Кмет или депутат – пред този екзистенциален избор беше изправен градоначалникът на Калофер Румен Стоянов. И се оказа човекът на висота, загърбвайки парламентарното поприще, за да оправя батаците на славното възрожденско градче. Отказаха го всъщност калоферци. Стоянов беше втори в областната листа на Коалиция за България от гражданската квота, но още като видели името му сред кандидат-депутатите, потомците на Христо Ботйов възнегодували, че им крадат кмета.
Местните медии дори използваха израза: Калоферци се надигнаха. Е, не с песен на уста: Не щеме ний богатства, не щеме ний пари…. Но пък на проведените няколко събрания повтаряли в транс, че такъв деен кмет досега не са имали и никой нямал право да му посяга. Областните лидери на червените положили неимоверни усилия да убедят избирателите, че от позицията на народен представител градоначалникът ще може да направи много повече неща за избирателите в региона. Но балканджиите не са будали да изпуснат питомното, че да гонят дивото. Знаят хората, че седне ли някой на депутатската банка, спира да мисли с акъла си под диктатурата на парламентарната група. Стигнало се до заплахи: Не ни взимайте кмета, ще се вдигнем и чак при Станишев ще идем!. Стоянов и той направил, каквото могъл, съгражданите му да склонят за депутатстването му, но те останали непреклонни.
Поставен в деликатната ситуация, калоферският кмет постигнал драматично съгласие с централното партийно ръководство да остане на кметския стол. В началото имало известно разочарование от него, но после всички били единодушни, че това е мъжка постъпка. Ангажиментите, които поел по време на парламентарната кампания, всъщност били сходни с онези, които е поел в кметската. И сега обещава да ги изпълни независимо от заемания пост.
Преди месец Румен Стоянов посочи изрично основния си приоритет, ако бъде избран за народен представител. А именно – дори най-малката животинска единица да бъде призната за икономическа единица и да бъде подпомагана. Като председател на Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце в България калоферският кмет несъмнено знае що е животинска единица. Програмата му включва и подпомагане на младите животни като шестмесечните агнета и телета. Недостигали обаче пасища. А пасище плюс животинска единица си прави цяла икономическа единица. Както навремето говедар плюс текезесарски устрем правеше оператор на биологична единица.
Трябват обаче и хора – само с агнета и телета, пък били те и от автохтонни породи, не става. И Стоянов ще трябва да внимава с избора на автохтонна порода хора, за да не налети на поредната глутница вълци. След като спечели преди две години кметските избори в Калофер като независим кандидат с 88% от гласовете (национален рекорд – срещу 2.45% за кандидата на ГЕРБ), Стоянов бил нападнат от ухажори. Особено настойчиви били онези, които набил срамно на изборите – ГЕРБ. Лично вицепремиерът Симеон Дянков му звънял по никое време да го кани на среща в министерството. Уж било да обсъждат нереализирани проекти в Калофер, но Стоянов бързо се усетил:Не е случайно Дянков току-тъй да се сети за мен. В един момент се стигна до пълно неведение за кого ще играе кметът в парламентарния вот – от БСП твърдяха, че той остава в редиците на столетницата, а Дянков се изцепи, че заявката му вече е разписана от Бойко Борисов. И така до откровението на Румен Стоянов, че в Калофер ГЕРБ е мръсна дума. Кметът покани Дянков да дойде в Калофер, ако иска да си говорят за градоустройство, и Дянков повече не се весна.
Като се замисли човек, Стоянов е не само национален рекордьор в политиката, но и разиграва картите си перфектно. В зверилник като 42-ия парламент не си струва да влиза. Макар че, честно казано, вълците там са си чиста проба автохтонни. Според уики-речника това понятие означава местен, първичен (може да се отнася за туземно население). А по-местен, първичен и туземен вой още в първия ден на новото парламентарно представителство не можехме да очакваме. Половината туземци се сърдеха, че не могат да бъркат сами в държавния казан, другата половина лъскаше черпака за самостоятелно гребане в него.
Патова ситуация, която би могло да бъде преодоляна, ако калоферският кмет стане премиер, а съгражданите му – депутати. Пък да викнат духа на Ботйова и с 88-процентово единодушие да набутат автохтонните туземци там, където им е мястото – в кошарата.
