаха със заяждания и периодични разходки до кафенето.
Празнодумството, дюдюканията и подвикванията бързо заглушиха гласовете на разума. А ситуацията в енергийния сектор определено не е розова. Заварихме система, изправена пред финансов банкрут заради неправилно ценово образуване през последните години. Законовата база не отговаря на европейските директиви – НЕК купува електроенергия от заводски централи и топлофикации дори когато те не са високоефективни, както се предполага. Голям проблем са и дългосрочните договори, сключвани с производители. Заварихме и огромен дълг на НЕК, свързан с изграждането на АЕЦ Белене, с падеж вчера (виж карето), който бе успешно рефинансиран, отчете Марин Райков.
В още по-голяма конкретика влезе председателят на енергийния регулатор Евгения Харитонова. Тя обясни, че съгласно Закона за енергетиката до 1 април всички енергийни дружества е трябвало да подадат заявления за нови цени. А според документацията, депозирана в ДКЕВР, чисто математически тарифите на тока трябва да скочат от 1 юли с 40 на сто.
Разбира се, добре съзнаваме, че това е невъзможно. Експертите ни започнаха работа по закона и наредбите, които сега съществуват, за да намалят поскъпването. Оказа се, че при сегашната ситуация средната продажна цена трябва да бъде увеличена с 16 на сто, отбеляза Харитонова. Тя допълни, че за предстоящия период от 1 юли 2013-а до 30 юни 2014-а възниква задължението на всички ТЕЦ-ове да купуват квоти въглероден диоксид, което ще е сериозен разход, независимо че цената им е паднала до 2.6 евро на тон. Успоредно с това и делът на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, е нараснал драстично. През 2012-а разходите за задължителното по закон изкупуване на екотока са били 466.3 млн. лв., а сега при разчетите, подадени от НЕК и енергоразпределенията, сумата скача почти тройно – до 1.225 млрд. лева.
В сегашната нормативна рамка няма повече механизми за намаляване на тарифите на тока. Затова започнахме работа с Министерството на икономиката и енергетиката да променим изцяло финансовия модел и начин за образуване на цените за потребителите. Разработваме схема, при която регулираният пазар (бел. ред. – за битовите клиенти) се намалява много от 1 юли, а всички останали, които купуват от свободния, ще бъдат задължени да купуват от скъпия ток. Не може всички потребители ниско напрежение – т.е. ние, фризьорските салони и сладкарничките да понасяме тежестта, а тези, които изнасят големите количества зад граница, да не плащат, заяви пред депутатите председателят на ДКЕВР.
За да бъдат направени подобни корекции обаче, са необходими промени в Закона за енергетиката и за енергията от възобновяеми източници. Нещо, което изцяло зависи от волята на народните представители. Но повечето от тях не дадоха вид, че са готови за това. БСП и ГЕРБ предпочетоха да си прехвърлят вината за многото централи, произвеждащи зелен ток. Наистина, според приетия през 2010-а десетгодишен план за развитие на Енергийния системен оператор, за нормалното управление на мрежата трябва да има около 600 мегавата фотоволтаични и 1000 мегавата ветрогенератори. Но сега са инсталирани 972 мегавата солари и още 673 мегавата перки, се разбра от изнесената в парламента информация.
Кой включи 1000 мегавата соларна енергия в системата?, попита Явор Куюмджиев от БСП служебния министър на енергетиката. При което получи от Асен Василев и очаквания при тази формулировка отговор: През 2012 г. са били присъединени 600 мегавата фотоволтаици, а през 2011-а са включени 300 – 400 мегавата. Оттук нататък по ваша воля може да си намери законов начин тези договори да бъдат променени или да приемете акт, с който да ги експроприирате.
Очаквано, в дебата се включи и бившият енергиен министър Делян Добрев. По думите му всички сключвани договори са в периода от 2007-а до май 2011 г. (когато със закон бе забранено подписването на нови ВЕИ контракти) и е необходимо отговорността за тях да бъде поделена поравно между тройната коалиция и ГЕРБ.
При тази ситуация и малкото предложения, които си струваше да се разискват, като преминаването от пропорционална към фиксирана такса пренос за електроенергията, връщането на двукомпонентната тарифа и необходимите спешни законови промени, не успяха да ангажират вниманието на депутатите. Но ако цената на тока скочи отново, няма да има кой да им търпи партийните заяждания.
nbsp;
nbsp;
Американската банка Ситигруп е осигурила необходимото мостово финансиране, с което Българският енергиен холдинг (БЕХ) рефинансира задълженията на дъщерното си дружество НЕК към БНП Париба, натрупани заради АЕЦ Белене. Падежът за плащането на 195-те млн. евро за втора атомна изтече на 21 май и ако средствата не бяха платени, енергийният ни холдинг щеше да се окаже в много дискомфортна финансова ситуация.
Американците бяха избрани след скоростно обявена и проведена процедура в рамките на по-малко от два месеца. Сега обаче парите ще трябва да се върнат чрез пускането от БЕХ на емисия от облигации, която също се очаква да е до 250 млн. евро. Инвестиционен консултант за нея ще е отново Ситигруп .
Подготовката за емитирането на ценните книжа със сигурност ще отнеме по-дълго време. Пред парламента шефът на енергийния шампион Михаил Андонов обясни, че сега се подготвят финансовите резултати на холдинга за три- и шестмесечието на тази година. След това – в края на юли и началото на август, ще се проведе т.нар. роуд шоу на инвестиционните борси в Люксембург, Виена и Берлин, където ще бъде представена емисията.
С парите от облигационния заем, освен че ще погасява задълженията към Ситигруп , БЕХ планира да подсигури и участието си в инвестиционни проекти като строежа на Набуко, на газовите връзки със съседните държави и развитието на електропреносната мрежа.
