В новата политическа пиеска на българските националисти им се падна по-голяма роля, отколкото се очакваше. Ако трябва да търсим някаква причина за това, едва ли ще я открием в повишаването на патриотизма сред народа – за съжаление тя по-скоро лежи в повсеместното му оскотяване. Огромната заслуга за популярността на партиите като Атака е на бандитския преход, направил българите по-свободни, но бетонирал тяхната бедност. Затова и крайните послания в речта на Волен Сидеров в първия пленарен ден, които накараха част от дипломатите да напуснат парламента, не бива да учудват никого. В силно изнервената политическа обстановка, в която започна работата си 42-рото Народно събрание, не е изключено фрази като Тепърва ще опознаете страданието, Ние ще бъдем вашия кошмар и Сега ще ви гледам на вас сеира, да се окажат само загрявка.
Този път Волен Сидеров си поставя почти невъзможни цели. Той иска хем да бъде признат като коректив на следващото правителство, хем демонстрира как ще се опита да го контролира чрез политически рекет. Чисто математически засега кабинетът Орешарски не би могъл да бъде утвърден без изричната му благословия. Конфигурацията може да се промени, ако БСП и ДПС привлекат към каузата си независими депутати от останалите две партии по познатата от предишния парламент схема. Или ако получат неочаквана подкрепа от бившите управляващи.
Фарсът, който Сидеров разигра на 21 май, показа, че оттук нататък вероятно Атака ще разчита на изненадващи ходове, с които ще се опитва да опровергае очевидното. Раздразнен, че медиите и политическите му противници го атакуват за спомагателната роля, която се очаква да играе на кабинета на БСП и ДПС, Волен Сидеров нападна всички. Под ножа се оказаха и ГЕРБ, и социалистите, и партията на Местан, и Европейският съюз, и самите дипломати, присъстващи в парламентарната зала: Недейте да идвате тук с надути бузи да ми обяснявате как се прави демокрация от Брюксел, обърна се към тях Сидеров в емоционалното си слово. Елате да видите как живее българският народ. Елате да видите как живеят инвалиди, които не могат да си купят лекарства и не могат да си вземат асистент. Театърът продължи и извън сградата на парламента, където той и още няколко негови депутати приклещиха до стената репортер на Скат, от когото поискаха извинение за нападки на шефа му към електората на партията. Дошлият полицай набързо беше избутан и респектиран вербално и буквално загуби ума и дума от арогантността на Сидеров, който разполага с богат опит от подобни ситуации.
Впрочем можеше ли да се очаква нещо по-различно от този парламент? При липсата на средна класа автентичното дясно отслабна, дясната партия менте ГЕРБ остана силна, а разпознатите като лидери на протестите засега се провалиха в опитите си да получат политическа легитимност. На този фон съществува съвсем реална възможност националистическите партии да бъдат трайно припознати като изразители на протестния вот.
Трите големи националистически формации Атака, Национален фронт за спасение на България и ВМРО привлякоха на изборите общо над 456 хил. гласа. Преведено на разбираемия език на финикийските знаци, това прави годишна държавна субсидия от повече от 5.477 млн. лева. Всеки може сам да си направи извода дали срещу тези пари на пазара на политическите платформи стоят реални алтернативи на партиите на статуквото.
И трите националистически формации са подчертано лидерски. Фактите са отдавна известни – Волен Сидеров оглави Атака още при създаването й през 2005 година. Докато връзката на председателя с Капка Сидерова не се разпадна публично и драматично, Атака беше иронично наричана семейната партия. Междувременно Сидерова стана общински съветник от формацията, главен редактор на вестник Атака, а синът й Димитър Стоянов замина като депутат за европарламента. Председателят на Националния фронт за спасение на България – собственикът на телевизия Скат Валери Симеонов – също не би могъл да бъде катурнат от поста му. Той е кум и бивш съратник на Сидеров, но между двамата тлее стар конфликт, който явно се задълбочава от изборните успехи на Симеонов, за чиято партия гласуваха повече от 130 хил. души. Несменяемият Красимир Каракачанов пък е в ръководството на ВМРО още от 1995 година. След поредица от безпринципни съюзи преди предишните избори през 2009-а воеводите дори не успяха да се регистрират за участие на вота и призоваха поддръжниците си да гласуват за РЗС.
Но вождизмът и нестабилността на българските националистически партии не са най-големите им кусури. Основният им грях е, че духът им е потискащо провинциален. Патриотичната идея се компрометира, когато се сведе до флирт с най-първичните комплекси и страхове на народа. Създаденото впечатление не може да бъде опровергано дори и от присъствието в Атака на умни хора като проф. Станислав Станилов и юриста Явор Нотев.
Партията на Сидеров обаче се проваля точно там, където винаги се е провалял и българският битов фашизъм, на който тя залага – при сблъсъка между фикция и реалност. Фактите в повечето случаи опровергават претенцията, че някой друг е виновен за хала на българите – малцинствата, Европа, великите сили, масонският и прочие заговори. Разграбванията на България обикновено са се правели от чистокръвни нашенци, или най-малкото със съдействието им. Предполага се, че предимно такива има в Атака, която вероятно ще е основен партньор в очертаващата се крайно екзотична тройна коалиция.
При избора на председател на парламента хората на Сидеров удариха здраво рамо на Михаил Миков, снижавайки чрез неучастие в регистрацията парламентарния кворум. Ако приемем, че денят се познава по утрото, а атмосферата в 42-рия парламент – по първото гласуване в него, Атака направи показно как ще извива ръцете на едно бъдещо правителство.
Противоречивите изказвания на Сидеров потвърдиха двойствената му роля. Във вторник той отбеляза, че ако кабинетът на Орешарски бъде гласуван, групата му няма да го подкрепи, но ще изисква от него. Същевременно се зарече да не позволи да се стига до предсрочни избори. При подобно вътрешно раздвояване дилемата дали сърби, или боли наистина може да се окаже неочаквано драматична.
По-важният въпрос обаче е кому би бил потребен един кабинет, който зависи от подкрепата на толкова непредсказуем партньор? И докога подобна ситуация ще бъде поносима и за останалите партии, участващи в заверата?
