Водещи банкери от Португалия призоваха в началото на седмицата европейските лидери да престанат да си играят с огъня и да укротят натиска върху периферията на еврозоната. В противен случай те рискуват да създадат паника сред банковите вложители в бъдеще. В независими един от друг коментари за финансовия всекидневник Файненшъл таймс шефовете на двете най-големи португалски банки – Милениум Би Си Пи и Банко Еспирито Санто, изразиха безпокойство от прецедента в Кипър, при който вложители с над 100 хил. евро в депозитите си бяха натоварени с част от банковите загуби.
Португалските банкери твърдят, че в разгара на суматохата около Кипър клиентите им са били прекалено нервни. Банко Еспирито Санто и третата в местната класация Португалска банка за инвестиции са констатирали наплив от потребители, които са теглели пари от депозитните си сметки и са ги вкарвали в касети в банковия трезор. Причината са били недоверието на хората в схемата за гарантиране на депозитите и липсата на опции за откриване на сметки зад граница, което ги е тласнало към сейфовете.
Да припомним, че и Банко Еспирито Санто, и Португалската банка за инвестиции получиха държавни пари за укрепване на капиталовите си бази под формата на конвертируеми облигации, след като през 2011-а Португалия получи спасителен пакет от заеми от тройката международни кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. Анализатори прогнозират, че местните банки вероятно ще имат нужда от нова правителствена подкрепа заради стопанския спад, растящата безработица и ръста на лошите кредити.
Проблемите на португалските кредитни институции се задълбочават от факта, че едри акционери в две от местните банки също изпитват затруднения. Водещият задграничен акционер на Банко Еспирито Санто е френската Креди агрикол, чиито собствени капиталови позиции са силно разклатени и е почти изключено тя да инжектира свежи пари в Португалия. Четиридесет и шест процента от капитала на Португалската банка за инвестиции пък е в ръцете на испанската La Caixa, която трябва да се бори с ред предизвикателства на собствения си национален пазар и няма да може да отдели ресурс за португалците.
Тревогите около кипърския вирус бяха разсеяни до голяма степен от решението на ръководения от Шарън Боулз комитет по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. То бе по проектонаредбите на Еврокомисията за спасяване на банки в неплатежоспособност. В официално съобщение за пресата европейските законодатели подчертават, че данъкоплатците и вложителите трябва да са последните субекти, които да участват в спасителните акции. В текста се изключва използването на средства от депозити под 100 хил. евро или от фондове за гарантиране на спестяванията и дори депозирани суми над 100 хил. евро е необходимо да се смятат за ресурс от последна инстанция. Комитетът прие и стриктни условия за използване на парите на данъкоплатците. Позицията на парламентаристите бе приета с 39 гласа за, шест против и нито един въздържал се.
Според внесената от Европейската комисия проектонаредба банките в неплатежоспособност трябва да използват първо собствените си активи и пасиви, за да излязат от кризата, или казано по друг начин, банковите кредитори първи понасят загуби. Комитетът на парламента по икономически и парични въпроси потвърди това предложение, но вмъкна и клаузи, забраняващи използването на пари от гарантирани депозити под 100 хил. евро. От вложения над този размер средства ще могат да се теглят в краен случай. Изключва се и възможността да се прехвърлят пари от фондовете за гарантиране на депозитите за финансиране на мерките за преструктуриране и закриване на банките. Предвижда се спасителната схема за действие да е готова и да заработи най-късно до януари 2016-а – две години по-рано, отколкото предлага Еврокомисията.
Относно използването на пари на данъкоплатците тази мярка ще се прилага едва след като целият банков капитал е сведен до нула и държавната инжекция е необходима или за предотвратяване на значителни отрицателни ефекти върху финансовата стабилност, или за защита на публичния интерес в страни, където банката преди това е получавала допълнителна ликвидна подкрепа от централната банка. Парите на данъкоплатците ще могат да се използват по три специфични начина: за гарантиране на банковите задължения, за придобиване на дял от банката или за учредяване на временна публична собственост.
В решението на парламентаристите се подчертава също, че всяка държава трябва да създаде собствен фонд за преструктуриране и закриване на кредитни институции, който да се финансира от националния банков сектор. В рамките на десет години след като тази директива влезе в сила, е необходимо всеки фонд да има финансов капацитет в размер на 1.5% от обема на депозитите на участващите банки. Фондовете на отделните страни няма да са задължени да си отпускат заеми един на друг.
