Политическата целесъобразност и пазарните реалности често са в жестоко противоречие, особено когато става дума за приемането на важни законопроекти. Точно такъв е случаят с данъка върху финансовите транзакции, който европейските политици декларираха, че смятаха да въведат още през 2011-а. Целта на Брюксел е след банковата криза финансовият сектор да плати своята част от дълга си към обществото. Оказва се обаче, че тази цена може да е много висока и да нанесе огромни вреди на пазарите. Въпреки че в началото на годината 11 държави (Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Словакия, Словения, Испания и Португалия) изразиха подкрепата си за въвеждането на новия данък, банковата общност в Европа предупреждава, че той може да блокира цели финансови сектори.
От гледна точка на паричната политика настоящата форма на данъка върху финансовите транзакции трябва да бъде разглеждана много критично, заяви Йенс Вайдман – гуверньор на Бундесбанк по време на банков конгрес в Дрезден в началото на през май. Според него планирания европейски данък върху финансовите транзакции може да има неочаквани негативни последствия за паричната политика и да крие ефекти, които да се окажат взривоопасни. Регулацията не е самоцел, а разходите и полезността на всички планирани мерки трябва да бъдат внимателно претеглени, смята още Вайдман. В сегашния си вид налогът върху транзакциите ще обхване обезпечените с ценни книжа сделки, т. нар. репо сделки. Пазарът на репо сделки играе важна роля в изравняването на ликвидността между търговските банки. Ако той не функционира правилно, транзакциите се отклоняват към Европейската система на централните банки и по този начин централните банки ще продължат да бъдат сериозно натоварени в изравняването на ликвидността между кредитните институции дълго време след края на кризата, коментира Вайдман.
Членът на изпълнителния съвет на Европейската централна банка Беноа Кьоре заяви, че институцията може да консултира Брюксел относно проекта за данъка. Готови сме да разговаряме конструктивно с правителствата и Европейската комисия, за да може да гарантираме, че данъкът няма да има негативно въздействие върху финансовата стабилност, посочи Кьоре. От думите му обаче става ясно, че базираната във Франкфурт централна банка има сериозни опасения от потенциалния ефект на така предлагания налог върху пазара.
Във вторник (28 май) друг от членовете на управителния съвет на ЕЦБ Кристиан Ноайе каза, че планираните приходи от предложения данък ще са по-малки от вредите, които той ще причини.
Анализите, които сме направили, показват, че проектът – по начина, по който е планиран от комисията, първо няма да донесе никаква печалба. Непосредственият ефект ще бъде или да унищожи отделни финансови сектори като пазара на репо сделки, или да се създадат условия, при които цената на заемите в реалната икономика да се увеличи за всички , подчерта още банкерът. Според Ноайе, който е и гуверньор на Банката на Франция, облагането с данък на сделките с облигации на вторичния пазар ще принуди инвеститорите да търгуват извън Европейския съюз или ще направи значително по-скъпо финансирането за правителствата и за компаниите.
Членът на борда на Бундесбанк Андреас Домбре също се включи в критиката към Брюксел с изказване, публикувано на сайта на институцията. Според Домбре планът е в противоречие с глобалните усилия за осигуряване на достатъчно ликвидност за банките, която да им гарантира оцеляване при финансови шокове. Регулациите поставят нови изисквания, които да защитят банковата система от недостиг на ликвидни активи. В същото време се предполага, че данъкът върху финансовите сделки може да има драстични последици върху ликвидността на някои важни пазари, коментира още банкерът.
Далеч по-краен беше германският политик от партията на социалдемократите Нилс Шмид, който определи като боклук плановете за данъка върху финансовите транзакции. Според него ставката от 0.1% може да увеличи разходите на банките по заемите. Резултатът ще бъде, че банките вече няма да отпускат заеми помежду си, пише Шмид в писмо до германския финансов министър Волфганг Шойбле, като добавя, че последиците от данъка също може да се отразят върху фирмите, кредитополучателите и спестителите.
Редица европейски асоциации и експерти също атакуваха Брюксел с критични становища по бъдещия налог. Камарата на банкерите във Великобритания и Конфедерацията на британската индустрия изпратиха писмо до президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, в което посочват, че данъкът е атака върху спестяванията на семействата, тъй като ще се отрази на пенсионните фондове.
В началото на седмицата главният изпълнителен директор на Алианц Глобал Инвестърс Елизабет Корли коментира пред Файненшъл таймс, че от компанията силно се съмняват, че данъкът може да постигне целите си. Корли смята още, че реалните потърпевши ще бъдат индивидуални инвеститори и тези, които спестяват за пенсии. Според Алианц, ако данъкът бъде приет в сегашната си форма, това крие много рискове и редица нежелани последствия за качеството на пазара. Корли отправя също критика към архитектите на данъка, като посочва, че прилагането му може да предизвика изтегляне на бизнеса от Европа.
Тези предупреждения обаче не смутиха европейските депутати, които по време на пленарната сесия през миналата седмица подкрепиха с вота си данъка върху финансовите транзакции. Въпреки че поискаха изключване на пенсионните фондове депутатите призоваха за въвеждането на други промени, които да гарантират, че в капана ще попаднат повече сделки и за търговците ще бъде по-трудно да вършат измами.
Най-големият привърженик на новия налог е европейският комисар по въпросите на данъчното облагане Алгидрас Шемета, който очаква данъкът върху финансовите транзакции да влезе в сила до края на декември 2014 година. Ако обаче ЕЦБ бъде въвлечена в промяната на архитектурата на проекта или се засилят опитите за неговото отхвърляне, приемането му може да се отложи с още няколко години.
